Определение № 3190 от 19.06.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3031/2024
- Вид
- Определение № 3190
- Подписан
- 19.06.2025
- В сила
- 19.06.2025
- Състав
- Снежанка Николова, Гергана Никова, Соня Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3190 гр. София, 19.06.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Снежанка Николова
Членове:
Гергана Никова
Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20248002103031 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 42570 от 11.04.2024 г., подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД чрез юрисконсулт М. Т., срещу въззивно Решение № 1045 от 22.02.2024 г. по в.гр.д.№ 4212/2023 г. на Софийски градски съд.
Ответницата по касация К. С. Б. е депозирала отговор чрез адвокат В. З. от АК – Разград.
Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено Решение № 20265603 от 01.12.2020 г. по гр.д.№ 78275/2018 г. на Софийски районен съд, 31 състав в обжалваната част, с която „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД е осъдено да заплати на К. С. Б. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от счупен външен /латерален/ малеолус на десен крак на 11.09.2017 г. вследствие на падане в стая № 207, ет. 2 в Балнеохотел „Стряма” - Баня, находящ се в гр. Баня, ул. "Свети Никола" 1, клон на ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 11.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е намерил за неоснователно релевираното от ответника възражение за недопустимост на обжалваното решение поради твърдението, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран. При съобразяване на обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, ведно с молба-уточнение от 22.01.2019 г., 1 депозирана в изпълнение на указания на съда, дадени с разпореждане от 08.01.2019 г., въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените от ищцата факти, като е дал вярна правна квалификация на спорното право, а именно, че е предявен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Ирелевантно за определяне на правната квалификация на предявения иск е посочената такава от ищцата в исковата молба, доколкото определянето на действителното правно основание на исковата претенция с оглед изложените от ищцата факти и обстоятелства, на които основава иска, е дейност на съда по приложението на закона и задължение на съда е да даде вярната правна квалификация, което в случая първоинстанционният съд е направил съобразно наведените в исковата молба твърдения и петитум.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е прието за установено, че са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответното дружество – „ПРО” ЕАД, в качеството му на юридическо лице. Несъмнено „ПРО" ЕАД отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията, респективно за бездействията на своите служители или на други лица, на които е възложил изпълнение на работа, в т.ч. и на служителите в неговия клон – Балнеохотел „Стряма”, находящ се в гр. Баня, ул. "Свети Никола" № 1.
За неоснователни са намерени доводите във въззивната жалба, че по делото е останал недоказан фактът, че ищцата е претърпяла деликт по начина, описан в исковата молба, както и че не е установен по несъмнен начин механизма на настъпилата злополука. Установено е, че ищцата е паднала в стая 207 в Балнеохотел „Стряма” - гр. Баня вследствие на наличие на мокра подова настилка, при което е получила травматично увреждане - счупен външен /латерален/ малеолус на десен крак. За доказване, че ищцата е претърпяла твърдяния от нея инцидент, настъпил по начина, описан в исковата молба, са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели – Б. Б., син на ищцата /чиито показания са преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК/, Г. К. и П. Т.. Независимо от факта, че свидетелите не са имали преки и непосредствени впечатления от самия инцидент, доколкото подхлъзването и падането на ищцата е настъпило в хотелската й стая, в която е била сама, техните показания са логично последователни, не са противоречиви, а напротив – взаимно допълващи са и напълно кореспондират относно начина на настъпване на травмата със съдържанието на приетите по делото като неоспорени писмени доказателства. В приетата като доказателство служебна бележка, издадена от Балнеохотел „Стряма” - гр. Баня, на 12.09.2017 г. е посочено, че се издава на ищцата - К. С. Б. в уверение на това, че на 11.09.2017 г. сутринта около 10 часа, по време на балнеолечението е паднала в стаята и е травмирала десен глезен; впоследствие е била насочена незабавно със служебен транспорт за рентгенова снимка на крака и консултация с ортопед, при което е установено счупване на външен /латерален/ малеолус на десния крак. Така приетата като доказателство служебна бележка от 12.09.2017 г. представлява частен свидетелстващ документ, който следва да се приеме, че е издаден от ответното дружество, доколкото неговия пряк издател - Балнеохотел „Стряма” - гр. Баня, е клон на „ПРО” ЕАД, и отразеното в нея относно начина на настъпилата злополука представлява извънсъдебно признание от ответника относно неизгодни за него факти, 2 ценено по реда на чл. 175 ГПК. В представените по делото медицински документи – лист за преглед на пациент от МБАЛ „Св. Георги” ЕАД, гр. Пловдив от 11.09.2017 г. и лист за преглед на пациент от 12.09.2017 г., издаден от д-р Б. Б., в частта за анамнезата е посочено единствено, че ищцата е паднала, но от друга страна следва да се отчетат и констатациите на вещото лице д-р Д. К., изготвил приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в която е дадено категорично заключение, че фрактурата на ищцата може да настъпи по описания от нея начин.
За неоснователен е намерен и доводът във въззивната жалба за липсата на ангажирани доказателства досежно противоправното поведение на служители на ответника в резултат на което да са причинени на ищцата неимуществени вреди. Безспорно ответникът е възложител на работата по почистване и хигиенизиране на стаите в хотела, поради което е и пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Именно той отговоря за здравето и живота на лицата, които са настанени в хотела, поради което възражението, че не е налице нормативно дължимо задължение, което да е нарушено, е намерено за неоснователно. Ответното дружество чрез служителите си отговоря за безопасността на гостите на хотела и за създаването на организация на работа на неговите служители и качественото изпълнение на техните задължения, с полагане на дължимата грижа с оглед обезпечаване и гарантиране на здравето и безопасността на гостите на хотела, което в случая не е изпълнено, доколкото ищцата се е подхлъзнала и паднала на пода в стаята, в която е била настанена. В настоящия случай доказаният факт на настъпилия процесен инцидент е основание да се приеме неизпълнение на задълженията на лицата на които ответното дружество е възложило изпълнението на дейности, свързани с поддържане на хигиената и почистване на стаите, в които са настанени гостите на хотела. Направен е извод, че неподдържането на пода в стаята на хотела в състояние, в което да не създава опасност за обикновеното му използване, е в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане; ако служителите на ответника са положили дължимата грижа във връзка с качественото изпълнение на задълженията си по почистване на стаите в хотела и не са оставили пода в стаята прекалено мокър, то ищцата не би се подхлъзнала и паднала, респ. не би претърпяла процесното травматично увреждане. Не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не е установено, че служителите на ответника са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал вредоносния резултат. При това положение е прието, че са налице основанията в закона за ангажиране на гражданската деликтна отговорност на ответното дружество – “ПРО” ЕАД съгласно чл. 49 ЗЗД.
За неоснователен е намерен доводът на ответника, че присъденият размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди не съответства на тежестта и характера на претърпяното от ищцата увреждане, както и не е съобразен с наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По делото е доказано, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, установени по вид, интензитет и продължителност, преживяла е физически страдания и болки предвид характера на увреждането, като възстановителният процес е продължил около 3 месеца, в който период тя се е придвижвала с патерици, с постепенно натоварване на засегнатия крайник; не е можела 3 да се движи и да се обслужва сама; не е можела да се храни или да отиде до тоалетна сама.
Така преживяната от ищцата телесна увреда е довела до временно разстройство на здравето й, неопасно за живота, претърпяла е болки и страдания, които в началото са били с позначителен интензитет, отразили са се на нейното физическо, психическо и емоционално състояние, довели са до промяна в начина й на живот в негативен аспект. В тази насока са както неоспорените констатации на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебномедицинска експертиза, така и показанията на разпитания по делото свидетел – И. Б., съпруг на ищцата, който има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата след инцидента, същият е полагал непосредствени грижи за нея. Показанията на свидетеля И. Б., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, са кредитирани като дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления, не са противоречиви и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства – приета по делото като неоспорена от ответника съдебно-медицинска експертиза. Претърпяният от ищцата инцидент е имал изключително негативен ефект върху физическото, емоционалното и психическото състояние на ищцата, причинени са й били негативни преживявания, болки и страдания с голям и продължителен интензитет. При отчитане на вида и характера на увреждането в личностната сфера на ищцата, периода на възстановяването й, нейната възраст към датата на инцидента - 55 г., и обстоятелството, че за ищцата не са настъпили трайни негативни последици и усложнения вследствие на получената травма, така също и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната практика, въззивния съд е приел, че сумата от 10 000 лева представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищцата неимуществени вреди.
Прието е, че липсват каквито и да е било доказателства, че с поведението си пострадалата е създала предпоставки за възникване на вредите, както и относно твърдението на ответника, че тя не е положила дължимите грижи по опазване на здравословното си състояние и възстановяване след 11.09.2017 г. Релевираното от страна на ответника и поддържано във въззивната жалба възражение за съпричиняване е намерено за недоказано.
В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК:
1.
Следва ли съдебният акт да бъде мотивиран по съществените въпроси за съдопроизводството;
2.
При проверка на законосъобразността и правилността на първоинстанционното решение, следва ли въззивният съд да обсъди всички съществени доводи на страните и всички събрани по делото доказателства;
3. Допустимо ли е съдът по свой почин да променя параметрите на предмета на правния спор, обема и вида на търсената защита;
4.
Следва ли решаващият съд да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан;
5.
Въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или 4 неточност на доклада от първоинстанционния съд и дадените указания;