Определение № 1233 от 25.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1233 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601887 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба, подадена от адв. А.Х.САК, служебен защитник на Й. Й. А., срещу определение № 4499/10.03.2026 г., постановено по НОХД № 3089/2025 г. по описа на СРС, НО, 7-и състав, в частта, с която подсъдимият е настанен на основание чл. 70, ал. 1 НПК за изследване в психиатрично заведение ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ за срок от 14 (четиринадесет) дни, като е постановено незабавно изпълнение на определението.

В жалбата се инвокират доводи, че по делото липсват данни за наличие на психично разстройство на подсъдимия и за това последният да се води на отчет в психиатрично заведение, като се посочва, че решението на съдебния състав за принудителното му настаняване по чл. 70, ал. 1 НПК се основава единствено на поведението на Й. Й. А. и отказа му да съдейства на назначените вещи лица по делото. Поддържа се, че при постановяване на обжалваното определение не е съобразено обстоятелството как настаняване в психиатрично заведение би се отразило на здравето на подсъдимия, нито са изложени съображения с оглед необходимостта от установяване дали лицето не е ангажирано по трудово правоотношение, в който случай настаняването би оказало съществено влияние върху трудовото правоотношение на лицето.

Сочи се, че не е осъществено задължително изслушване на подсъдимия и неговия защитник по смисъла на чл. 70, ал. 2 НПК, както и, че престъплението, за което Й. Й. А. е предаден на съд, не е тежко по смисъла на чл. 93 НК.

Обръща се внимание, че явяването на подсъдимия в открито съдебно заседание и изготвянето на допуснатата СППЕ могат да се осъществят чрез обявяване на лицето за общодържавно издирване, принудителното му довеждане и евентуално осъществяване на изследването в съдебно заседание, като освен това изследването би могло да се извърши и чрез средства за 1 отдалечена комуникация. Поради изложеното се моли за отмяна на обжалваното протоколно определение като неправилно и незаконосъобразно, както и за отмяна на предварителното изпълнение на акта.

По делото не е постъпило становище по депозираната жалба от държавното обвинение.

Въззивният съд, след като се запозна със съдържанието на жалбата, както и с изложените в нея доводи и приложените материали към делото, намира, че така подадената от адв. А.Х.-САК жалба се явява недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НПК предвижда процесуална възможност обвиняемият в досъдебното производство, респективно подсъдимият в съдебната фаза на наказателния процес да бъде настанен в психиатрично заведение за изследване на актуалното му състояние. Възможност за обжалване на определение на съда, постановено по чл. 70, ал. 1 НПК, се предвижда в ал. 3 на същата норма, в която изрично се посочва, че определението на съда, постановено в хода на досъдебното производство, подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. По аргумент от чл. 70, ал. 3 НК следователно не е предвидена процесуална възможност за обжалване на акта на съда, разглеждащ делото в съдебната фаза, когато на лицето е повдигнато обвинение пред съд с внесен обвинителен акт и е образувано дело от общ характер, каквато се явява настоящата хипотеза.

Следва да се отбележи в тази връзка, че в процесуалния закон е регламентиран специален ред за обжалване на мерките за процесуална принуда в съдебната фаза на наказателния процес и същият е закрепен в чл.

270 НПК. В чл. 270, ал. 3 НПК изчерпателно е очертан обхватът на произнасяне на съда по мерки за процесуална принуда по този процесуален ред, който е сведен до две конкретно посочени такива, а именно „забрана за напускане пределите на Република България“ и „отстраняване от длъжност“.

Настаняването на подсъдимия в психиатрично заведение по чл. 70 НПК, предвидено като самостоятелна мярка за процесуална принуда по Глава VII, Раздел II от НПК, не попада следователно в кръга от мерки, подлежащи на съдебен контрол и произнасяне по чл. 270 НПК.

С оглед посоченото се налага изводът, че в процесуалния закон не е регламентирана възможност за самостоятелно обжалване на определение по чл. 70 НПК, постановено от съда, който разглежда делото след внасяне на обвинителен акт. Респективно в настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл. 341, ал. 3 във вр. с ал. 2 НПК, съгласно която определенията и разпорежданията, за които не е изрично предвидено да се проверяват по реда на Глава XXII от НПК, не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. Недопустимо е в този смисъл да бъде тълкувана разширително нормата на чл. 70, ал. 3 НПК и същата да бъде прилагана и по отношение на определения на съда по чл. 70, ал. 1 НПК, постановени в съдебното производство.

2

Във връзка с горното и за пълнота следва да се обърне внимание на първоинстанционния състав, че не е било налице основание същият да насрочва делото пред въззивната инстанция, каквато се явява СГС, в случай на постъпване на жалба, респективно протест срещу протоколното определение.

В заключение и въз основа на изложените по-горе аргументи иницииращата настоящото производство жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а въззивното дело – прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 3 във вр. с ал. 2 НПК, Софийски градски съд, НО, IV-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от адв. А.Х.-САК, служебен защитник на Й. Й. А., срещу определение № 4499/10.03.2026 г., постановено по НОХД № 3089/2025 г. по описа на СРС, НО, 7-и състав, в частта, с която подсъдимият е настанен за изследване в ЦПЗ „Проф. Н.

Шипковенски“ за срок от 14 (четиринадесет) дни и е постановено незабавно изпълнение на определението.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧД № 1887/2026 г. по описа на СГС, НО, IV-ти въззивен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3