Решение № 388 от 28.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Смолян, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500470 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила въззивна жалба с вх. № 6662/01.08.2025 г. от РД „Гранична полиция“ при МВР, чрез процесуалния представител - гл. юрисконсулт М. Хр., срещу Решение 308/15.07.2025г., по гр. д. № 550 по описа за 2025 г. на РС - Смолян.

С обжалваното решение, Регионална Дирекция „Гранична полиция" МВР е осъдена да заплати на М. Я. К. ЕГН **********, сумата от 3269,44 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.01.2021 г.-31.03.2025 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 755,35 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска -04.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 04.04.2025 г. до окончателното изплащане. Със същото решение РД „ГП“ е осъдена да заплати на М. К., ЕГН ********** сумата от 323,33 лв., представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като 1 отработено време за пътуване при командироване в периода 01.04.2022 г. 31.03.2025 г., сумата 95,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2022 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.04.2025г. до окончателното изплащане. Ответникът РД „ГП“ е осъдена също така, да заплати на М. К. разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС – Смолян ДТ върху уважените искове в размер на 280,88 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 150,00 лв.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения за вътрешно противоречие на мотивите. Твърди се, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, където не било предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на общото трудово законодателство. ЗДСл и ЗМВР непрепращали към нормите на КТ, а именно че за неуредените в тези закони случаи, се прилага КТ. Във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение, с оглед специалния характер на акта. От това според въззивника, следва че размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. За положения от служителя извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца се основавала на нормативен акт, който не може да намери приложение в правоотношението между страните, поради което се приема за неоснователна. Цитирано е Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по тълкувателно дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от 2 служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, посочени в ЗМВР. В жалбата се твърди, волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не били сходни, както е разяснено в тълкувателния акт. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми.

По-натам в жалбата се излагат аргументи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като бил приел, че на служителя се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд.

По отношение втория главен иск, определя като неправилни и незаконосъобразни мотивите в първоинстанционното решение, относно уважаване на иска за заплащане на възнаграждение за неотчетено, като отработено време за пътуване при командироване на служителя. Тези командировки били свързани с пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт, като служителят твърди, че не са му били заплатени определени часове, явяващи се разлика до 8-часова смяна. Излагат се следните доводи за неправилност на постановеното решение: Отчитането на времето на разположение през процесния период от 01.04.2022 г. до 31.03.2025 г. е включено в отработеното време и е било отчитано със съответните документи.

В дните за пътуване при командировки на основание чл. 22, ал. 1, т. 11 от Наредба №8121з-922/22.07.2022 г. за реда, организацията и разпределянето на работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции било включено в отработеното време за съответния ден. Служителят работи на смени и отчитането и изчисляването на работното му време в часове на основание чл. 21, ал. 2 от същата наредба се извършва сумирано за тримесечен период. В тази връзка предявения иск по 3 чл. 179, ал. 1 ЗМВР за отчитане и изплащане на време на разположение при пътуване за участие в СПО се определя като неоснователен и недоказан. В дните за пътуване за участие в СПО служителят е бил включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, брифинг и дебрифинг е включено в отработеното време. За тези дни, освен трудовото възнаграждение на ищеца са изплащани и дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, той не е бил включван в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение. Предвид изложеното, моли съда, да отмени Решение № 308/15.07.2025 г., постановено по гр. дело № 550/2025 по описа на Районен съд - Смолян, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция.

В Отговор на въззивната жалба М. К., чрез адв. М. Орм., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Отхвърлени са доводите за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Твърди, че съгласно методологията по НСОРЗ, отработените часове нощен труд, следва да се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. Цитирани се заключението на приетата по делото Съдебно-икономическа експертиза. Отричат се доводите на въззивника за неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт. Цитират се разпоредби на КТ относно продължителността на седмичното работно време, нощния труд и задълженията на работодателя да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други. Представен е пространствен анализ на правната рамка по КТ и ЗДСл, регламентираща нощния и извънредния труд, действащи забрани, изключения, работата през почивните дни и други аспекти – релевантни към трудовото законодателство. Чрез сравнителен анализ се достига до заключение че нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се регулират от ЗМВР. Не се споделя становището на въззивника, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден труд, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в 4

МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми. Счита, че тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд. Твърди, че в ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд.

В отговора се изказва предположение, че неблагоприятните за служителите на МВР законови промени, касаещи правната уредба на нощния труд в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове е направено по икономически съображения. Цитира се определение на Съда на ЕС, по „Преюдициално запитване — Социална политика —Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 12, буква а/ — Членове 20 и 31 от ХОПЕС, което страната счита, че има пряко значение за разрешаване на спора по делото. СЕС приема, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел. В заключение СЕС приема, че Член 12, буква а/ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от ХОПЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или насочени към работниците от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързано с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.

Отново в отговора се застъпва становището, че поради приоритета на европейското право над националното, въззивният съд следва да не се 5 съобразява с тълкуването на въпрос, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове". Въззиваемата страна счита, че следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Противното, бе довело до различно отчитане на нощния труд – полаган от служители в МВР и от работници по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС.