Определение № 864 от 29.11.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 864 гр. Шумен, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500500 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. №7548/21.10.2024 г. (чрез ЕПЕП) от "Йеттел България" ЕАД - гр. София, действащо чрез пълномощника си адв. В. Н. при САК, срещу разпореждане №2005/08.10.2024 г. по ч. гр. д. №1204/2024 г. по описа на Районен съд - Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на "Йеттел България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Б. Г. Б. за сумата 203,20 лв., представляваща разлика между стандартната /без абонамент/ и преференциална обща цена на устройство Realme C11 32GB Grey и сума в общ размер 137,9 6 лв. - неустойки по два договора за мобилни услуги за два номера, представляващи тримесечни абонаментни такси, както и в частта за съразмерно отхвърлените разноски.

Жалбоподателят счита, че разпореждането се явявало неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в т. 9 от договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** било предвидено, че неустойките и суми за разлика в цените на мобилни устройства се дължат при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника или при нарушение на задълженията на длъжника по тях. Неплащането на месечни абонаментни такси и използвани услуги било такова нарушение, което било уговорено като самостоятелно основание за начисляване на неустойка и сумите за разлика между стандартни и преференциални цени на мобилни устройства. Не било необходимо договорите за мобилни услуги да бъдат предсрочно прекратени от мобилния оператор, а било достатъчно да е налице виновно неизпълнение от страна на длъжника. Относно сумата, представляваща разлика между стандартна и преференциална лизингова цена на устройство /т. 5 от договора за мобилни услуги с предпочетен номер ***/ мобилният оператор направил значителна отстъпка разчитайки, че длъжникът ще заплаща месечните абонаменти за сроковете, за които е сключен договорът за мобилни услуги. Като е получил устройство по преференциални цени без да изпълнява поетите задължения и без да го върне на оператора, длъжникът се е обогатил за сметка на мобилния оператор. Сочи съдебна практика, според която неустойката, представляваща отстъпка от цена на закупено устройство без абонаментен план и преференциална цена по договор за мобилни услуги, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщите на неустойката 1 функции, както и съдебна практика, съгласно която неустоечна клауза, която предвижда неустойката да не надвишава три месечни абонаментни такси не е нищожна и не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. В допълнение на изложеното сочи, че през януари 2018 г.

"Йеттел България" ЕАД /с предишно наименование "Теленор България" ЕАД/ и КЗП сключило съдебна спогодба, одобрена от СГС, според която мобилният оператор ще измени неустоечната си клауза в договорите и ще претендира максимален размер на неустойката от три месечни абонаментни такси - каквито неустойки били предмет на настоящото дело.

Следвало да се има предвид, че дори според регулаторния орган в областта на защитата на потребителите, неустойките от тримесечни абонаментни такси не били неравноправни. С оглед всичко изложено моли съдът да разпореди на НПРС да допълни заповедта за изпълнение в частта за сумите 203,20 лв., представляваща съразмерна част на отстъпки от цена на мобилно устройство и сума в общ размер на 137,96 лв., представляваща неустойки, като присъди направените разноски по заповедното производство и за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения: Ч. гр. д. №1204/2024 г. на НПРС е образувано по заявление от "Йеттел България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. Г. Б., за заплащане общо на 392,08 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението - 17.09.2024 г. до изплащане на вземането, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения, както следва: 1) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 17.08.2022 г., заявителят претендира следните суми:

35,54 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.09.2022 г. - 19.11.2022 г.; 61,21 лв., неустойка, съгласно т. 9 от договора, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура №7346230697/20.01.2023 г.; 2) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 17.08.2022 г. заявителят претендира следните суми: 15,38 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.09.2022 г. - 19.11.2022 г.; 76,75 лв., неустойка, съгласно т. 9 от договора, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура №7346230697/20.01.2023 г. и 203,20 лв., неустойка, на основание т. 9 от договора, представляваща разликата между цената на устройство Realme C11 32GB Grey без абонамент и преференциалната цена, посочена в т. 5 от договора, начислена във фактура №7346230697/20.01.2023 г.. Претендира и разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. - ДТ и 480 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Към заявлението са приложени посочените договори за мобилни услуги и общите условия на оператора – заявител.

С атакуваното разпореждане №2005/08.10.2024 г. по ч. гр. д №1204/2024 г. заповедният съд е отхвърлил частично заявлението за сумите: 1) 61,21 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, в размер на три месечни абонаментни такси; 2) 76,75 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, в размер на три месечни абонаментни такси и 3) 203,20 лв. - неустойка, съразмерна между цената на закупено устройство Realme C11 32GB Grey без абонамент и преференциална цена по сключения договор за закупуване на устройство, като е съобразен периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Заявлението е отхвърлено и относно разноските за дължима държавна такса в размер за разликата над сумата от 3,25 лв. до 25,00 лв. – за ДТ и за разликата над сумата от 62,34 лв. до 480,00 лв. – за адвокатски хонорар. На основание чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК е указано на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания. В останалата част заявлението е уважено и издадена заповед №688/08.10.2024 г. по ч. гр. д. №1204/2024 г. на НПРС.

2

За да отхвърли заявлението по отношение на неустойката представляваща тримесечни абонаментни такси и неустойката представляваща разлика между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор, съдът е приел, че ОУ на заявителя за предоставяне на електронни съобщителни услуги не предвиждат заплащането на подобна неустойка, а единствено лихва за забава в плащанията.

По отношение клаузата за заплащане на тримесечни абонаментни такси приел, че е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, съобразно критериите в ТР №1/15.01.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСТКГ на ВКС.

Клаузата била неравноправна и предвид чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и противоречаща на добрите нрави. Освен това, предвидените допълнителни клаузи в договора за мобилни услуги, позволяващи на оператора да претендира отстъпките в цените на закупените устройства по смисъла на договора и разликата между стандартната цена на устройствата и заплатената от потребителя цена, съответстваща на оставащия срок на договора, като краен резултат се заобикалял поставеният максимален праг на неустойка от размер на три месечни абонаментни такси за физически лица. Счита, че правото за мобилния оператор да изисква тези неустойки се поражда въз основа на предсрочно прекратен договор по вина или инициатива на потребителя, като по този начин операторът претендира още една неустойка на същото основание – за същото неизпълнение, на която се дължи неустойка в размер на три стандартни такси. Респективно тези неустойки били уговорени във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност. С начисляването на неустойка за едно и също неизпълнение на няколко различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката и същата се явява необосновано висока.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор. В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение, което е отхвърлено от заповедния съд, се основава на три договора за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на §.13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В случая заявителят претендира неустойка, както следва: 1) 61,21 лв., на основание т.

9 от договора за мобилни услуги с предпочетен номер ***, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура №7346230697/20.01.2023 г.; 2) 76,75 лв., на основание т. 9 от договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура №7346230697/20.01.2023 г. и 3) 203,20 лв., на основание т. 9 от договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, представляваща разликата между цената на устройство Realme C11 32GB Grey без абонамент и преференциалната цена посочена в т. 5 от договора, начислена във фактура №7346230697/20.01.2023 г..

Настоящата инстанция приема, че съдържанието на клаузите от договорите за мобилни услуги, относно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси /които са сумите от 61,21 лв. и 76,75 лв./, са договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на 3

ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договорите не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори.