Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1053 от 30.10.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3133/2023
Вид
Решение № 1053
Подписан
30.10.2023
В сила
14.02.2024
Състав
МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. Бургас, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120203133 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М. П. Т. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. А. С. – САК, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 22-0769-003585/12.01.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВРБургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Конкретни доводи не се сочат, а бланкетно се заявява, че НП е издадено в противоречие с писмените документи и с разпоредбите на закона.

В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. В писмено становище от адв. С. – САК се застъпва, че е допуснато нарушение на реда за използване на техническо средство, доколкото липсва снимка на разположението му на пътя. Иска се отмяна на НП

Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция” се представлява от юрисконсулт *, която пледира за потвърждаване на НП по доводи, изложени в писмено становище. Във въпросното становище тя посочва, че нарушението и неговите съставомерни признаци са установени по надлежен начин, като не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, поради което и моли за потвърждаване на НП изцяло и присъждане в полза на ОДМВР-Бургас на разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение. Под евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 7 гръб - НП е връчено на жалбоподателката на 20.07.2023 г., а жалбата е депозирана чрез куриер на 31.07.2023 г.).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 07.05.2022 г. в 11:23 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+910, до магазин „Егло България“ в посока от кв. Пети километър в посока към кв. Ветрен мобилно техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M644/14, поставена в служебен автомобил с рег. № *, засякла и заснела, движещ се в указната посока със скорост от 104 км/ч. лек автомобил „Ленд Ровер” с рег. № *. Мястото на контрол попадало в рамките на населеното място, поради което и максималната скорост на движение била до 50 км./ч., като имало и допълнително поставен пътен знак В26, предписващ същото ограничение.

Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип 60955”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. С. Д. – мл. автоконтрольор, който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Ленд Ровер” с рег. № * е собственост на лизингово дружество, а като ползвател е вписано друго юридическото лице - „Джони - Т“ ЕООД с представляващ *, както и че скоростта следва да се счита на 101 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч. в полза на водача).

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за проверка (л. 23 и л. 24).

За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 25), съдържащ всички необходими реквизити и придружен от снимка на разположеното техническо средство (л. 25 гръб).

На 02.06.2022 г. св. Д. изпратил до 01 РУ-СДВР (по постоянен адрес на представляващия юридическото лице-ползвател на автомобила) покана, с която изискал * да попълни декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП, в която да посочи, кой е управлявал автомобила на 07.05.2022 г.

На 09.09.22 г. * попълнила декларация (л. 13), с която заявила, че на процесната дата автомобилът е бил управляван от жалбоподателката Т.. Последната на свой ред също попълнила такава декларация (л. 13), в която потвърдила, че действително тя е шофирала МПС-то. На Т. била връчена покана по реда на чл. 40, ал. 1 ЗАНН за явяване в Сектор „ПП“ Бургас и съставяне на акт.

2

Понеже Т. не се явила в предоставения срок на 10.10.2022 г. св. Д. съставил срещу нея АУАН с бл. № GA 712014, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП. АУАН бил съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН - в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил изпратен за връчване на нарушителя.

На 04.11.2022 г. актът бил предявен на жалбоподателката, която го подписала и получила препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН не били депозирани писмени възражения.

Въз основа на АУАН на 12.01.2023 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.

1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВРгр.Бургас, която към дата 12.01.2023 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е 3 индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против нея.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП, са посочени всички необходими законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е важало правило за максимално допустима скорост в населено място от 50 км/ч, въведено допълнително с пътен знак В26 както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

По същество следва да се посочи следното:

Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш или НП, ако се предвижда и наказание „Лишаване от право“, както е в случая.

В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 23) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. Тук е мястото да се посочи, че срокът на валидност на издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г. Същевременно обаче по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен 4 тип, поради което и съдът счита, че в конкретния случай използваната мобилна система за контрол е одобрен тип средство за измерване на скорост.

Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш/НП за налагане на административни санкции за извършени нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.