Решение № 622 от 25.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Варна, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110204506 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: с.

Дуранкулак, общ. Шабла, ул. „Първа“ № 4, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. С. К. С. от АК – Добрич срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5336144, издаден от ОД на МВР гр.

Варна, с който на жалбоподателя К., на основание разпоредбата на чл. 189, ал.

4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата, му е наложена „глоба“ в размер на 400 лева (четиристотин лева) за това, че на 11.10.2021 г. в 10:23 часа по главен път I – 9 от гр. Варна посока к.к. „Златни пясъци“ до спирка „Моста“ е установено, че лек автомобил „БМВ“ 318 И с рег. № ТХ 1803 АР се движи със скорост 108 км/час, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ час с пътен знак В – 26 от Закона за движение по пътищата – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят К. С. К. намира издадения електронен фиш за налагане на глоба за неправилен и изготвен в противоречие с административно – производствените правила, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва, че ТР №/ 26.02.2014 г., постановено 1 по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС не е загубило значението си, тъй като нормата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата не предвижда като предпоставка за издаването на електронен фиш присъствието на контролен орган при констатиране на нарушението, независимо от последвалите законодателни промени, поради което и намира, че електронния фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като издаването му е било обусловено от установяване на нарушението чрез мобилно, а не чрез стационарно позиционирано техническо устройство.

Според жалбоподателя порок в съдържанието на електронния фиш за налагане на глоба е липсата на обозначение, регламентираща възможността за подаване на възражение в 7 – дневен срок пред директора на съответното териториално подразделение на МВР, както и обръща внимание на съда, че електронния фиш за налагане на глоба не съдържа дата на издаване. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на електронния фиш.

В проведеното на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4506 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят К. С. К. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. С.

С. от АК – Добрич, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на процесния електронен фиш за налагане на глоба, допълвайки като аргумент в своята пледоария липсата на доказателства за наличието на ограничение на скоростта в пътния участък на главен път I – 9 в района на спирка „Моста“ в посока към к.к. „Златни пясъци“.

Въззиваемата страна ОД на МВР – гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията на институцията в дадения ход на делото по същество, в проведеното на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание, като в депозирани на 13.12.2022 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт К.Л. - А. се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.10.2021 г. в 10:23 часа по главен път I – 9 от гр. Варна посока к.к.

„Златни пясъци“ до спирка „Моста“ с автоматизирано техническо средство № 2

TFR 1 – M 513 била засечена скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ“ 318 И с рег. № ТХ 1803 АР със скорост от 108 км/час (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 60 км./ч., т.е. превишение на скоростта в размер на 48 км./ч.

Лекият автомобил бил собственост на К. С. К., с ЕГН: **********.

Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен фиш серия К № 5336144, с който на К. С. К., на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата, била наложена „глоба“ в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени доказателства: самият електронен фиш серия К № 5336144, издаден от ОД на МВР гр. Варна; свален на хартиен носител снимков материал на описаното нарушение; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 11.10.2021 г.; Протокол от проверка № 1 – 8 21, издаден от Лабораторията за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към ГД „Национална полиция“;

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10/02.4835.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи 3 извършеното нарушение.

Видно от Протокол за проверка № 1 – 8 21, издаден от Лабораторията за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към ГД „Национална полиция“ по отношение на автоматизирано техническо средство № TFR 1 – M 513, регистрираната скорост попада в обхвата му, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата на К. С. К. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5336144, издаден от ОД на МВР гр. Варна е процесуално допустима, доколкото е депозирана в предвидения четиринадесетдневен срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно 4 средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 111 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 108 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на установената скорост, а именно 111 км./ч., но при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 108 км./ч.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство № TFR 1 – M 513 било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 108 км/ час при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ час с пътен знак В – 26 от Закона за движение по пътищата, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. 1 ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 48 км./ч.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението.

В случая не се оспорва собствеността на автомобила и факта, че на процесната дата е бил управляван от жалбоподателя К..

По отношение конкретните възражения на жалбоподателя К. С. К. срещу законосъобразността на електронния фиш.

Съдът намира възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения в процедурата по установяване на нарушението и издаване на процесния 5 електронен фиш за неоснователни, поради следните съображения:

В случая от показанията на св. Н. Г. Т., които съдът изцяло кредитира и представената карта от Областно пътно управление гр. Варна към Агенция „Пътна инфраструктура“ безспорно се установява, че в участъка на главен път I – 9 в посока от гр. Варна към к.к. „Златни пясъци“ до спирка „Моста“ скоростта се регулира посредством пътен знак В – 26 и е въведено ограничение на скоростта 60 км/час.

РазС.ието между поставения пътен знак В – 26 и средството за измерване на скоростта на процесното превозно средство е в рамките на 250 метра и се извлича като факт от представения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 11.10.2021 г.

Считано от 09.07.2017 г. не е налице изискването в Закона за движение по пътищата да се публикуват предварително места, на които ще се извършва контрол на скоростта. Обстоятелството, че в самия електронен фиш за налагане на глоба не е упоменато, че жалбоподателят има възможност да оспори електронния фиш пред Директора на съответното териториално подразделение на МВР няма как да представлява процесуално нарушение, доколкото това е право, което ex lege принадлежи на жалбоподателя, т.е. дали е упоменато в съдържанието на електронния фиш или респ. не е – няма никакво значение за упражняването му.

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи.