Решение № 481 от 04.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Перник, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20241720100535 по описа за 2024 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 2251/31.01.2024г., предявена от В. А. Р., чрез адв. К. П. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: ***, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 3202.00 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 01.12.2011г. до 27.10.2015г., сума в размер на 673.51 лева — законна лихва за забава от 05.02.2012г. до 16.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.12.2015г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 77.51 лева направени по делото разноски, тъй като са погасени по давност, за което вземане е образувано изпълнително дело № 1026/2016г. по описа на ЧСИ с.б..

Претендира разноски.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, в срока по чл.131 ГПК, чрез адв. Д.У. признава предявените искови претенции, като не претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изявленията на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за постановяване по делото на решение при признание на иска, поради следните съображения:

С молба вх.№ 10205/13.05.2024г. ищецът, чрез адв. К. П. прави искане за постановяване на решение при признание на иска, съобразно изразеното в отговора признание от ответника на исковете по основание и размер.

Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на 1 закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.

Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага мотиви по съществото на спора.

По разноските :

Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Спорен в практиката е въпросът дали се касае за обективна, безвиновна отговорност или за отговорност за вреди, вследствие неоснователно воден процес, като господстващо е второто становище. Конкретните норми, касаещи общия исков процес са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са действително извършени и поискани своевременно), съответно - при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. Изключение от гореописания принцип е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която ако искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъдат възложени разноските по делото в тежест на ищеца при условие, че искът му е уважен, както е в настоящия случай, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждането на делото и да е признал иска, като в случая са налице и двете предпоставки.

Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, настоящият състав възприема задължителната практика на ВКС /определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС, определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС и Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о., ГК /, която се отнася конкретно до случаите на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК на длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, като в настоящия случай такава не е налице.

Изпълнителното производство е прекратено по силата на закона 21.06.2018г. - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като ответникът не е предприемал действия по принудително изпълнение. След 21.06.2016 г. в продължение на повече от 7 г. ответникът не е предприел действия по принудително изпълнение срещу ищеца, поради което изп. производство е прекратено по силата на закона, като е без значение дали и кога е постановен акт за това на съдебния изпълнител. Независимо от бездействието на взискателя за период от повече от 7 г., ищецът - длъжник по изпълнението, е решил да установи със сила на пресъдено нещо, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу него. В този случай разноските по съдебното производство следва да останат в негова тежест, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като взискателят с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и в същото време е признал иска. Затова и ответникът има право на разноски и при уважаване на този отрицателен установителен иск, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, но тъй като с молба вх.№ 10204/13.05.2024 г. изрично е посочено, че не се прави искане за присъждане на разноски в негова полза, то съдът не присъжда.

2

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че В. А. Р., ЕГН **********, ***, не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.

Перник с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, сумата от 3202.00 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 01.12.2011г. до 27.10.2015г., сума в размер на 673.51 лева — законна лихва за забава от 05.02.2012г. до 16.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.12.2015г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист на 17.02.2016г. по ч.гр.д. № 9131/2015г. на Районен съд – Перник и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 1026/2016 г. по описа на ЧСИ с.б., Рег. № 753 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие Окръжен съд – Перник, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3