Решение № 502 от 26.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000502290 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 25.03.24г. /с участието на секретаря Паскова/ въззивно гражданско дело № 2290/23г. и констатира следното:

С решение на ОС - Враца от 23.03.23г. /поправено при условията на чл. 247 от ГПК с решение от 18.07.23г./ по т.д. № 102/22г. са уважени /частично: за сума в размер на 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 03.07.19г./ искове по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на П. Ц. против ЗД „Бул инс“ АД.

Решението на СГС се обжалва от П. Ц. – в отхвърлителната част /ищецът претендира да му бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 21 000 лева/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът поддържа, че е претърпял /като пострадал от ПТП-е, причинено от Е. Д. на 25.08.17г./; физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/. С оглед това П. Ц. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗД „Бул инс“ АД /застраховател на Е. Д. по з-ка „ГО“/.

Жалбата е неоснователна:

По делото са събрани доказателства /писмени, гласни и експертни/. В контекста на съдържанието на същите – настоящият съдебен състав намира следното:

В случая следва да се приеме /предвид конкретния механизъм на ПТП-е, очертан 1 подробно от приетата в процеса техническа експертиза и събраните по делото гласни доказателства/, че вина за настъпването на инцидента има не водачът на МПС-во Е. Д.

/независимо, че и нейното поведение също стои в причинно-следствена връзка с причиняването на злополуката/, а самият ищец, който е нарушил редица правила от ЗДвП /подробно конкретизирани от първоинстанционния съдия/ и с това си поведение именно е предизвикал процесната катастрофа.

Независимо от това обаче /предвид липсата на жалба от страна на застрахователя и предвид принципната постановка, че жалбоподателят П. Ц. не може да влоши положението си чрез своята въззивна жалба/ в процесната хипотеза следва да се приеме, че – предпоставките по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД се явяват удостоверени /безспорни на този етап от процеса/.

Безспорен е и фактът, че гражданската отговорност на Е. Д. е била застрахована /към момента на ПТП-е/ при ЗД „Бул инс“ АД.

В контекста на изложено /и предвид съдържанието на процесната въззивна жалба/ в случая следва да се приеме, че: към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – какъв размер обезщетение е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на пострадалия.

В тази връзка

Събраните в процеса /от първоинстанционния съд/ писмени доказателства /медицински документи/, експертни /медицинска експертиза/ и гласни /свидетелски показания/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:

В резултата на ПТП-е ищецът е получил фрактура; същата е била лекувана чрез поставяне на гипсова имобилизация; за определен период след инцидента /конкретизиран от приетата в процеса медицинска експертиза и събраните в тази връзка гласни доказателства/ пострадалият е имал затруднения при своето самообслужване /имал е нужда да ползва чужда помощ/; към момента здравословното състояние на ищеца е възстановено.

Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на възрастта на ищеца/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 10 000 лева. При определяне на този размер обезщетение съдът отчита и обстоятелството, че в резултат на инцидента пострадалият е претърпял и психически стрес /този факт следва да се презумира в хипотеза като процесната/.

Съдът отчита и обстоятелството, че увреждането е довело /съгласно събраните в процеса гласни доказателства/ и до промяна в обичайния /социален/ начин на живот на П. Ц..

Посочената сума обаче следва да бъде редуцирана с 50% - предвид: установеното в процеса /а и безспорно към момента – с оглед съдържанието на процесната въззивна жалба/ съпричиняване на вредоносния резултат - по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /това възражение се поддържа от ответника и във въззивното производство/. В последната насока са изложени конкретни съображения от първоинстанционния съдия и настоящият съдебен състав препраща към същите /при условията на чл. 272 от ГПК/. В последната връзка /в допълнение/: по делото е доказано и третото възражение на застрахователя /пострадалият е извършил маневра завой наляво при подаден десен мигач – такива именно са показанията на свидетелката Е. Д./.

След намаляване на горното обезщетение /от 10 000 лева/ с 50% се получава сума в размер на 5 000 лева /колкото са присъдени от окръжния съдия/.

С оглед това: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.

2

Върху горната главница се следва /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва /решението на първоинстанционния съд не е обект на обжалване в тази част/.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на застрахователя следва да бъдат присъдени съдебни разноски за въззивното производство. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният от ответника адвокатски хонорар с ДДС надвишава минимума по Наредба № 1/. С оглед това /а и предвид обстоятелството, че съгласно практиката на СЕС е допустимо присъждане на адвокатско възнаграждение и под минимума по посочената Наредба/ претендираната от дружеството сума следва да бъде редуцирана до размера на 1 000 лева /този размер съответства на вида, естеството и обема на извършените пред въззивния съд процесуални действия от защитника на застрахователя/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Враца от 23.03.23г. /поправено при условията на чл. 247 от ГПК с решение от 18.07.23г./ по т.д. № 102/22г.

ОСЪЖДА П. П. Ц. да плати на ЗД „Бул инс“ АД 1 000 лева – съдебни разноски /за производството пред САС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3