Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 218 от 09.08.2022, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 332/2022
Вид
Решение № 218
Подписан
09.08.2022
В сила
21.12.2022
Състав
ДЕЯН ГОСПОДИНОВ ИЛИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, б. а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 158а · Закон за културното наследство
  • чл. 161, ал. 2 · Закон за културното наследство
  • чл. 193, т. 3 · Закон за културното наследство
  • чл. 221а, ал. 3 · Закон за културното наследство

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. К., 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20225510200332 по описа за 2022 година Обжалвано е Наказателно постановление № 45-00-345 от 09.3.2022 г. на Министъра на културата. Жалбоподателят „***“ ЕАД, с. М., общ. К., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение.

Счита, че НП е незаконосъобразно и необосновано и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

В с.з. жалбата се поддържа от адв. Е.С.. В писмени бележки са изложени подробни съображения, като се иска и при условията на евентуалност да се приложи разпоредбата на чл. 28, б „а“ от ЗАНН. Претендира за разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез старши юрисконсулт Ш. счита, че жалбата е неоснователна. В писмени бележки е изложил подробни съображения. Претендира за юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че във връзка сигнал от археолога-проучвател М.П. за изпълнени два изкопа и извършване на строително-монтажни работи (СМР) и консервационно реставрационни работи (КРР) на обект „Културнопогребален комплекс в надгробна могила „О.““ в землище на гр.

1

Ш., общ. К. – ПИ № *** по КККР на гр. Ш., представляващ публична държавна собственост, управляван от Община К., на 13.07.2021 г. била извършена проверка на място и по документи от свидетелите К. и М.. Обектът представлявал тракийска гробница, обявен за недвижим археологически паметник с национално значение. При провеждане на огледа на 13.07.2021 г. на обекта било установено, че дружеството-жалбоподател в качеството си на изпълнител на одобрен от Община К. проект било извършило незаконен изкоп за подмяна на съществуващо електрическо трасе с изграждане на шахти, както и нов незаконен изкоп с бетонова шахта за отпадни води по проекти за „Външно наблюдение“ и „ВиК мрежи“. Към момента на проверката изкопите били частично зарити. Извършването на изкопите и изграждането на шахти било извършено в нарушение на чл. 161, ал. 2 от ЗКН и предписанията от протоколи на междуведомствена комисия от 23.06.2011 г. и от 15.10.2018 г., а сигналът от археолога бил подаден като писмен доклад пред експертна комисия по чл. 158а от ЗКН. В докладът се сочило, че преди издаване на Разрешение за спасително археологическо проучване № 225 от 11.05.2021 г., дружеството-жалбоподател на два пъти извършва изкопни дейности без уведомяване на изпълнителя на археологическото проучване – исторически музей (ИМ) „И.“ и без присъствието на наблюдаващ екип от археолози в период в който за обекта не е имало издадено разрешение за извършване на археологическо проучване. Констатираните изкопни дейности били отразени в два констативни протокола от 22.04.2021 г. и от 29.04.2021 г. Нарушението е било извършено в периода от 18.09.2020 г. до 11.05.2021 г. от провеждането на експертна комисия на МК, за която е бил изготвен констативен протокол № 45-00-448 от 18.09.2020 г. – датата на приключване на наблюдението на изкопните работи на първия етап за строителството на надгробното съоръжение до 11.05.2021 г., когато е било издадено разрешение № 225/21 г. за извършване на спасително археологическо проучване – наблюдение от археолога М.П.. С тези си действия АНО е приел, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 221а, ал. 3 във вр. чл. 161, ал. 2 във вр. чл. 193, т. 3 от ЗКН.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 26 от 09.09.2021 г., научен доклад и научна оценка, разрешение за спасително археологическо проучване № 225/2021 г., три констативни протокола, докладна вх. № 18 от 29.04.2021 г. от гл. уредник, завеждащ отдел „Археология – Античност“ при ИМ „И.“ гр. К., договор № Д07-3 от 18.03.2020 г., допълнително споразумение № Д07-3 от 22.07.2020 г. към договор № Д07-3 от 18.03.2020 г., разрешение за строеж № 228 от 19.10.2018 г. , становище на Министерство на културата, два проекта, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво 4 на строеж, протокол от 18.09.2020 г. в изпълнение на заповед № РД9К-301 от 14.09.2020 г. на Министъра на културата, заповед № РД9Р -42 от 30.08.2019 г., скица, решение № 273 от 24.04.2015 г. за безвъзмездно предоставяне за управление на имоти-публична държавна собственост 2

– на Община К., протоколи – 2 бр., данни от Търговския регистър, писмо на Община К., договор № Д 07-3 от 18.03.2020 г., граждански договор № 31 от 23.07.2020 г. и граждански договор от 01.05.2021 г. разрешение за спасително археологическо проучване № 349/2020 г, договор, сключен между Исторически музей и Община К., протоколи за приемане на извършени СМР и показанията на свидетелите А.К., М.В. и П.Г., които кореспондират помежду си.

Приетата от АНО и напълно потвърдена в с.з. фактическа обстановка не се оспорва нито в жалбата, нито в писмените бележки на адв. С., но се възразява, че дружеството не е имало задължение да уведомява изпълнителя на археологическото проучване ИМ „И.“ при извършване на строителните дейности, нито да следи кога е било издадено разрешение за археологическо наблюдение.

В писмени бележки старши юрисконсулт Ш. се възразява срещу този довод, тъй като според него задължението е възникнало по силата на закона – разпоредбата на чл.

221а, ал. 3 от ЗКН.

В с.з. не се оспорва, че могила „О.“ представлява археологически обект с национално значение.

Съдът не приема възражението на жалбоподателя и споделя довода на въззиваемата страна.

Съдът отбелязва, че съгласно чл. 221а, ал. 3 от ЗКН, който извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по чл. 161, ал. 2 от ЗКН, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.

Съгласно чл. 161, ал. 2 от ЗКН в процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози.

Очевидно е, че задължението за наблюдение от археолози при извършване на строителни дейности на археологически обект произтича от закона и по същество строителят не следва да извършва строителни дейности ако не е било издадено такова, тъй като и самото археологическо проучване подлежи на разрешителен режим, с което се различава от незаконното проучване. От тази гл. точка строителят е длъжен да следи за наличието му още повече, че договорът за строителство е бил сключен на 18.03.2020 г. и първият етап от строителството е бил извършен при действие на др. археологическо проучване № 349/20, посочено в констативен протокол от 18.09.2020 г. на комисия по чл. 158а от ЗКН, с който е приключило по-ранно археологическото наблюдение.

От научен доклад с научна оценка и фотодокументация на археолога М. П. се установява, че след вече дадено разрешение за спасително археологическо проучване № 225/21 г. след нарушението при извършени нови изкопи за осветление, се 3 установява, че е бил намерен нов археологически обект, за който е бил издаден регистрационен картон в АКБ № 10007905. Предвид това обстоятелство и обстоятелството, че обектът е от национално значение съдът приема, че разпоредбата на чл. 28, б. а“ от ЗАНН (стара редакция), не е приложима.

За извършеното нарушение АНО е наложил наказание имуществена санкция в размер на 11000 лв., в размер близък до минимума, като е съобразил характера на засегнатия обект и степента на увреждането, поради което съдът приема, че разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието е била спазена.

Съдът не приема и останалите възражения на жалбоподателя. Всички те са свързани с тезата, че по договора за изпълнение, жалбоподателят е имал задължение само да извърши СМР ККР, съобразно вече одобрения инвестиционен проект, а ИМ „И.“ не е изпълнило задължението си да поиска удължаване на разрешението за спасително археологическо проучване № 349/20 г. или издаването на ново такова. Не е било налице уведомяване на жалбоподателя за липса на разрешение, поради което извършените строителни дейности не можели да му се вменят като виновно извършено нарушение по дефиницията на чл. 6 от ЗАНН.

Тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН отговорността на юридическите лица е обективна, съдът не е длъжен да разглежда въпросите за вината, а по-горе бе посочено, че задължението на дружеството за извършване на строителни работи на археологически обект произтича по силата на закона. Дори в чл. 14, ал. 20 на част VI, б. „Б“ „Права и задължения на изпълнителя“ от договора от 18.03.2020 г. е посочено изрично, че всички работи по строежа следва да бъдат изпълнени с действащите нормативни актове на Република България, макар това задължение да произтича и от самия правов ред в страната.

АУАН № 26 е бил съставен на 09.09.2021 г., а свидетелите са извършили проверка на 13.07.2021 г., за което е бил съставен констативен протокол. От тази гл. точка 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е бил спазен и именно датата на проверката е релевантна към откриване на нарушителя, тъй като не е достатъчно само по сигнал да се направи категоричен извод за лицето извършило нарушението, защото сигналът може да бъде и неоснователен. Проверката, както се сочи в констативния протокол за нея е не само на терен, но и по документи с резултат – предприемане съставяне на акт.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нерелевирани от жалбоподателя – нарушението е било индивидуализирано подробно по време, място и начин на извършване, НП е било издадено своевременно в 6-месечния срок, съответства на доказателствата и начинът им на събиране, както и се обосновава от тях, административнонаказателното производство е започнато редовно и не са били налице 4 условия за прекратяването му.

Следователно НП следва да се потвърди като законосъобразно.

Основателна е претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид участието на юрисконсулт в две заседания, изготвяне на писмени бележки и обемната фактология на НП, съдът счита, че следва да присъди такова в размер на 150 лв.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45-00-345 от 09.03.2022 г. на Министъра на културата, с което на жалбоподателя „***“ ЕАД, с. М., общ. К., ЕИК *** е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 11 000 лв.

ОСЪЖДА жалбоподателя ***“ ЕАД, с. М., общ. К., ЕИК *** да заплати на Министерство на културата юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5