Решение № 629 от 15.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300500469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. К. П., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Е. Т., против решение № 260393/05.07.2021 г., постановено по гр.д. № 5862/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, XV гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК 121699202, искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 вр.чл.225, ал.2 вр.ал.1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено със Заповед № 016ЧР/26.03.2020 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ; да бъде възстановен на предишната работа като *** и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е полагал труд по друго трудово правоотношение след дисциплинарното уволнение за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г. в размер на разликата между получаваното при ответника трудово възнаграждение и това, което получава по последващо трудово правоотношение ведно със законната лихва. Решението се обжалва и в частта, с която е уважен предявеният от работодателя „Лукойл България“ ЕООД насрещен иск срещу първоначалния ищец Н. К. П. с правно основание чл.221, ал.2 КТ за заплащане на сумата в размер на 991.90 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно 1 наказание „уволнение” за срока на предизвестието по сключения трудов договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 15.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се съдържа и искане за допълване на обжалваното решение с произнасяне по претенциите на жалбоподателя с правно основание чл. 150 вр.чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на възнаграждение за извънреден труд за прием на инкасо, положен в почивни дни през месец октомври и месец ноември 2018 г., както и лихва за забава.

Доколкото въззивният съд не е могъл да се произнесе за първи път по това искане, при предходното му разглеждане е прекратил производството и е върнал делото на РС – Пловдив със задължителни указания. По реда на чл.

247 и чл. 250 от ГПК първоинстанционният съд е постановил Решение № 260072 от 27.04.2023 г., с което е допълнил Решение № 260393 от 05.07.2022 г. и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в него. С допълнителното решение по делото ПдРС е осъдил „Лукойл България“ ЕООД да заплати на Н. К. П. претендираните суми. Искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за извънреден труд за прием на инкасо и лихва за забава е било удовлетворено от първоинстанционния съд с Решение № 260072 от 27.04.2023 г. за допълване на Решение № 260393 от 05.07.2022 г. по гр.д. № 5862/2020 г. на Пловдивски районен съд и същото не е било обжалвано, поради което въззивният съд дължи произнасяне по въззивната жалба на Н. К. П. в останалата част, касаеща предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 вр.чл.225, ал.2 вр.ал.1 от КТ и предявения от работодателя насрещен иск по чл. 221, ал.2 КТ.

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение на РС – Пловдив поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивникът твърди, че в деня на проверката е бил принуден да даде обяснения по случая в състояние на стрес, под натиск и заплаха, упражнени върху него от проверяващите лица на предприятието. В такова състояние е бил принуден да заяви писмено, че е взел пари от касата на обекта, с което обяснение вече не е съгласен. В заповедта било прието за безспорно установено, че жалбоподателят не е спазил инструкциите на работодателя за работа с дневните обороти, като използвал пари от оборота на обекта за покриване на лични финансови нужди, с което злоупотребил с доверието на работодателя. Излага доводи, че не е налице твърдяното нарушение, както и че заповедта за уволнение не е издадена от компетентен орган. Посочва, че същата не се явява мотивирана, като не са посочени конкретните нарушения с техните обективни и субективни признаци. Възразява, че не е спазен двумесечният срок по чл. 194 КТ. Излага доводи, че не е било взето предвид, че за периода 01.01.2020 г. – 17.01.2020 г. е бил в отпуск. Твърди, че е била нарушена и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, като при определяне на вида на дисциплинарното наказание работодателят не е отчел, че през периода на съществувалото между страните трудово правоотношение, не е бил 2 дисциплинарно наказван. Поддържа, че практика в обектите на дружеството е било управителите да обменят големи суми пари от монети в банкноти.

Процесната сума не била присвоена, за да е налице неправомерно деяние. По тези изложени съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на РС-Пловдив и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което първоначалните искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.чл.225, ал.2 вр.ал.1 КТ да бъдат уважени, а насрещният иск по чл.221, ал.2 КТ отхвърлен. Претендира се присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Лукойл България“ ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт А.С., е депозирала отговор, с който е оспорила жалбата, с наведени подробни доводи за неоснователност на всяко от оплакванията на въззивника. Изложени са съображения, според които решението на ПдРС е правилно и законосъобразно, постановено след правилна оценка на събраните по делото доказателства. Искането на работодателя е за потвърждаване на решението на РС - Пловдив и за присъждане на разноските във въззивното производство.

Настоящият съдебен състав на ОС-Пловдив, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно, допустимо е в обжалваната част, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Н. К. П., ЕГН **********, против „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК 121699202, обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр.чл.225, ал.2 вр.ал.1 КТ, чл. 150 вр.чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД за признаване за незаконно и отмяна на наложено от работодателя със Заповед № 016ЧР/26.03.2020 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, възстановяване на ищеца на предишната работа, присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.2 вр.ал.1 КТ за периода от 01.04.2020 г. до 31.05.2020 г., присъждане на възнаграждение за извънреден труд за прием на течни горива и извършване на инкасо, положен в почивни дни през месец октомври и месец ноември 2018 г., както и лихва за забава. В исковата молба се твърди, че за периода 12.12.2006 г. – 31.03.2020 г. между страните е имало учредено валидно трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов 3 договор № Б-1845/12.12.2006 г. С допълнително споразумение към посочения трудов договор, ищецът е бил назначен на длъжност „***“. Първоначално било уговорено работодателят да заплащана на работника трудово възнаграждение в размер на 580 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит и трудов стаж в размер на 3 % от основното месечно възнаграждение. Със Заповед № 5-103/27.06.2019 г. основното месечно възнаграждение се увеличило на 910 лева за посочената длъжност, считано от 01.07.2019 г. На 16.01.2020 г. ищецът е бил в обекта, в който по принцип изпълнява служебните си задължения, независимо че е бил в отпуск. Тъй като в касата били налични множество монети, ищецът твърди, че ги е предоставил на негов познат, който следвало да ги обмени в банкноти.

Докато изчаквал това да се случи, в обекта дошли на проверка и била констатирана липсата на парични средства. Проверяващите се държали арогантно с ищеца и го принудили да запише в своите обяснения, че е взел парите, като му дали срок до края на деня да ги възстанови. Поради изложеното се възразява срещу посоченото в обясненията на ищеца. Посочва, че парите не са били за лична негова нужда, а за нужда на работодателя.

Оспорва вмененото му нарушение по чл. 187, ал.1, т.8 КТ. Излага съображения, че извършеното от него нарушение не съответства на тежестта на наказанието. На 31.03.2020 г. трудовото му правоотношение било прекратено едностранно от работодателя със Заповед за дисциплинарно уволнение № 016-ЧР/26.03.2020 г. Като мотив за налагане на дисциплинарно наказание уволнение било посочено констатирана липса на парични средства в размер на 8776,98 лева за периода 01.01.2020 г. – 16.01.2020 г. Констатирано било, че на 16.01.2020 г. посочената сума била възстановена, за което бил изготвен приемо-предавателен протокол. При осъществяване на процедурата по чл. 193 КТ ищецът дал обяснения, но същите не били взети предвид. В заповедта било посочено, че е безспорно установено, че ищецът не е спазил инструкциите на работодателя за работа с дневните обороти, като използвал пари от обекта за покриване на лични финансови нужди, с което злоупотребил с доверието на работодателя. Ищецът посочва, че след прекратяване на трудовото правоотношение е сключил нов трудов договор, по силата на който получава трудово възнаграждение в размер на 610 лева.

Поради изложеното претендира обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, представляващо разликата между възнаграждението, което е получавал преди уволнението и това, което получава по възникнало последващо трудово правоотношение за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г. в общ размер на 600 лева /763,80 лв. - след изменение на размера на иска/ ведно със законната лихва. Претендира и присъждане на възнаграждение за извънреден труд за прием на течни горива и извършване на инкасо, положен в почивни дни през месец октомври и месец ноември 2018 г., както и лихва за забава.

С отговора на исковата молба ответникът „Лукойл България“ ЕООД, чрез юрк. С., е оспорил исковете с възражението, че ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с 4 доверие на работодателя доколкото е допуснал неточни и закъснели инкасации на парични средства в големи размери от обекта, независимо, че впоследствие сумите са възстановени. Излага съображения, че нарушенията били установени през месец януари 2020 г., като липсвало първо инкасо за оборота на 01.01.2020 г., което да е осъществено на 02.01.2020 г., в размер на 8924,31 лева. Според проверяващите сумата е била използвана за приключване на предходен период. Посочва, че към 16.01.2020 г. били установени липси в размер на 7362,98 лева. Досежно паричните средства от оборота на Националната лотария за месец декември 2019 г., също било установено закъснение в инкасирането – такова било извършено на 13.01.2020 г., като при тях били установени липси в размер на 1414 лева, или общата сума на всички установени липси възлизала на 8776,98 лева. Излагат се съображения, че ищецът е подписал актове за касова наличност, приемопредавателен протокол, с който възстановява на работодателя посочената сума и обяснения, в които посочва, че през месец декември е взел сумата от 8777 лева за неотложни нужди. За сумата същият подписал и приходен касов ордер. Ответникът посочва, че заповедта за уволнение съдържа всички реквизити на чл. 195, ал.1 КТ. Посочва, че дисциплинарното производство е реализирано в законоустановения срок, като за периода 20.01.2020г. – 15.03.2020 г. работникът е ползвал отпуск по болест, респ. срокът е бил спрян.