Решение № 2827 от 08.05.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 08.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: П. АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 16307 по описа за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.П.М. срещу „Г.З.” ЕАД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 05.03.2016 г. около 15,40 ч. в гр. Дупница, в района на кръстовището образувано с ул.

„Отец Паисий“ и ул. „*******“, при управление на лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № *******, водачът С.И.С., който нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на движещия се на път с предимство мотоциклет „Хонда“, управляван от ищеца, предизвикал удар между двете превозни средства.

Твърди се, че по случая е образувано ДП № 139/2016 г. по описа на РУ-Дупница, пр.пр. № 494/2016 г. по описа на РП-Дупница, производството по което към момента на исковата молба не е приключило. Твърди се, че вследствие на ПТП на ищеца са причинени следните телесни увреждания: счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, фрактура на ключицата и увреждане на лъчевия нерв на дясната ръка. Твърди се, че в резултат на уврежданията ищецът търпи силни болки и много страдания. Възстановяването на пострадалия продължава, като и към настоящия момент ищецът не се чувства добре физически и емоционално. Поддържа се, че вследствие на травмите пострадалият получава допълнително усложнение-увреждане на лъчевия нерв на лявата ръка.

Поддържа се, че вина за настъпилото произшествие има водача на лекия автомобил.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22116000288635 от 12.01.2016 г., валидна от 15.01.2016 г. до 15.01.2017 г. Твърди се, че ищецът е претърпял и имуществени вреди-разходи за лечение.

Твърди се, че ищецът е провел процедурата по чл.380 КЗ, вследствие на което при ответника е образувана преписка по щета № 66001600276/10.06.2016 г., като в законоустановения срок дружеството не се е произнесло.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв., частично предявена от общо претендираната сума от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 05.03.2016 г. в гр. Дупница, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Кадет“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Г.з.” ЕАД с полица № 22116000288635 от 12.01.2016 г., валидна от 15.01.2016 г. до 15.01.2017 г., сумата от 3 199,01 лв.-имуществени вреди от същото събитие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.03.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, в това число и адвокатски хонорар, определен по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ведно с начислен ДДС.

С молба от 22.02.2017 г. ищецът представя влязло в сила решение, постановено по н.а.х.д. № 1038/2016 г. по описа на РС-Дупница, с което е установена вината на водача С.И.С..

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Каменов.

На първо място прави възражение за недопустимост на предявените искове, което възражения обаче се явява неоснователно, предвид ангажираните от ищеца писмени доказателства. Възражението е по същество на спора и касае евентуалната забава на застрахователя.

По същество оспорва исковете изцяло като неоснователни по основание и размер. Оспорва наличието на валидно сключено и действащо към момент на събитието застрахователно правоотношение между сочения за деликвент С.И.С. и ответното дружество, поради неплатена застрахователна премия по застрахователната полица. Оспорва настъпването на твърдяното от ищеца събитие на 05.03.2016 г. и сочения от ищеца механизъм на настъпването му. Оспорва л.а.м. „Опел Кадет“ с рег. № ******* да е управляван от С.И.С. при настъпване на процесното ПТП. Оспорва противоправността на деянието на сочения като деликвент С..

Оспорва всички представени от ищеца писмени доказателства. При условията на евентуалност твърди, че вината за настъпване на процесното събитие се дължи само и единствено на поведението на ищеца, който управлявал процесния мотоциклет без свидетелство за регистрация, без пусната задължителна къса светлина отпред и със скорост превишаваща максимално допустимата скорост на движение в населено място-50 км/ч. При условията на евентуалност заявява горните обстоятелства като възражение за съпричиняване от страна на ищеца в размер на 50%. Оспорва предявения иск като завишен по размер. Оспорва иска за мораторна лихва с твърдението, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като е налице забава от кредитора, който не представя пълна и точна информация за банкова сметка ***, а съгласно чл.380, ал.3 от КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на ищеца има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ.

С молба от 02.11.2017 г. ищецът чрез процесуалния си представител оспорва всички твърдения и възражения на ответника.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на ответника заявени с отговора му. Поддържа доказателствените си искания и заявява нови такива.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че не поддържа оспорванията си по отношение на: наличието на валидно сключено и действащо към момента на събитието застрахователно правоотношение между сочения за деликвент С.И.С. и ответника, настъпването на твърдяното от ищеца събитие ПТП на 05.03.2016 г., че процесният автомобил е управляван от С.И.С., наличието на противоправост, настъпването, вида и обема на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Признава иска до размер от 18 000 лв., като в останалата част до пълния размер определен от ищеца 80 000 лв. оспорва иска като неоснователен и недоказан по размер. Изразява желание да заплати сумата след представяне от ищеца на сметка. Поддържа възражението си за съпричиняване в размер на 50%, поради неспазване от ищеца на разпоредбите на чл.75, чл.21, ал.1 и чл.137е от ЗДвП, движейки се с превишена скорост и без пусната къса светлина, неизползвайки предпазна каска. Твърди неоснователност на иска за лихва, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.106, ал.3 и чл.380, ал.1 от КЗ.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Адвокат К. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли иска над признатата и платена от ответното дружество сума като неоснователен и недоказан по размер. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно, че отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22116000288635 от 12.01.2016 г., валидна от 15.01.2016 г. до 15.01.2017 г., че на 05.03.2016 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, че л.а.м. „Опел Кадет“ с рег. № ******* е управляван от С.И.С., чието поведение е било противоправно, настъпването, вида и обема на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

С влязло в сила на 05.10.2016 г.

Решение № 292 от 19.09.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 1038/2016 г. по описа на Районен съд-Дупница, С.И.С. е признат за виновен в това, че на 05.03.2016 г. около 15,40 часа, в гр.

Дупница, на кръстовището на ул. „Отец Паисий“ с ул. „*******“, при управление на л.а.м. „Опел Кадет“ с ДК № ******* по ул. „Отец Паисий“ в посока ж.п.гара, е нарушил правилата за движение, предвидени в чл.50, ал.1 от ЗДвП, като не се съобразил със знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и не е пропуснал движещия се по ул. „*******“ мотоциклет марка „Хонда“, без регистрационни табели, управляван от Д.П.М. и вследствие настъпилото ПТП е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на Д.П.М., изразяващи се във фрактура на тялото /диафизата/ на лява раменна кост, фрактура на лява ключица, довели до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за период около 5-6 месеца.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съдът като взе предвид утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, включително и т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно които решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача С.И.С. и вида на телесните увреждания на ищеца са установени в настоящия процес с влязлото в сила на 05.10.2016 г. решение № 292 от 19.09.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 1038/2016 г. по описа на Районен съд-Дупница.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че скоростта на движение на мотоциклета преди удара върху страничната дясна част на лекия автомобил е била около 49 км/ч.

Процесният мотоциклет е „кросов“ и не е оборудван с фар. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието. Водачът на лекия автомобил е могъл да забележи приближаващия мотоциклет от голямо разстояние-от порядъка на около 50 м.

Свидетелят Е.Г.-очевидец на произшествието, установява, че пострадалият ищец е бил с поставена каска.

Установява също така, че моторите, управлявани от ищеца и свидетеля, са кросови и са оборудвани с кросови гуми за черен път и тези мотори нямат регистрационни номера.

От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: закрито счупване на тялото на лявата раменна кост в средната й част /диафизарно/, счупване на лявата ключица. След оперативните интервенции на счупените кости, ищецът е получил пареза на левия лъчев нерв, изразяваща се в невъзможност да извършва екстезия на китката, пръстите и палеца на лявата ръка.

Парализата на левия лъчев нерв е усложнение на травмата на левия горен крайник на ищеца и се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Вещото лице установява, че по отношение на счупванията на ключицата и раменната кост в ляво има пълно възстановяване-костите са зараснали напълно. По отношение на парализата на нерва има частично възстановяване въпреки приложеното лечение.

Оздравителният процес при такава тежка увреда протича бавно, но обикновено към края на втората година от лечението настъпва пълно възстановяване на функцията на засегнатия нерв. Вещото лице установява, че при ищеца не е настъпило пълно възстановяване и вероятно такова няма да настъпи тъй като са минали две години от увреждането. При ищеца е налице дефинитивна уведа на нерва, т.е. няма да има подобрение на лъчения нерв. Увредата е около 50%.

От представената по делото епикриза се установява, че на 30.01.2017 г. на ищеца е извършена операция за изваждане на поставената метална остеосинтеза. При разпита си в съдебно заседание вещото лице д-р М. установява, че тази оперативна процедура е продължение на лечението на ищеца. Изписаните лекарствени препарати „Клексан 0,4“ и „Фраксапарин“ се изписват задължително, прави се и антибиотична профилактика.