Решение № 260102 от 22.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

ІІІ-2 22.02.2021 година Град Бургас

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, Трети въззивен граждански състав

На деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН

ПАРАШКЕВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА

РАДОСТИНА ПЕТКОВА

Секретар:

Жанета Граматикова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов въззивно гражданско дело номер 2532 по описа за

2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Оборище, ул.,,Княз Александър Дондуков“№19, ет.2, представлявано от Илка Георгиева Мазгалева- Изпълнителен директор, чрез юрисконксулт Петя Василева, против Решение № 11 от 13.02.2020 г., постановено по гр. дело № 257/2019 г. по описа на Районен съд- Средец, с което съдът е отхвърлил предявените от “ОТП Факторинг България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2, ЕИК *********, представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева – изп. директор и Емил Димитров Кръстев – прокурист, против Г.В.С., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „П. В.“ № **, искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата 19 953,16 лева, представляваща непогасена предсрочно изискуема от 08.02.2012 г. главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2008 г.

/ведно с Допълнително споразумение от 11.08.2010 г./, във връзка с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.12.2012 г., ведно със законната лихва от 22.03.2019 г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 3 436,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода 26.02.2015 г. – 22.03.2019 г.

Със същото решение, съдът е осъдил Г.В.С., на основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати на “ОТП Факторинг България“ ЕАД – гр.

София, сумата от 17 457,99 лева, представляваща неизплатена падежирала главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2008 г. /ведно с Допълнително споразумение от 11.08.2010 г., във връзка с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.12.2012 г., ведно със законната лихва от 22.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата от 17 457,99 лева до пълния предявен размер 19 756,86 лева, е отхвърлил иска като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на Г.В.С. за неоснователно платена лихва върху лихви по Споразумение от 07.06.2013 г. и Споразумение от 01.02.2015 г.; отхвърлен е искът с правно основание чл.

99, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата

7 242,52 лева, представляваща падежирала възнаградителна договорна лихва, начислена за периода 22.03.2016 г. – 31.07.2018 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2008 г.

/ведно с Допълнително споразумение от 11.08.2010 г., във връзка с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.12.2012г. Страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковите претенции.

Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява въззивникът. Излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 7242.52 лева, представляваща падежирала възнаградителна лихва, начислена за периода 22.03.2016г. до 31.07.2018г. по Договор за кредит за текущо потребление, както и в частта, с която е отхвърлен искът, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответната страна за сумата от 2000 лева.

Развива подробни съображения.

Навежда доводи, че неправилно районният съд извършил прихващане с насрещно вземане, по-малко от общия размер на претендираните с иска суми.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски в пълния претендиран размер за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока, предвиден в ГПК, е постъпила насрещна въззивна жалба от Г.В.С., ЕГН **********, чрез адв.Милчев-САК, с която се оспорват твърденията, изложени във въззивната жалба, подадена от “ОТП Факторинг

България“ ЕАД.

На първо място се навеждат доводи за недопустимост на производството по евентуалните искове. Заявява се, че предмет на главния установителен иск по чл.422 от ГПК и на съединените при условия на евентуалност искове е едно и също вземане, предявено на едно и също основание, което съединяване се явявало недопустимо. Цитира съдебна практика. Излага аргументи за неоснователност на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. Твърди, че сключването на Допълнителни споразумения от 07.06.2013г. и 01.02.2015г., довело до съществен дисбаланс в отношенията между страните. Навеждат се доводи за наличие на неравноправни клаузи и осъществен от кредитора анатоцизъм.

При условие на евентуалност, в случай, че исковете не бъдат отхвърлени като недопустими, се моли, тяхната основателност да бъде преценена с оглед обстоятелството, че претенциите се основават единствено на Договора за кредит от 31.03.2008г. и Допълнително споразумение от 11.08.2010г.

В случай, че съдът приеме, че клаузите на Допълнителните споразумения от

07.06.2013г. и 01.02.2015г., са произвели действие в отношенията между страните, се иска произнасяне на настоящата инстанция по възражението за неподведомственост на спора на основание чл.8, ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж.

Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно размера на направеното възражение за прихващане, като се подчертава, че същият следвало да бъде увеличен до размера, установен с експертизата. Посочва се, че исковете за сумата над 16254.35 лева следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Развива подробни съображения във връзка с предявените евентуални искове за лихви по чл.86 от ЗЗД(законни и възнаградителни), както и относно разпределението на отговорността за разноски.

Иска се отмяна на решението на районния съд като недопустимо. В случай, че съдебният акт не бъде отменен като такъв, се моли въззивната инстанция да постанови решение, при съобразяване направените плащания от 40789.56 лева по предоставен кредит в размер на 30000 лева.

Претендира се присъждане на сторените в производството пред настоящата инстанция разноски.

В указания от съда едноседмичен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от “ОТП Факторинг България“ ЕАД, като същата се оспорва изцяло. Изразява се несъгласие с доводите за недопустимост на постановения съдебен акт. Излагат се аргументи.

Иска се депозираната от Г.В.С. насрещна въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението в обжалваната част- потвърдено.

Претендира се присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанция.

Пред Районен съд – Средец са предявени искови претенции с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 99, вр. чл.

79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Относно направеното с насрещната въззивна жалба възражение за неподсъдност на основание чл.8,ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж, с твърдение, че новопоетото задължение със споразуменията между страните по делото е предмет на арбитражно споразумение:

Същото е въведено пред първоинстанционния съд и оставено без разглеждане като неотносимо към предмета на спора, доколкото ответникът се е позовал на клауза от споразуменията, сключени впоследствие с „ОТП Факторинг България“ ЕАД(чл.8,ал.2). Договорните отношения между ищеца и ответника от 07.06.2013г. и 01.02.2015г. не са въведени в предмета на производството по делото.

Вземанията, предмет на заявените искови претенции произтичат от договор за текущо потребление, ведно със споразумение, сключени между ,,БАНКА ДСК“ ЕАД и Г.В.С., впоследствие цедирани на „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Предвид изложеното, позоваването на клаузи от сключените с цесионера споразумения е ирелевантно и възражението за неподведомственост и правилно е оставено без разглеждане.

При извършена проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд-

Средец е образувано по искова молба (ведно с уточнителни молби вх. №№ 1467/20.06.2019 г. и 1714/15.07.2019 г.) на цесионера „ОТП

Факторинг България“ ЕАД – гр. София- частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД по силата на цесия, с която се претендира на основание чл. 422 от ГПК съдът да приеме за установено, че ответникът Г.В.С. дължи на ищеца част от сумите, за които по ч. гр. дело № 507/2012 г. по описа на РС – Средец е издадена Заповед № 379/15.10.2012 г. за незабавно изпълнение на задължения по сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2008 г., ведно с Допълнително споразумение от 11.08.2010 г., които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.12.2012 г., а именно: непогасена изискуема главница в размер на 19 953,16 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й изплащане. С влязло в сила Определение № 1212/21.08.2019 г. производството по делото е прекратено в тази част, като недопустимо поради липса на активна легитимация на ищеца.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът прекрати производството по чл. 422 от ГПК като недопустимо, ищецът /в качеството на частен правоприемник по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.12.2012 г./, е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата 19 953,16 лева, представляваща непогасена изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2008 г. /ведно с Допълнително споразумение от 11.08.2010 г./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 3 436,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода 26.02.2015 г. – 22.03.2019 г. Позовава се на настъпила на 08.02.2012 г. предсрочна изискуемост на кредита, като счита, че ответникът е потвърдил знанието си за нея с подписването на 2 бр. споразумения с ищеца на 07.06.2013 г. и 01.02.2015 г. за доброволно уреждане на отношенията, в изпълнение на които е издължил обща сума 21 897 лева и е останал задължен за търсения остатък.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли горепосочените осъдителни искове или прекрати производството по тях като недопустимо, ищецът /в качеството на частен правоприемник по силата на Договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 10.12.2012 г./ е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата 19 457,99 лева, представляваща изискуема главница с настъпил на 31.07.2018 г. падеж по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2008 г. /ведно с Допълнително споразумение от 11.08.2010 г./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и за сумата 7 242,52 лева, представляваща изискуема възнаградителна договорна лихва, начислена за периода 22.03.2016 г. – 31.07.2018 г. Ищецът е заявявил претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез процесуалния представител- адв. Георги Стоев, с който се изразява становище относно допустимостта на установителната претенция. Оспорва основателността на установителната и първата осъдителна претенция с довод, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена, поради което не е завършен фактическият състав, пораждащ правопроменящия ефект на потестативното право. По последните евентуални осъдителни претенции за главница и договорна лихва, е релевирано възражение за неоснователност предвид обстоятелството, че задължението, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2008 г. /ведно с Допълнително споразумение от 11.08.2010 г./, е погасено с извършването на новацията му по смисъла на чл. 107 от ЗЗД със Споразумение от 07.06.2013 г. /изм. със Споразумение от 01.02.2015 г./, на каквото основание /споразумения/ ищецът не се е позовал с исковата молба. В алтернативност, е направено възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2008 г. /ведно с Допълнително споразумение от 11.08.2010 г./. Предявявано е възражение за прихващане по смисъла на чл. 103 – 105 от ЗЗД – при условията на евентуалност /ако исковете не бъдат отхвърлени изцяло/, прави изявление на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД за компенсиране по реда на чл. 298, ал. 4 от ГПК на недължимо платени от него суми, отнесени за погасяване на лихви, начислени в резултат на нищожни на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10 от ЗЗД клаузи за анатоцизъм в Споразуменията от 07.06.2013 г. и от 01.02.2015 г. Възражението за прихващане е индивидуализирано по отношение правопораждащите го юридически факти, а след уточняването му е индивидуализиран и размерът на вземането – 2 000 лева, поради което съдът го е приел за съвместно разглеждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.