Решение № 5703 от 17.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5703 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100501513 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца Община Плевен срещу решение № 20128816 от 03.09.2024 г., постановено по гр. д. № 41733/2020 г. по описа на СРС, 52- ри състав, с което са отхвърлени предявените от Община Плевен срещу „Тобо – Проджект“ ЕООД искове по чл.

92, във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 7328.75 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на чл. 33 от Договор № ИРО-2257/06.03.2018 г. за възлагане на обществена поръчка за проектиране, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.07.2020 г. до окончателното изплащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1565.50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от датата на разваляне на договора – 14.06.2018 г. до датата на исковата молба – 21.07.2020 г., и Община Плевен е осъдена да заплати на „Тобо – Проджект“ ЕООД на основание чл. 92, във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД сумата от 8794.50 лева, представляваща неустойка от разваляне на Договор № ИРО-2257/06.03.2018 г. поради неизпълнение от Община Плевен на чл. 37, ал. 1 от Договора, ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 18.02.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД сумата от 1465.75 лева, представляваща платена на отпаднало основание парична гаранция, ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 18.02.2021 г. до окончателното изплащане. В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че в процесния случай 1 е налице пълно неизпълнение на договорните отношения от страна на ответника съгласно чл. 37, ал. 3 от процесния договор, поради което за ищеца е възникнало правото да прекрати същия без да предостави срок на изпълнителя, което, от своя страна, е предпоставка за дължимост на претендираната неустойка съгласно чл. 33 от процесния договор. Навежда се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е бил уведомен за развалянето на договора с получаване на исковата молба, както и че не са налице предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора. В тази връзка се навежда, че срокът на процесния договор е 60 календарни дни, поради което задължението, поето с него, е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, а от друга страна, е станало безполезно.

Посочва се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е бил уведомен кои са лицата за контрол и контакт от страна на възложителя, като не се установява дали изпълнителят действително се е свързал с тях, респ. не се установява, че не е получил съдействие от страна на възложителя. Досежно насрещните претенции на ответника се сочи, че същите са погасени по давност. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените от ищеца искове и да отхвърли предявените от ответника искове.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Тобо – Проджект“ ЕООД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Спорът, пренесен пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса коя страна по сключения договор за възлагане на обществена поръчка е упражнила надлежно потестативното право за разваляне на договора, което от своя страна поражда и притезанието за уговорената неустойка за неизпълнение.

Видно от представеното заявление по реда на чл. 135, ал. 1 ЗУТ се установява, че на 27.10.2017 г. е започнала административна процедура по изменение на действащия подробен устройствен план, отнасящ се до процесния урегулиран поземлен имот, за който е следвало да бъде изготвен работния инвестиционен проект от ответника по първоначалния иск “Тобо Проджект” ЕООД.

От събраните свидетелски показания, дадени от свидетелката М. Х., служител на дружеството, се установява, че след сключването на договора тя се е свързала с архитект Т., която отговаря за изпълнението на обществената поръчка за страната Община Плевен. Х. разяснила какви са необходимите документи за изготвяне на работния проект, като архитекта й обяснил, че за обекта тече градоустройствена процедура и не е ясно какво ще се случи с проектирането. Свидетелката сочи, че дружеството е извършило геодезическо заснемане, което било необходимо на Община Плевен за изработване на 2 проекта за промяна на подробния устройствен план. От показанията на Х. се установява, че възложителят не е представил нито един от необходимите документи за изготвяне на възложения проект.

От представеното писмо с изх. №ДИР-1058/13.06.2018 г. се установява, че на 13.06.2018 г. Община Плевен, чрез кмета си Г.С., са отправили изявление за разваляне на договора без предлагане на допълнителен, разумен срок за изпълнение.

Видно от Заповед №РД-12-328/04.07.2018 г., след изпращане на процесното писмо за разваляне на договора до изпълнителя, е разрешено да бъде изработен проект за изменение на действащия подробен устройствен план за регулация и застрояване за урегулирани поземлени имоти VI, VI, XIII в кв. 801 по плана на гр. Плевен (където попада на процесния имот, за който е следвало да бъде направен проект). Със Заповед №РД-12-331/05.07.2018 г. е одобрно изменението на ПУП- ПРЗ, като УПИ VI с предназначение- За окръжна ветеринарна лечебница, е преотреден в УПИ VI-657.87- Приют за безстопанствени кучета.

Видно от представената от „Тобо-Проджект“ ЕООД справка по партида на възложителя от системата на Агенция по обществени поръчки (АОП), Община Плевен е сключила договор №ИРО-2402/09.07.2019 г. със същия предмет с друг изпълнител, дружеството „ДММ- ДИЗАЙН“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

За възникване на преобраузващото право по чл. 87 ЗЗД , следва в обективната действителност да бъде осъществен определен правопораждащ фактически състав, включващ следните материални предпоставки.

На първо място, следва между страните да е възникнало и да съществува валидно (действително) двустранно правоотношение, по повод на което да съществуват корелативни субективни права и правни задължения.

На следващо място, следва да е налице неизпълнение на правното задължение на насрещната страна по договора- пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение, т.е. неосъществяване на дължимия резултат (положително изменение на действителността) поради неполагане на дължимата грижа. Изпълнението следва да бъде виновно, респ. да е обусловено от причина, за която длъжникът отговаря.

По-нататък, за пораждане на правото по чл. 87 ЗЗД, кредиторът по двустранния договор е нужно да бъде изправен, като това правило се извежда от изискванията за добросъвестност на частноправните субекти при изпълнение на техните договорни задължения (чл. 63, ал. 1 ЗЗД). Ако кредиторът изпадне в забава по смисъла на чл. 95, ал. 1 ЗЗД, т.е. ако неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не окаже необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, той не е изправен и не може надлежно да упражни преобразуващото си право за разваляне (така Решение №14/18.01.2002 г. по гр. д. №842/2001 г. на ВКС, Решение №231/25.03.2010 г. по т.д. №226/2009, II т.о. на ВКС, Решение №196/11.04.2012 г. по т.д. №994/2010 г., II т.о. на ВКС, ТК).

Основните задължения по сключения между страните Договор №ИРО2258 за възлагане на обществена поръчка за проектиране от 06.03.2018 г. са 3 изпълнителят (“Тобо- Проджект” ЕООД) да изготви работен инвестиционен проект (РИП) за основен ремонт и преустройство на сгради в “Приют за безстопанствени кучета”, разположен в ПИ с идентификатор ***, по проекти част: архитектурна, конструктивна, ОВК, електрическа, ВиК, топлотехническа ефективност, геодезия, паркоустройство и благоустройство, пожарна безопасност, ПБЗ, сметна документация, ПУСО, технологична, ПОИС, както и осъществяване на авторски надзор, като при изпълнение на това задължение възложителят (Община Плевен) следва да заплати възнаграждение в размер на 35 178,00 лв. с ДДС. Така сключеният договор за проектиране представлява разновидност на договора за изработка, чиято правна уредба се съдържа в чл. 258 - чл. 269 ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати уговореното възнаграждение.

Съгласно чл. 24, т. 2 от договора за проектиране изпълнителят има право да иска и да получава от възложителя необходимото съдействие за изпълнение на задълженията, както и всички необходими документи, информация и данни, пряко свързани или необходими за изпълнението на изработката, като реципрочно на правото е уредено съответно задължение за възложителя в чл.

27, т. 3.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗУТ урежда работния проект (работни чертежи и детайли), като в чл. 12 от Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, са изброени изходните данни и документите, необходими за изготвянето и одобряването работния проект. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба №4 за изработването на РИП е необходима извадка от действащия ПУП с обхват поземления имота и съседните му, включително през улицата, или визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ, когато издаването й е задължително.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата работният проект се изработва в съответствие с предвижданията на действащия ПУП или с визата за проектиране, когато издаването й е задължението, и със заданието за проектиране.

При анализ на цитираните законови разпоредби се налага извод, че изпълнителят може да пристъпи към изпълнение на своите задължения по договора едва след като възложителят е предоставил на необходимите изходни документи, въз основа на които да бъде изработен проектът. От своя страна, по делото се установи, че з а имота е била налице висяща административна процедура по изменение на подробния устройствен план, поради което основателни се явяват доводите на въззиваемия, че до момента на изменението на плана, дружеството- изпълнител не е можело да пристъпи към надлежно изпълнение, тъй като проектът следва да отговаря на предвижданията на действащия ПУП.

Макар Община Плевен да е била уведомена от служител на изпълнителя относно нужната информация, документи и данни, които е следвало да бъдат предоставени, не е изпълнилa добросъвестно своето задължение по договора и по този начин се е поставила в забава както в качеството си на длъжник, така и в качеството си на кредитор по смисъла на чл. 95 ЗЗД .

Предвид установената безспорно неизправност на възложителя по договора, с изпратеното до изпълнителя писмо не са настъпили правните последици на разваляне на договорната връзка, тъй като липсва елемент от 4 фактическия състав, пораждащ правото по чл. 87 ЗЗД, респ. то не е било надлежно упражнено.

В чл. 33 от договора е уредена неустойка за заплащане при разваляне в размер на 30 % от стойността на двустранната сделка, т.е. 30 % от уговореното възнаграждение за изпълнителя.