Разпореждане № 4475 от 16.12.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4475 гр. Благоевград, 16.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20251210102799 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, представлявано от юрисконсулт Н. М. Л. срещу длъжника Т. А. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. М., за заплащане на посочените в заявлението суми.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30034659168 от 29.01.2019г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Т. А. Д. и ОУ към него.

Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

Съдът с Разпореждане № 4282/08.12.2025 година е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е уточнил в депозирана молба с вх. № 30433/16.12.2025г., че длъжникът Т. А. Д. е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер на 180 лева, след което е спряла да плаща, като главницата не е заплатена.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за неоснователно, предвид следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Въпреки, че от страна на заявителя не се претендира главница, а се претендира единствено договорна лихва и лихва за забава, по силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с 1 потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. Оттук следва, че съдът в заповедното производство, извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, действа в съответствие с правомощията му по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК.

Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС - Решение от 27.06.5600 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98, Осеапо Grupo Editorial SA срещу R.

M. Q. (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу J. M. S. A. P. и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С- 243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С- 415/11, т. 44-т. 46/.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1237,68 лв.

Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“

В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 1237,68 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените в общите условия услуги, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.

Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че използване на графа за допълнителни плащания, която да активира допълнителни услуги е явно противоречие с изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на потребителя.

Видно от подписано Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, е, че предмет на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е задължението на КР да предостави на КЛ и СД по искане на КЛ и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, едно или всички от посочените услуги изразяващи се в: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Тези допълнителни услуги са уредени и в Общите условия на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит, съгласно раздел 15 „Допълнителни услуги“ където отново са описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни услуги.

В чл. 15.1, приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит - всеки КЛ пожелал и избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, ще получи приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума предварително преди ДПК, без закупен пакет от допълнителни услуги. В 15.2 Отлагане 2 на вноски от Общите условия е посочено, че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/ е със срок от 3,6 или 9 месеца - клиентът може да поиска кредиторът да му отложи една погасителна вноска след платена първа вноска по ДПК." По долу в същата точка е посочено, че това е максималният брой, който може да бъде отложен и който важи за целия срок на ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече от три последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски като например:

Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици. Т.е. при неработоспособност продължила но-малко от три седмици клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е посочена процедурата - клиента е длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: - лекарско заключение, показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.

В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка от одобрението на кредитора.

В 15.2.4 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.

Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1, 15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора.

Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в „може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от това не е предвидено. Като на практика се получава, че се претендира вземане срещу услуга, за която няма доказателства да е предоставена и реално ползвана от длъжника. Сама по себе си такава уговорка е нищожна, тъй като води до неоснователно обогатяване. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.

Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги.