Решение № 18477 от 14.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18477 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110101969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД от ищеца „ЗК Лев Инс“ АД срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата от 655.26 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щета № 2231-1261-21-000185, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /14.01.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 227.83 лева – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 22.03.2022 г. до 13.01.2025 г.

Ищецът твърди, че на 20.10.2021г., около 12.00 часа, при движение по „Самоковско шосе" в посока към гр. Самоков, на 1 км. след паметника „Трудовака", лек автомобил "Ауди Ку 5" с рег. № ***, управляван от Л. Г. И., преминава през внезапно паднали камъни на пътя, в резултат на което получава имуществени увреждания върху предна гума, преден ляв диск и предна кора.

Сочи, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен протокол за ПТП № 1824902/20.10.2021г. от органите на МВР.

Сочи се че по силата на застрахователна полица № 93002110062269 от 06.10.2021г., със срок на действие от 09.10.2021г. до 08.10.2022г., сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.

Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения, застрахователят е определил изплатил застрахователно обезщетение по 1 образуваната щета № 2231-1261-21-000185 в размер на 655.26 лева на собственика на увреденото МПС с преводно нареждане от 10.02.2022 г.

Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на последния, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката на процесния пътен участък.

Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на изплатената сума от 655.26 лева срещу причинителя на вредата - ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.

Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, но последният отказал да преведе дължимата сума, поради което изпаднал в забава и дължи сумата от 227.83 лева за периода от 22.03.2022 г. до 13.01.2025 г.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага доводи за недействителност на сключения застрахователен договор. Сочи, че протоколът за ПТП не е съставен от служители на КАТ, поради което той няма материална доказателствена сила относно механизма за ПТП, нито за причинените на автомобила щети, а възпроизвежда единствено изгодни за водача на лекия автомобил фактически твърдения. Твърди, че в протокола за ПТП и в уведомлението за настъпило застрахователно събитие не са посочени видът и размерът на препятствието, липсва снимков материал, какъвто изисква разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства и чл.2, ал.2 от Наредба № 13-41/12.01.2009 г., за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.

Ответникът поддържа още, че никъде не е описана скоростта, с която се е движел процесният автомобил, а това обстоятелство е от съществено значение за извършване на преценка дали за водача е било възможно да възприеме препятствието и да предприеме действия с цел избягване на произшествието, както и дали същият е спазил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ответникът излага твърдения, че представената от ищеца застрахователна полица не съдържа посочване на покритите застрахователни рискове. Твърди, че ищецът не е представил приложимите към застрахователния договор Общи условия и не е събрал доказателства за това дали не са налице обстоятелства, попадащи сред изключенията, обуславящи отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от страна на водача на лекия автомобил. Моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.

2

С определение № 18193/22.04.2025 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от Агенция „Пътна инфраструктура“, в условията на евентуалност с главните искове, обратен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД срещу привлеченото като трето лице-помагач на страната на ответника лице – „Инжстройинженеринг“ ЕООД.

Твърди се в обратната исковата молба, че съгласно Договор за обществена поръчка № РД-38- 18/12.09.2015 г., сключен между Агенция “Пътна инфраструктура“ – като възложител, и Обединение „Белмекен” ДЗЗД – като изпълнител, в състава на което влиза и ответното дружество, поддръжката на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление – София, сред които е и процесният пътен участък, следва да се извършва от изпълнителя.

Ищецът по обратния иск излага доводи, че раздел VII от договора, чл.

12, ал. 5, ал. 7, чл. 8 и ал. 9, както и чл. 18 от договора изпълнителят следва в рамките на своите права по този договор да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия на движение; да започва работа веднага след появяването на необходимост от това и да поддържа републиканските пътища на договореното ниво, съгласно техническата правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата и оперативния план за зимно поддържане; да поддържа в готовност екипи, които да осигурят безопасност на движението при ПТП, аварии и др., извънредни ситуации, станали по републиканските пътища, предмет на договора, като сигнализира с комплект за временна организация на движението, съгласно Наредба № 01/16 за временна организация на движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и улиците, според възможната опасност и в минимално кратък срок да поправи последиците от произшествието, ако това се налага; да следи за метеорологичните прогнози и да създава своевременно необходимата организация за осигуряване на безопасността на движението.

Ищецът излага доводи, че по силата на цитираните клаузи от договора изпълнителят е длъжен да обозначи пътя със съответните пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението за евентуално съществуващо препятствие, като бездействието на служители на ответното дружество за обозначаване на съществуващото препятствие и за поддръжка на пътя представлява неизпълнение на поетите с договора задължения.

С оглед на това, намира, че ответникът не е изпълнил поетите си с договора задължения, като отправя искане, в случай, че съдът уважи главните искови претенции, да осъди ответника по обратния иск да му заплати сумата от 889.09 лева /сбор от стойността на претендираната главница и мораторно обезщетение/, ведно със законната лихва от датата на обратната искова молба 26.03.2025 г./, както и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по обратния иск

„Инжстройинженеринг“ ЕООД, с който оспорва предявените главен и 3 обратен искове.

Не оспорва наличието на Договор за възлагане на обществена поръчка № РД - 38 – 18/12.09.2015 г., както и че същият има за предмет дейности по поддържане на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление София с характеристики, съгласно Приложение № 1 към договора.

Излага доводи, че дружеството - изпълнител има ангажимент да извърши ремонт на даден участък, но само след като със съответно месечно, допълнително или извънредно задание от възложителя към изпълнителя се укажат точно участъците за ремонт, видовете дейности и времето за отремонтирането им, като се изпълни процедурата по приемане на извършените строително – монтажни работи /СМР/. Ответникът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от договора за възлагане на обществена поръчка № РД - 38 – 18/12.09.2015 г., дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с годишни, месечни, допълнителни и извънредни задания и изпълнителят не може самоволно, без да има възлагателно писмо/задание от страна на възложителя да започне изпълнение на дейности на даден пътен участък с оглед отстраняване на дадено препятствие.

Поддържа, че падането на камъни на пътното платно представлява „извънредна ситуация“ по смисъла на договора, за която възложителят не е уведомил изпълнителя по надлежния ред /а именно – чрез писмено нареждане след обаждане на диспечер/, поради което и не следва да се претендира отговорността му за неизпълнение на договорно задължение.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие, факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения, в това число – възражението за съпричиняване.

Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето 4 договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза.

От представените по делото документи се установява, че по отношение на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско”.

Неоснователни се явяват направените от ответната страна оспорвания, касаещи действителността на застрахователната полица. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т. 2а на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на ВКС, приложими и по отношение на имуществените застраховки, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност не могат да настъпят. По характер застрахователният договор представлява абсолютна търговска сделка, като разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може да се позове на нищожност поради неспазване на формата на договора, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия на вноски, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. При зачитане на договорната връзка от страните по нея, не може да се приеме, че трето лице за нея разполага с право да оспорва валидността на обвързващото й действие. Ето защо съдът приема, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно отношение между ишеца и собственика на увредения автомобил .

Разпечатката съдържа 38 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7447167-40d6-4d7c-ad03-9c1bc23747b5