Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 10.02.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 1126/2019
Вид
Решение № 115
Подписан
10.02.2020
Състав
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 6 и ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 6 и ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 149 · Кодекс на труда
  • чл. 18 ал. 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9 ал. 5 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 10.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 1126 по описа за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение № 204 от 10.10.2019 г., постановено по гр.д. № 404/2019 г. Левчанският районен съд е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита населението“ към МВР, гр. София да заплати на А.П.М. с посочено ЕГн и адрес *** следните парични суми:

- на основание чл. 178 ал.1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР сумата от 1 504,04 лв., представляваща неизплатено възнаграждение положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен такъв за периода от 05.06.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 05.06.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;

- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 296,62 лв. за направени по делото разноски след компенсация.

Със същото решение Левчанският районен съд е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита населението“ към МВР, гр. София да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на съда държавна такса в размер на 60,16 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 221,60 лв. съобразно уважената част от иска, както и е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 1 504,04 лв. до предявения размер от 1 808 лв. като неоснователен и недоказан.

Недоволна от така постановеното решение е останала ГД „Пожарна безопасност и защита населението“ към МВР, гр. София, която чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.Н.го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която според въззивника е неприложима по отношение на държавните служители в МВР. Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми за положен нощен труд са действали ЗМВР /в сила от 2014 г./, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за 4 дни от исковия период /от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г., в които липсва текст допускащ трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Според въззивника неправилно РС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не е съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, чието служебно правоотношение се урежда единствено със ЗМВР. Според въззивника с нормата на чл. 187 ал. 3 изр. Последно от ЗМВР законодатателят изрично е определил 8 – часова продължителност на нощния труд по ЗМВР, а не 7 часа както е за работещите по трудово правоотношение, както и в разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време 8 часа и 40 часа седмично при 5 –дневна работна седмица, въз основа на което прави извод, че отчитането на труда, в това число нощния труд по ЗМВР се различава от това по КТ. Според въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДСл. Според въззивника в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от служителите в МВР, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват доказателства за положен извънреден труд над установеното за него работно време по график, респ. за заплащане на реално положен извънреден труд с 50 % увеличение. В жалбата се цитира съдебна практика на ПлРС, РС – Ловеч, ОС – Ловеч, както и решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о., ГК на ВКС. Според въззивника необсъждането от съда на задължителните към работодателите указания на МТСП от 29.08.2011 г. води до немотивиране на съдебния акт и съставлява съществено процесуално нарушение. Според въззивника приетата по делото СИЕ не дава обективен отговор на поставените задачи, поради което като е възприел същата изцяло РС е присъдил незаконосъобразно недължими на ищеца парични суми. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ЛРС в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което предявения искове бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С жалбата се прави и възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата страна А.П.М..

В проведеното по делото о.с.з. въззивникът се представлява от процесуалния си представител ст. юрисконсулт Н., която поддържа подадената въззивна жалба и представеното писмено становище, моли да се отмени първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Алтернативно моли съда да се отмени първоинстанционното решение в часттта му за периода на първото полугодие на 2018 г., в който период не се е извършвало твърдяното от ищеца преизчисляване на часовете нощен труд към дневни от служителите работещи при сумарно отчитане на работно време.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В о.с.з. въззиваемият чрез пълномощника си адвокат В.В. от ПлАК изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Представя списък на разноските за сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението на ЛРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 1 504,04 лв. до предявения размер от 1 808 лв..

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Левчанският районен съд е сезиран от А.П.М. с иск против ГД „Пожарна безопасност и защита населението“ към МВР, гр.

София с иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР за сумата от 1 808 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от 05.06.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 05.06.2019 г. до окончателното ѝ заплащане.

За да уважи частично предявения иск за сумата от 1 504,04 лв. ЛРС е приел, че поради празнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението. При липсата на изрична регламентация в специалната уредба, ЛРС е приел, че положеният от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. ЛРС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час. В решението си ЛРС е обсъдил представеното писмо от МТСП, но не е споделил изводите в същото с аргумента, че при липса на приравняване държавния служител в МВР ще бъде в по-неблагоприятно положение от служилите, чиито правоотношения се регулират по КТ, което е правно недопустимо.

С определение в з.с.з. на 17.12.2019 г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед становището на въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице заключение по делото не е изготвено. В писменото становище в табличен вид се представят изчисления на въззивника, данните в които се частично различават от тези по приетата в първата инстанция СИЕ с обяснението, че изчисленията за ПОС са съобразени както с протоколите, представени във въззивната инстанция, така и с платежни бележки, представени в първата инстанция. Въззивният съд приема, че направените от въззивника изчисления в отговор на спорните по делото въпроси не могат да бъдат възприети, тъй като изхождат от страната по делото, заинтересована от изхода му в ПОС и не са проверени от независим експерт. С оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ, прието в първата инстанция.

Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 05.06.2016 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият А.П.М. е заемал длъжността “старши пожарникар“ в РС „ПБЗН“ гр. *** при ОД „ПБЗН“ гр. *** към ГД „ПБЗН“ МВР по служебно правоотношение, като е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187 ал. 3 от ЗМВР.

Установява се от заключението на вещото лице Т.И., изготвено в първата инстанция, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено и при липса на заключение в друг смисъл в настоящата инстанция, възззивният съдът възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за периода от 05.06.2016 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият е положил общо 1 584 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 810,512 часа труд, като разликата от 226,512 часа не е заплащан на въззиваемия и при при средна ставка за извънреден труд в размер на 6.64 лв., определена на базата на основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на стойност 1 504,04 лв.. Oт заключението на вещото лице се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 136 часа нощен труд през първото и 168 часа нощен труд през второто тримесечие на 2018 г., които 304 часа нощен труд приравнени с коефициент 1,143 се равняват общо на 347,47 часа труд. От заключението се установява, че за двете тримесечия приравнения извънреден труд от общо 43,47 часа не е заплатен на въззиваемия и при ставка от 6.64 лв. е на стойност общо 288,64 лв..