Решение № 13273 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13273 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110126888 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 14.08.2026 г., подадена от Т. Д. П. срещу Н. Й. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на нарушението на ответника, във връзка с дискриминационното третирането на ищеца, с оглед нарушеното му право на равно третиране на основата на признаците „лично положение“ и „обществено положение“.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на директор на Столичен инспекторат, многократно отказвал да се срещне с него, в това число, отказал среща на 30.09.2024 г., на 30.10.2024 г., както и на 09.10.2024 г.

Ответникът отказвал да изготви протокол от проведената на 08.10.2024 г. между ищеца и служители на Столичен инспекторат среща, както и да му съобщи имената на присъствалите на срещата служители. Сочи, че ответникът не отговарял на подадени от него молби с вх. № ССИ24-ГР94399(3)/03.10.2024 г. и вх. № ССИ24-ГР94-399(4)/09.10.2024 г., като умишлено провалял усилията му за започване на ефективно почистване на района в ж.к.

„Дружба 1“, в пространството между блокове с № 4, 5 и 6. Излага доводи относно бездействието на ответника във връзка с изпълнението на служебните му задължения. Твърди, че ответникът осъществявал дискриминационно 1 отношение спрямо него, с оглед личното му качество, а именно – високата му гражданска активност, както и с оглед общественото му положение като молител/жалбоподател. Поддържа, че ответникът отказвал да изпълнява служебните си задължения, от което търпял преки вреди. В тази връзка, моли съда да установи, че ответникът е проявил спрямо него дискриминационно третиране по признаците обществено и лично положение, предвид бездействието му да изпълни служебните си задължения.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва ищецът да е бил дискриминиран на основание твърдените в исковата молба признаци. Счита, че не е нарушил правото на ищеца за равно третиране. Оспорва основанията за ангажиране на отговорността му. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че по отношение на него ответника е извършил пряка или непряка дискриминация, основана на лично или обществено положение.

При установяване на горното, съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. ответникът следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен .

Установява се от представена молба до Столичен инспекторат към СО, с рег. №ССИ24-ГР94-399/1/ от 30.09.2024г. и писмо от Столичен инспекторат към Столична община от 02.10.2024г., че по инициатива на ищеца Т. П. е организирана среща между него и служители на Столичен инспекторат на 08.10.2024г. в 10.30ч. пред бл.5, ж.к. „Дружба 1“, район „Искър“. От молби от Т. П., с рег. № ССИ24-ГР94-399/3/ от 03.10.2024г. и рег. № ССИ24-ГР94-399/4/ от 09.10.2024г. се установява, че ищецът е бил уведомен за насрочената среща, както и че е присъствал на същата. На срещата са присъствали четирима служители на Столичен инспекторат, кмет и заместник кмет на СО-район Искър.

Приет е по делото правилник за дейността и организацията на Столичен 2 инспекторат към Столична община.

Други относими доказателства по делото не са събрани.

От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания /в този смисъл – Решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, III ГО и др. /.

С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр изрично е уредена доказателствената тежест в производството за защита срещу дискриминация. Съгласно цитирания законов текст, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. В случай, че същият успее да докаже фактите, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено, и да обори твърденията на ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявената претенция (в този смисъл Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г., ГК, ВКС, ІІІ Г. О.). По исковете по чл. 71 от ЗЗДискр не е достатъчно да се установи само неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че същото е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинноследствена връзка между тях. В обобщение, в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които твърди, че е подложен на дискриминация и неравно третиране.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци сред които и твърдените от ищеца – "лично или обществено положение". На санкциониране подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според 3 признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В исковата молба е посочено, че личното положение на ищеца е свързано с неговата разпознаваемост като лице с висока гражданска активност, а общественото му положение се изразява в подаване на молби и жалби.

На първо място, ищецът, подавайки множество молби и жалби, във връзка с които е организирана и срещата на 08.10.2024г., на която е участвал лично, и бивайки лице с висока гражданска активност, което не се установи по делото, не получава лично или обществено положение, различаващо го от останалите граждани. Ето защо по отношение на същия изначално не са налице предвидените в закона признаци, поставящи го в по-различно лично или обществено положение.

За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочената разпоредба, а именно: различно третиране на лицето/лицата при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно следва да бъде установен защитен признак за лицето/лицата и причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране.

Неблагоприятно третиране според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. При извършването на преценка за съществуването на понеблагоприятно третиране на лице въз основа на защитен признак съдът следва да прецени дали е налице съществено различие в начина, по който се третира едно лице, в сравнение с останалите лица при сравними сходни обстоятелства.

Забраната на пряка дискриминация, каквато се поддържа в случая, означава, че лицата в сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат аналогични възможности. Съгласно § 1, ал. 1 от ДР на ЗЗДиск., 4

"тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал.

1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Посочи се, че съдът не достигна извод за това ищецът да е носител на защитен признак съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не се установи освен това и да е третиран по различен начин или спрямо него да е упражнен тормоз по смисъла на този закон. Видно от представените по делото доказателства е получил отговор от институцията, към която се е обърнал, която е организирала среща по въпросите поставени от него, за която го е уведомил и на която са ангажирани да присъстват служители на съответната общинска администрация, включително кмет и заместник кмет на съответния район на Столична община.

Съдът намира, че по делото не се установи ищецът да е бил поставен в по– неравностойно положение в сравнение с други лица. От събраните по делото доказателства, не се доказа ищецът да е бил подложен на дискриминационно отношение въз основа на признак лично или обществено положение. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по делото. Ответникът е поискал да му бъдат присъдени разноски, но не е представил доказателства за сторени такива.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. П., ЕГН ********** срещу Н. Й. Н., с адрес за призоваване гр. София, ..., иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на нарушението на ответника, във връзка с дискриминационното третиране на ищеца и тормоз, с оглед нарушеното му право на равно третиране на основата на признаците „лично положение“ и „обществено положение“.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6