Решение № 88 от 20.03.2025, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 2169/2024
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 20.03.2025
- В сила
- 19.06.2025
- Състав
- Пламена Колева Недялкова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.152 · Кодекс на труда
- чл.28 · Кодекс на труда
- чл.402 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.403а ал.1 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 88 гр. Шумен, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20243630202169 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №27-2400170/11.11.2024г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.1 от КТ на “АЛАДИНИ ФУУДС“ ООД с ЕИК115271421, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.152 от КТ.
В жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Оспорва изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка като неотговаряща на действителността. Оспорва по същество и вмененото нарушение, позовавайки се на представения график. При условията на евентуалност моли съдът да преквалифицира нарушението и да наложи на дружеството имуществена санкция, на основание чл.415в от КТ. За дружеството – жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шуменадминистративно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждние. Депозирани са и писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
На 02.10.2024г. в 19.20 часа инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, между които и св.С. Г. Т., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в търговски обект – заведение за бързо хранене „Аладин фуудс Кауфланд Шумен“, находящ се в гр.Шумен, бул. „Симеон Велики“ №28, стопанисвано от “АЛАДИНИ ФУУДС“ ООД с ЕИК115271421, гр.София.
При пристигане в обекта инспекторите заварили лицето П. Т. А., ЕГН **********, която работела в обекта въз основа на сключен трудов договор. В деня на проверката в 19.30 часа, на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, П. Т. А. в саморъчно попълнена декларация посочила, че работи в обекта като работник кухня. В този ден отишла на работа в 08.00 часа и ще работи до 22.00 часа като на следващият ден също ще работи от 08.00 часа до 1
22.00 часа. При проверката присъствал и управителя на обекта – Е.С.О., който в саморъчно попълнена декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ в 19.35 часа, декларирал, че в обекта няма и не може да представи график за работа за месец октомври 2024г.
На 03.10.2024г. инспекторите в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, отново посетили обекта. В 09.55 часа на 03.10.2024г, на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, П. Т. А. писмено декларирала в саморъчно попълнена декларация, че този ден е на работа от 08.00 часа до 16.00 часа, а предния ден е работила до 22.00 часа.
Впоследствие в Дирекция „ИТ“ - Шумен били представени документи, между които и график за отчитане явяването и неявяването на работа за м.октомври 2024г.
Въз основа на направените констатации при проверката в обекта, декларираните писмено от П. Т. А. и Е.С.О. факти и обстоятелства, направените констатации на база представените документи, контролните органи приели, че “АЛАДИНИ ФУУДС“ ООД с ЕИК115271421, гр.София, в качеството му на работодател, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е осигурило най – малко 12 часа непрекъсната междудневна почивка между смените на 02.10.2024г. и на 03.10.2024г. на работника П. Т.
А., в нарушение на чл.152 от КТ. При проверката било констатирано и нарушение на чл.403а ал.1 от КТ, изразяващо се в това, че в обекта нямало на разположение на контролните органи документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа – поименен график за работа през м.октомври 2024г.
Резултатите от проверките са обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2438305 от 17.10.2024г., връчен на М.Ю., в качеството му на упълномощено лице.
Предвид направените констатации при проверката, св.С. Т. на 17.10.2024г. съставила срещу дружеството АУАН № 27-2400107 за нарушение на чл.152 от КТ, извършено на 03.10.2024г., в присъствието на упълномощеното лице, за това, че работодателят при осъществяване на дейността си нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е осигурил на работника П. Т. А. непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа между смените на 02.10.2024г. и на 03.10.2024г. При предявяване на акта не са отразени обяснения или възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.414 ал.1 от КТ на “АЛАДИНИ ФУУДС“ ООД с ЕИК115271421, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.152 от КТ
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Г. Т..
За да приеме за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът се довери изцяло на свидетелските показания на С. Г. Т., тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви и безпристрастни. Приложените по делото писмени доказателства - декларациите по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, съдържат информация кореспондираща изцяло с показанията на този свидетел.
Разпитана в качеството на свидетел в съдебното производство П. Т. А. не потвърждава декларираните от нея обстоятелства на основание по чл.402 ал.1 т.3 от КТ.
Посочва, че на 02.10.2024г. е работила до 20.00 часа, а не до 22 часа, както е посочила и в двете декларации. Това противоречие между показанията й в съдебно заседание и декларираните обстоятелства при проверката, обяснява, с обстоятелството, че на 02.10.2024г. при внезапното пристигане на служителите се паникьосала и за това написала 2 часа повече, което не отговаряло на истината. Фактът, че същото обстоятелство е декларирала и на 03.10.2024г., обяснява пък с това, че проверяващите й казали да го напише. Също така посочва, че при извършване на проверката в обекта имало закачен график за работа през м.октомври 2024г., което противоречи на направените от проверяващите констатации и на декларираните от управителя на обекта – Е.С.О., обстоятелства декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ в 19.35 часа, че в обекта няма и не може да представи график за работа за месец октомври 2024г.
Съдът намира, че показанията на св.А. дадени в съдебно заседание не следва да бъдат кредитирани, тъй като намира същите за недостоверни. Категорично се опровергават от останалите събрани по делото гласни доказателства, на които съдът даде вяра по – изложените по – горе съображения. Не кореспондират и с декларираните лично от нея обстоятелства два пъти в собственоръчно попълнени и подписани декларации. Същата все още е в трудовоправни отношения с дружеството – жалбоподател, поради което има индиция за нейната заитересованост казусът да се реши в полза на работодателят й. Още повече, че дружеството е санкционирано и на база декларираните от нея обстоятелства.
2
При така установената фактическа обстановка съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Отговорността на дружеството е ангажирана на основание с чл.414 ал.1 от КТ, за нарушение на чл.152 от КТ.
Правото на почивката е субективно трудово право. Задълженият правен субект, който трябва да осигури реализирането му е работодателя по съответното конкретно трудово правоотношение. Почивката е производна от работното време – свързана е с работата и се полага след определена продължителност на работното време. Предназначението й е да осигури време за краткотраен отдих на работника и служителя в интервала между периоди от време наситени с изпълнение на трудови задължения. В КТ са уредени няколко вида почивки, в зависимост от това за каква част и продължителност отработено време се предоставя. В чл.152 от КТ е регламентирана непрекъсната междудневна почивка. Съгласно посочената разпоредба работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка между два последователни работни дни, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Според приложения след проверката в обекта график за работа през м.октомври 2024г., П. Т. А. е следвало да работи на 02.10.2024г. от 08.00 часа до 20.00 часа, а на 03.10.2024г. от 08.30 часа до 17.00 часа, т.е. между смените на 02.10.2024г. и на 03.10.2024г., съобразно графика разпоредбата на чл.152 от КТ формално е спазена. Предвид показанията на св.Т. и обстоятелствата, които управителя на обекта – Е.С.О. е декларирал на 02.10.2024г. и изготвения Протокол за проверка, съдържащ направените от проверяващите предписания, съдът намира за установено, че към момента на проверката в обекта е нямало график за работа за месец октомври 2024г. и въз основа на представения такъв впоследствие, не може да се направи извод, че в действителност на А. е била осигурена непрекъсната междудневна почивка от 12 часа между смените на 02.10.2024г. и на 03.10.2024г.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че дружеството, в качеството си на работодател, е нарушило чл.152 от КТ, тъй като не осигурило на работника П. Т. А. непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12часа между смените на 02.10.2024г. и на 03.10.2024г. Нормата е императивна и следва да се спазва от лицата, явяващи се работодатели. При тяхното нарушение е определена и административно-наказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.1 от КТ.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган
Наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл.28 и чл.415в от КТ като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Целта на почивката е да осигури време за отдих на работника и служителя. Тя е конкретен израз на закрилата на труда. Тя е и конституционно право. Настоящият състав намира, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл.415в от КТ, която изиска нарушението да бъде отстранено. С него се изисква обективна възможност за отстраняване на нарушението. В случая това е невъзможно, тъй като е нарушено правото на междудневна почивка. Предвид характера на нарушението същото не може да бъде отстранено.
Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c743acd5-b483-4599-97d0-0c0041f2c8de