Решение № 260990 от 22.10.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260990 Година 2020 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав

На 22.10

Година 2020

В публично заседание на 23.09.2020 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар:

МАРИНА КЪНЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 5083 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ.

Ищецът С.С.Т. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на Д. на ответната страна, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Моли съдът да присъди в полза на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът Център за спешна медицинска помощ Пловдив – гр. Пловдив, оспорва иска като недопустим и моли съдът да го остави без разглеждане, а – ако приеме искът за допустим – да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника като „*“ от *г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ – без предизвестие от работника, със Заповед № *г. на Д. на ответната страна, връчена на ищеца на * г.

Макар и след издаването на процесната Заповед трудовото правоотношение с ищеца да е било прекратено, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недопустимост на иска, доколкото към момента на уволнението на ищеца не е било заличено наложеното му дисциплинарно наказание с процесната по настоящето дело Заповед, нито е била отменена от самия ответник процесната по настоящето дело Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца – поради което за него съществува правен интерес да иска отмяната на дисциплинарното наказание.

С процесната

Заповед, връчена му на * г., на С.Т. на основание чл.188, т.2 от КТ и при спазени изискванията на чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 от КТ и чл.10, чл.11, чл.26, чл.28, ал.1 и чл.29 от Етичния кодекс на ЦСМП - Пловдив, е било наложено дисциплинарно наказание „*“. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта е посочено, че въз основа на публикация в „*“, обяснения от *и от ищеца, е било установено, че на *г. при обслужване на *ищецът е допуснал възникване на к.т с г., публикуван в редица *, с което е уронил авторитета на Центъра, и това в своята съвкупност представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага – като съдът констатира, че никъде в процесната Заповед не е конкретизирано с какви точно действия ищецът е допуснал „възникването на к. с г.“, в какво точно се е изразявал този к., в кои * (освен изрично посочената „*“) е бил „публикуван“ този к. и в какво точно се е изразявало уронването на авторитета на Центъра следствие този к. – което следва да бъде направено именно със самата Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а не да се установява в хода на производството по иска за отмяна на дисциплинарното наказание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че Заповедта се явява немотивирана, а оттук - че искът се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца – а. Т.Д., а. възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в размер на 300 лева, като предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението по този ред се определя от съда и с оглед на фактическата и правна сложност на спора – като така определеният размер е минималният такъв по Наредбата на ВАдв.С. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната по сметка на съда ДТ за производството по делото в размер на 50 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ***г. на Д. на Център за спешна медицинска помощ - Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Перущица“ № 1, ет.6, представлявано от Д. И. В.С., с която на основание чл.188, т.2 от КТ и при спазени изискванията на чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 от КТ и чл.10, чл.11, чл.26, чл.28, ал.1 и чл.29 от Етичния кодекс на ЦСМП - Пловдив, е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на С.С.Т., ЕГН **********,***, *., И като такава Я ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ - Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив 50 лева ДТ.

ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ - Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Т.К.Д.,***, офис 6, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 300 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.