Решение № 967 от 02.11.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

Номер 967

02.11.2020 г.

Град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пазарджик

XVII Граждански състав

На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Иванка Панчева

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20205220102932 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.101 във вр.с чл.97 и чл.98 от Закона за социалните услуги.

Постъпило е искане от директора на Дирекция“Социално подпомагане“-гр.С. за удължаване срока за настаняване на поставеното под пълно запрещение лице М. А. К. с ЕГН ********** в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост – село С.. Твърди се, че М. К. е с ЕР на ТЕЛК №1374/90 от 28.06.2005г. от МБАЛ Пловдив с водеща диагноза „ друго уточнена олигофрения“, трайно намалена работоспособност : първа група инвалидност с чужда помощ, срок –пожизнен, дата на инвалидизиране-20.08.1979г. Сочи се , че М. К. е поставена под пълно запрещение с решение от 29.09.2000г по гр.д.№1171/2000г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.С решение №9 от 27.04.2020г Органът по настойничество и попечителство при Община С. е назначил за Л. Г. Я. за настойник на М.

К.. На снование изготвена предварителна оценка на потребностите от социален работник в ДСП-С. за лицето М. К. се установи, че са изчерпани всички възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда и ползването на социални услуги в общността. Твърди се, че Кънева е потребител на социалната услуга и е адаптирана към средата. Настойникът и Л.

Я. изразява съгласие поднастойната и М. К. да бъде настанена в ДПЛУИ-село С..

Моли се съда да постанови съдебен акт , с който поставения под пълно запрещение да бъде настанен в посочената социална институция.В подкрепа на искането са ангажирани многобройни писмени доказателства.

В съдебно заседание вносителят на искането ДСП-С. се представлява от Р. А., която поддържа искането.

В съдебно заседание настойникът Л. Я. изразява становище, че в интерес на

1 поставената под запрещение М. К. е същат ада бъде настанена в специализираната институция.

В съдебно заседание , проведено в специализираната институция поради невъзможността лицето да бъде доведено в сградата на съда, съдът констатира, че с поставената под запрещение М. К. е абсолютно невъзможно да се осъществи словесен контакт.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С решение от 29.09.2000г. по гр.д.№1171/2000г. на Окръжен съд –Пазарджик лицето М. А. К. с ЕГН ********** е поставено под пълно запрещение. Видно от решение № 9 от 27.04.2020г.на Органа по настойничество и попечителство при Община- С. Л. Г. Я. / социален работник в ДПЛУИ село С./ е назначена за настойник на М. А. К. .

Установява се от представената медицинска документация, че с

ЕР на

ТЕЛК№1104/090/14.05.1996г на М. К. е определена 100% трайно намалена работоспособност пожизнено като е поставена диагноза“ друга уточнена олигофрения, тежка имбецилност“.

По делото е представена предварителна оценка на потребностите от социални услуги / приложение№2/, изготвена от ДСП-С. , в която подробно са описани здравословното състояние и потребностите на М. К. . Сочи се , че М. К. от 28.05.1998г. живее в ДПЛУИсело С.. Същата не говори, не се ориентира за време и място, с назначена постоянна медикаментозна терапия. Нуждае се от грижа за редовно провеждане на медикаментозна терапия. Това налага да получи социална подкрепа в специализирана институция- ДПЛУИ, тъй като са изчерпани всички други възможности за обгрижване в семейна среда М. К. не е в състояние да задоволява сама основните си жизнени потребности – да поддържа лична и битова хигиена, да организира храненето си. Нуждае се от постоянна грижа за поддържане на физическото и психическото и здраве.Липсата на ориентация и неадекватното и поведение представляват заплаха за живота и здравето и.

Със Заповед №СУ/Д-РА-С/43-1/14.10.2020г. на директора на ДСП-С. М. А. К. е временно настанена в специализирана институция ДПЛУИ-село С., община С., ул.“В.“№17.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Искането, инициирало настоящото съдебно производство е основателно.

Разпоредбите на чл.97 и 98 от Закона за социалните услуги уреждат процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални грижи в общността резидентен тип, когато това е в 2 техен интерес , поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като е дадено предимство на насочване на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип. Разпоредбата на чл.101 от същия закон дава възможност този срок да бъде удължен като както срокът за настаняване, така и неговото удължаване може да бъде за максимум от три години.

В настоящия случай събраните по делото доказателства и личните впечатления на съда, придобити в проведеното изнесено съдебно заседание в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост- село С. обосновават категоричния извод, че настаняването на М. К. в посочената специализирана институция е в неин най-добър интерес. Същата е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение поради „ дълбока умствена изостаналост. Същата не е в състояние да се грижи за себе си. Абсолютно невъзможно е да се обслужва сама. Не е способна да взима каквито и да било решения, да изразява правно –валидна воля, да формира речева дейност, да осъществява словесен контакт. Състоянието и изисква цялостни специфични грижи.

Съдът стриктно съобрази и нормата на чл.98 от ЗСУ, позволяваща настаняване в специализирана институция, само в случай, че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда или за настаняването му в социална услуга в общността от резидентен тип. Данните по делото категорично сочат, че лицето не може да бъде обгрижвано в семейна среда, предвид здравослословното му състояние към настоящия момент. Същото от 1998г живее в ДПЛУИ село С.. Адаптирано е към тази среда. Посочената социална институция, лично посетена от съдебния състав, е в състояние да осигури адекватни постоянни ежедневни специфични грижи, осъществявани от квалифициран персонал, като М. К. ще бъде под непрекъснат надзор и по този начин ще бъдат задоволени основните и потребности с оглед тежкото и здравословно състояния.

На съда е служебно известен факта, че М. К. е била настанена в посочената специализирана институция по реда на чл.16в от ЗСП/ отм./ за срок от три години, който срок към настоящия момент е изтекъл. Временно по административен ред и до произнасянето на съда е удължен срока за настаняване на М. К. в ДПЛУИ-село С..

На основание чл.101 от ЗСУ следва да се определи срок за настаняване като предвид данните по делото за невъзможност да се полагат конкретните, специфични грижи за М. К. в семейна среда с оглед психо-физическото и състояние , при наличието на предпоставките , визирани в разпоредбата на чл.98 от ЗСУ съдът счита, че този срок следва да бъде за три години, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

Воден от горното Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

3

УДЪЛЖАВА НАСТАНЯВАНЕТО на М. А. К. с ЕГН ********** в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост- село С., община С., ул.“В.“№17 за срок от три години, считано от влизане в сила на решението.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7 дневен срок от връчването му.

След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се изпрати на ДСПС. и ДПЛУИ-село С..

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4