Определение № 1167 от 29.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1167 гр. Бургас, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500648 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ – ЕООД – гр.София, против Разпореждане №451/31.03.25г., постановено по ч.гр.д.№142/25г. на Районен съд Царево, с което с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. М. К..

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Царево на 28.03.25г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ – ЕООД срещу Д. М. К.. Претендират се суми, дължими по договор за потребителски кредит №30040712841 от 20.11.2019г., а именно: 762,33лв. главница; 75,40лв. - договорно възнаграждение за периода от 05.06.2022г. до 05.11.2022г., 125лв. -възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 05.11.2022., 404,27лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 05.11.2022г., 500лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 05.07.2021г., 295,80лв. - лихва за забава от 05.11.2022г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 27.03.2025г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски - 36,77лв. за държавна такса и 260лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представените писмени доказателства, договорът за потребителски кредит е сключен между страните, с краен срок на договора – 05.11.22г., по който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 3000 лева, срок на кредита – 36 месеца, размер на вноската, включваща главница и договорна лихва 142.89 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 49.05 %; годишен лихвен процент – 41.00 %; лихвен процент на ден – 0,11 %; общо задължение по кредита – 5142.63 лв. Посочено е, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги съгласно посоченото в раздел V от договора допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер на 900 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на 1 погасителния план на потребителския кредит, срещу възнаграждение в размер на 2910 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги в размер на 105.83 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, при което общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 8952.63 лева. Включването на допълнителните услуги е отразено и в погасителния план към договора за потребителски кредит.

Заявителят твърди, че длъжникът е платил 30 (тридесет) погасителни вноски и е преустановил плащането, поради което кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем. Поради това дължи суми за извънсъдебно събиране на вземането, в размер на 500.00 лева.

Заявлението е отхвърлено изцяло с аргументи, че договорът противоречи както на ЗЗП, така и на добрите нрави. В посочения ГПР не са включени сумите по претендираните допълнителни услуги, а включването им бил довело до значително надхвърляне на законовия размер. Според съда в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че потребителят е извършил плащания по договора за потребителски кредит, както и по закупени допълнителни услуги и лихви, поради което е надвишил размера на главницата.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Мотивите на първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК. В допълнение следва да се каже:

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.

В настоящия случай между страните са договорени дължими от потребителя „възнаграждения“ за закупени допълнителни пакети, на обща стойност 3810 лева – надвишаващи значително размера на главницата от 3000 лева. Това „възнаграждение“ е включено в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. Така според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер, този процент не е коректен и не е определен законосъобразно,

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай, заявителят потвърждава, че длъжникът е заплатил 30 вноски и е преустановил плащанията. Съобразно посоченото в т.3 от 2

Решение от 30.06.2022г. по дело С-170/21 на СЕС, „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора, този съд следва да остави без приложение практиката на висшестоящ съд, която е в обратен смисъл“.

Поради това и първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши прихващане със сумите, заплатени от длъжника по неравноправните клаузи, съставляващи суми по допълнителни клаузи „Фаст“ и „Флекси“. Т.к. договорът е нищожен на основанията посочени по-горе, длъжникът дължи връщане само на главницата. Поради това извършените от него плащания по договора следва да се отнесат към плащане на главница.

В допълнение следва да се каже: Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител заповедно, исково, дори изпълнително). Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.

№1767/2023г.

Ето защо настоящият състав на Бургаски окръжен съд изостави предходната си практика, касаеща преценката в рамките на заповедното производство за цялостна нищожност на договори за кредит, в които се съдържат неравноправни, респ. – нищожни клаузи.

По изложените съображения, разпореждането на ЦРС е правилно и законосъобразно е и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №451/31.03.25г., постановено по ч.гр.д.

№142/25г. на Районен съд Царево.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4