Определение № 20255 от 20.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20255 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510415 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. К. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1595/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че сторените от М. К. като заявител разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство били 400 лв. Неправилно, без да е сезиран с такова искане, съдът намалил размера на разноски за адвокатско възнаграждение на 200 лв.

Този размер не съответствал на правната и фактическа сложност на делото и на извършената от адвоката работа. Моли съдът да осъди „Уиз еър Унгария“ Црт. да заплати на заявителката разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 400 лв. Претендира разноски в настоящото производство.

В отговора на частната жалба „Уиз еър Унгария“ Црт. намира последната за неоснователна. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение не следва да се увелича. Моли съдът да остави без уважение процесната жалба и да не присъжда разноски в настоящото производство.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по възражението намира за установено следното:

На 10.01.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от М. К., чрез адв. А. И., срещу „Уиз еър Унгария“ Црт., чрез клона в България, за заплащане на: 250 евро – обезщетение за закъснял с над три часа полет У64521 от Варна до Виена на 05.08.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и 6,44 евро – мораторна лихва. Претендират се и присъждане за разноски в заповедното производство – 25 лв. държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е приложено пълномощно от заявителя в полза на адв. И.. В него е предвидено, че при заплащане на държавна такса за съдебно производство и минимално адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждение на адвоката се възлага и представителство пред съда. В тази връзка към заявлението е приложено платежно нареждане за платена държавна такса в заповедното производство и разписка за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв (стр. 9).

На 28.01.2024 г. е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за заплащане на обезщетение за отменения полет, както и разноските в заповедното производство, включително 200 лв. адвокатско възнаграждение. На 04.02.2024 г. заповедта е връчена на длъжника чрез упълномощения адвокат К. И..

След указания едномесечен срок, на 11.04.2025 г., е постъпило възражение по чл.

414а ГПК от длъжника (стр. 22), с което твърди, че сумите по заповедта за изпълнение, включително за адвокатско възнаграждение от 200 лв. са платени. Приложено и платежно нареждане от 02.04.2025 г. (стр. 23).

С разпореждане от 13.05.2025 г. (стр. 25), връчено на заявителя на 19.05.2025 г. (стр.

26), районният съда дава указания на страната вземе становище по подаденото възражение в тридневен срок от съобщението, като предупреждава, че в противен случай заповедта може да бъде обезсилена.

На 21.05.2025 г. е подадена процесната частна жалба от заявителя и след отговор на частната жалба, делото е изпратено на СГС за произнасяне по частната жалба.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт от надлежна страна.

В заповедта за изпълнение искането на заявителя за присъждане на разноски не е уважено изцяло, поради което съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК на страната е следвало да се връчи заповедта, за да може да упражни правата си по чл. 413, ал. 1 ГПК. В случай заповедта не е връчена, поради което срокът за подаване на частната жалба не е изтекъл.

Съдът обаче намира, че за да се произнесе по същество на жалбата, следва да се съобрази и следното:

По делото на СРС се установява, че има подадено възражение по чл. 414а от ГПК, по което няма произнасяне на заповедния съд, въпреки, че е изтекъл срокът за становище на кредитора.

В допълнение, настоящата съдебна инстанция намира, че не е в компетентността й да преценява дали това възражение е подадено в срок, съответно дали плащането, което длъжникът е направил е в срока по чл. 412, т.8 от ГПК. Преценката е на заповедния съд.

От разпоредбата на чл. 414а от ГПК следва, че заповедният съд следва да се произнесе по направеното възражение по чл. 414а ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не възражението по чл. 414а ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в кои части.

Следователно, произнасянето по жалба по чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, е обусловено от наличие на стабилна заповед. (в този смисъл са указанията по т. 12 ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.). Това предполага на първо място произнасяне на заповедния съд по възражението на длъжника по чл. 414 а, ал. 4 ГПК, което е от негова изключителна компетентност. Поради това и преди влизане в сила на акта на заповедния съд, с който той се произнася по основателността на възражението по чл. 414а ГПК, не би могла да се разгледа частна жалба срещу заповедта в частта по разноските.

2

По изложените съображения, настоящото дело, като образувано по частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта относно разноските по чл. 413 от ГПК е преждевременно образувано. Производството следва да се прекрати и делото да се върне на СРС, който следва да се произнесе по възражението по чл. 414а от ГПК.

Водим от горното, СГС, VI състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 10415/2025 г. на СГС, образувано по частна жалба от М. К. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1595/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, в частта за разноските и ВРЪЩА делото на СРС, 88 състав за произнасяне по направеното от длъжника възражение по чл. 414а от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3