Решение № 595 от 08.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Перник, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720105330 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – София“ ЕАД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу К. Т. К. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4013/2022 г. по описа на Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град ********* в размер на 1846,87 лева за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 323,84 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г., 19,87 лева дялово разпределение за периода 12.2018 г. до 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и 4,37 лева лихва за периода от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона о ОУ на дружеството в сила от 10.07.2016 г., относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство.

С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по основание и размер, тъй като към исковата молба не са представени доказателства, установяващи потреблението. Намира, че исковите количествата за ползвана топлоенергия и вода не са конкретизирани, поради което исковата молба е нередовна.

Оспорва да е получавал известия, фактури или по друг начин да е уведомяван за 1 задълженията си, вкл. на интернет страницата на дружеството да са публикувани данни за задължения. Твърди, че представената по делото справка не кореспондира със задълженията, предмет на делото. Оспорва в имота да е потребявана топла вода и топлинна енергия като заявява, че не обитава същия от 2006 г. Оспорва представените към исковата молба писмени доказателства.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове, вкл. тези за лихви поради акцесорният им характер.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е молба, с която поддържа така предявените искове. Претендират се разноски. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Ответната страна се представлява. Оспорва така предявените искове.

Трето лице помагач – „Директ“ ЕООД не се представлява и не изразява становище по спора като единствено представя писмени доказателства съгласно указанията на съда.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно 2 разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл са и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в ****** приложими от ищеца и одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в един местен и един национален вестник, а с това и влезли в сила – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл. 33, ал.

1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

При съобразяване на тази конкретна договорна клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва именно в деня, следващ 45-ия ден след края на съответния отчетен период. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест освен обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.

В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

От представените заверени копия на приложимите Общи условия се установи, че изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ е изпълнено – те са публикувани най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, поради което възражението на ответника в обратната насока е неоснователно.

С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че ответникът е собственик на процесния имот, за който се твърди, че е топлоснабден и предвид надлежното оповестяване на приложимите Общи условия съдът намира, че ответникът е пасивно материално легитимиран по предявените искове.

По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, оспорено от ответника, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение и приложимата нормативна разпоредба. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС. От заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните 3 разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.

За процесния период ФДР е разпределяла топлоенергията между потребителите ежемесечно по време на отоплителните периоди прогнозна топлоенергия, която е изравнявана с разпределената му такава по изчислителен път отдадена от СИ и отоплително тяло „юранг-лира“ като за БГВ е по норматив. За процесния период, разделен два отоплителни такива, е приложена съответната методика на база кубатурата на апартамента – 155 м3. Вещото лице е констатирало, че в жилищните помещения на апартамента не са отразени отоплителни тела, свързани към сградната инсталация. Вещото лице е констатирал от представените протоколи, че на отчетните дати и допълнителни такива достъп не е осигурен. Констативните протоколи са подписани от представител на СЕС. Въпреки неосигурения достъп на ответника не е разпределяна топлинна енергия за отоплителни тела за Кухня, Дневна и Стая.

По изчислителен път в изравнителните сметки е разпределена топлоенергия за отоплително тяло „щранг-лира“, което е без топломер поради обективна невъзможност такъв да се постави.

За имота е определена прогнозна цена за БГВ, тъй като е свързан към мрежата.

В изравнителната сметка е начислена такава по норматив за един ползвател съобразно разход от предходен период, поради неосигурен достъп. Съставен е констативен протокол, подписан от представител на СЕС.

Вещото лице е отговорило на задачите, поставени и от ответника. При оглед на място е констатирало, че жилището разполага със Стая, Дневна и Кухня, Баня и Тоалетна. Към датата на огледа жилището е видимо необитаемо, започнат е ремонт, който не е довършен. В помещенията Стая, Дневна и Кухня няма уреди, свързани към СИ, чиито изходи са пломбирани. В Баня има „щранг-лира“,, коео е свързано към сградната инсталация. Налице е и връзка за БГВ, като е монтиран водомер с данни – 0,774 м3. Този водомер е пломбиран 14.03.2022 г. съгласно Талон за пломбиране, издаден от „Софийска вода“ ООД. По данни от „Директ“ ООД в процесния период в имота на ответника липсват индивидуални измервателни уреди, както и водомер за топла вода.

При тези данни, вещото лице е изчислило, че за процесния период задължението на ответника възлиза на 1828,80 лева за отопление – 366,28 лева, БГВ – 1433,46 лева, корекционна сума – 9,18 лева и дялово разпределение – 19,88 лева.

По делото е изслушана и приета СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ по компоненти. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца услуги след корекциите възлиза на посочената в исковата молба стойност.