Решение № 23480 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23480 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20241110162240 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. И. И. срещу ........ Ищецът поддържа, че на 28 юни 2022 година е сключил договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия номер ........, по силата на който му е отпусната сума в размер на 800 лева. Твърди се, че договорът е нищожен в неговата цялост поради противоречие със закона и добрите нрави, като се сочат нарушения на изискванията за форма, липса на ясно посочен годишен процент на разходите и заобикаляне на законовите ограничения за максимален размер на цената на кредита. В условията на евентуалност се релевира нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение, предвидена в член 11 алинея 1 от договора, като се излагат доводи за нейния прекомерен размер, липса на индивидуално договаряне и обстоятелството, че същата представлява скрита лихва, целяща заобикаляне на закона. Въз основа на твърдяната нищожност ищецът претендира чрез окончателно изменения в хода на производството иск осъждането на ответното дружество да му възстанови сумата от 208 лева, ведно със законната лихва, като недължимо платена сума над чистата стойност на главницата.

Ответникът ....... оспорва исковете като неоснователни и недопустими. Дружеството поддържа, че договорът е сключен при спазване на всички императивни норми на Закона за потребителския кредит, параметрите му са ясно определени, а потребителят е бил надлежно информиран. Ответникът изтъква, че клаузата за неустойка е валидно уговорена като санкция за неизпълнение на акцесорно задължение за предоставяне на обезпечение.

Релевира се и възражение за злоупотреба с право от страна на ищеца, основано на предявяването на множество идентични искове по различни договори между същите страни с цел генериране на прекомерни разноски.

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно съединени искове се 1 определя по член 26 алинея 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с член 22 от Закона за потребителския кредит за прогласяване нищожност на договора, съответно по член 146 алинея 1 от Закона за защита на потребителите за нищожност на отделни клаузи, и по член 55 алинея 1 предложение първо от Закона за задълженията и договорите за връщане на дадено без основание.

В разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваш да установи наличието на облигационна връзка и факта на плащане на суми над главницата, както и основанията за нищожност, докато ответникът носи тежестта да докаже, че договорните клаузи са индивидуално договорени и че е налице правно основание за задържане на получените суми. Като безспорно между страните в доклада по делото бе отделено обстоятелството, че между тях съществува сключен договор за потребителски кредит от 28 юни 2022 година за сумата от 800 лева, по който е начислена неустойка и същият е бил изцяло погасен от кредитополучателя.

При преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

От приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че по договора е отпусната главница от 800 лева. Общата изплатена от ищеца сума възлиза на 1008 лева, като плащанията са разпределени за погасяване на главница в размер на 800 лева, възнаградителна лихва от 32.97 лева и неустойка по член 11 алинея 1 в размер на 175.03 лева. Вещото лице установява, че ако неустойката бъде включена в цената на кредита, действителният годишен процент на разходите надвишава законовите ограничения. По делото не са събирани свидетелски показания. Писмените доказателства, включително договорът и погасителният план, потвърждават механизма на начисляване на неустойката веднага след сключването на договора.

От правна страна съдът счита, че договорът съдържа клаузи, които водят до неговата частична нищожност. Уговорката за неустойка за непредоставяне на обезпечение в тридневен срок е лишена от икономическа логика и не изпълнява типичните за неустойката функции. Същата е предвидена като автоматично начислена сума, която по своя характер не цели обезщетяване на вреди, а представлява добавка към цената на ресурса, заобикаляща императивната норма на член 19 алинея 4 от Закона за потребителския кредит.

Начисляването на сума от 175.03 лева върху заем от 800 лева за период от няколко седмици под формата на неустойка съставлява необосновано високо плащане, което противоречи на добрите нрави. След като тази клауза е нищожна, тя не поражда правно действие и получените по нея суми са дадени без основание. По отношение на целия договор не се установяват пороци, водещи до пълна нищожност, тъй като същият съдържа основните реквизити и е подписан от страните.

При определяне на дължимата за връщане сума следва да се вземе предвид разликата между общо платеното от 1008 лева и признатата за дължима главница от 800 лева. Сумата от 208 лева, включваща лихвата и невалидната неустойка, е получена от ответника без правно основание. Поради изложеното осъдителният иск се явява основателен в неговия пълен предявен размер.

2

По отношение на разноските съдът намира, че макар исковете да са основателни, е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на ищеца. Съгласно член 3 от ГПК страните са длъжни да упражняват правата си добросъвестно, а съдебната практика на СГС и ВКС приема, че изкуственото раздробяване на претенции в множество отделни производства за суми в малък размер, при обективна възможност същите да бъдат предявени в едно дело, съставлява злоупотреба с право. По делото се доказа, че ищецът Н.

И. И. е образувал най-малко шест идентични искови производства срещу същия ответник за оспорване на аналогични клаузи по различни договори. Това процесуално поведение цели единствено генериране на прекомерни по размер разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения, което не следва да се толерира. В съответствие с принципа на добросъвестност и трайната практика, включително РЕШЕНИЕ № 6654 от 28.04.2023 г. по Гражданско дело № 20221110134485 по описа за 2022 по опис ана СРС съдът намира, че ищецът няма право на разноски по настоящото производство, тъй като същото не е сред първите решени след многото образувани и е заведено при злоупотреба с право.

Неупражняването на всички права в рамките на едно или няколко (но значително по-малко на брой) производства е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно (респективно няколко) производства. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. В допълнение следва да се посочи, че в случая съдът не би могъл да противодейства на извършената злоупотреба с право посредством служебното съединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК, доколкото същите са заведени през различни периоди от време и някои към настоящия момент вече са приключили с влезли в сила решения. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът следва да понесе отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение само по едно от образуваните искови производства за оспорване на вземанията по настоящия спор.

Ищецът не обосновава необходимост от завеждането на множество искови дела и доколкото делото, разглеждано от настоящия съдебен състав, доколкото с оглед представените доказателства между същите страни по идентични договори, вече е налице краен съдебен акт, в който съдът се е произнесъл поотношение на отговорността на разноските,като е присъдил в полза на ищеца същите. В този смисъл и по идентични казуси е постановена и практика на СГС – Решение от 21.01.2021 г. по в.гр.д. № 6572/2019 г. на II-Г състав, Определение № 2927/07.03.2023 г. по ч.гр.д. № 1597/2023 г. на ЧЖ-VI-А състав, Определение № 11379/10.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 11595/2022 г., Определение № 4836 от 18.04.2023 г. по ч.гр. д. № 4272/2023 г. и др.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

Прогласява за нищожна по отношение на Н. И. И., ЕГН ********** и ......., ЕИК ........, клаузата на член 11 алинея 1 от Договор за потребителски кредит номер ........ от 28 юни 2022 година, сключен межу Н. И. И., ЕГН ********** и ......., ЕИК ........, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Осъжда ......., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление град ......., да заплати на Н. И.

И., ЕГН **********, сумата от 208 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит номер ........ от 28 юни 2022 година, ведно със законната лихва върху сумата от 10 лева, считано от 21 октомври 2024 година, и върху сумата от 198 лева, считано от 1 декември 2025 година, до окончателното изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4