Решение № 580 от 23.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Варна, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110114905 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от П. А. Т. ЕГН:

**********, с постоянен адрес ***, съдебен алрес **, чрез пълномощника си адвокат Т. Г.- АК-Варна, с адрес: ** против Н. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес **, иск с правно основание чл.415,ал.1,т.2 във вр. с чл.415,ал.4 и чл.422 от ГПК , с който ищеца претендира от съда да бъде прието за установено по отношение на ответника , че му дължи 1500лева на основание издаден запис на заповед от 14.11.2019г., с падеж 14.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от считано от 20.11.2020г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в МРС и до окончателното плащане,за която е издадена заповед за изпълнение и изп.лист в производството по ч.гр.дело №2598/2020год. на РС – Монтана.

Моли съда да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

1

На 14.11.2020г. ответникът издава запис на заповед, с който като издател по ценната книга се задължава да заплати на ищеца, сумата от 1500 лева.

Въз основа на записа на заповед е издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист в производството по ч.гр.дело №2598/2020год. на РС – Монтана.

Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид на това и заповедният съд указва на ищеца, като заявител за възможността му да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.В указания от заповедния съд срок депозира настоящия иск.

По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК, от адвокат Н. Й. - Х., вписана в АК- Варна, , с рег. № ********** в ЕРА, със служебен адрес **, особен представител.

Намира иска за допустим и неоснователен.

Записът на заповед, на чието основание е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сума в размер на 1500 лева е невалиден, в евентуалност дублиран с друг запис на заповед, на чието основание е образувано друго ч. гр. дело , за което също е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за същата сума.

Ищецът не е посочил наличие на каузална сделка или друго основание, на което да са издадени въпросните записи на заповед, т. е на какво основание се дължат посочените в тях суми, както и обстоятелството наложило подписването на четири броя записи на заповед в един и същи ден, на едно и също място на подписване , с един и същи падеж.

По обстоятелствата, на които се основава иска.

Ищецът е изложил в молбата си, че е предявил иска по указание на съда издал заповедите за изпълнение на парично задължение, поради обстоятелството, че същите са връчени на ответника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Правният си интерес обосновава с това, че в случай на не предявяване на иска съгласно указанията на съда, издадените заповеди и изпълнителни листи ще бъдат обезсилени и с това ще бъде лишен от 2 възможността да ползва облекчената изпълнителен титул за вземанията си. процедура по снабдяване с

Твърди, че това би довело до завеждане на иск за неоснователно обогатяване срещу ответника - издател за записите за заповед. При това производство същият ще бъде принуден да обоснове и докаже основанието ,на което ответникът му дължи претендираните суми, което вероятно би го затруднило.

Ищецът не е изтъкнал друго основание за завеждане на настоящия иск.

Същият не твърди, вземането му да е възникнало от документи, които да съдържат всички реквизити съгл.чл.535 от ТЗ.

Възразява представеният запис на заповед да е валиден документ, който да послужи като основание за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

За валидността на записа на заповед законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие. Необходимо в него да не се съдържа условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. Падежът може да се впише като определена бъдеща дата, но може да е определен като срок след предявяване на записа на заповед. Ако, обаче, в записа на заповед са посочени и двата варианта, се приема, че има неясно определяне на падежа и записът на заповед става невалиден.

В настоящия случай в процесният „запис на заповед" е посочено: „ се задължавам безусловно и неотменно срещу представянето на този запис на заповед да платя", както и „ падеж :14.11.2020г."

Именно това прави неясно настъпването на падежа, дали след представянето на записа на заповед или на посочената дата като падеж.

Това прави записа на заповед невалиден, поради което и същият не може да породи целеният правен резултат.

Изрази като "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам" или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на задължението, както в настоящия случай, а именно срещу представянето на този документ.

Волята посочена в него на страните е, че задължението за подписалото 3 го лице ще възникне едва след като същият му бъде представен, т.е. падежът ще настъпи именно към него момент.

Вярно е, че в отношенията между гражданите и фирмите е много популярно изготвянето на Запис на заповед, когато едната страна дължи на другата пари или има други задължения.

Но тези задължения са възникнали на някакво основание. Тези пари се дължат на някакво основание. В настоящият случай не се сочи страните да са били в търговски, наемни или други отношения, от които да се породи посоченото задължение.

В съдебно заседание , ищецът , чрез процесуален представител –адв. Т.

Г. от ВАК , поддържа иска . В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован чрез назначения от съда особен представител адв.Н. Й.-Х. В писмена форма особения представител на ответника заявява, че поддържа отговора на исковата молба.

В хода по същество моли съда да отхвърли иска.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Видно от ч. гр. дело № 2598/2020 година по описа на Районен съд Монтана със заявление вх.№262290 от 20.11.2020год. П. А. Т. е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417,т.10 от ГПК срещу Н.

П. Н..

Въз основа на подаденото заявление МРС е издал заповед за изпълнение и изп.лист в полза на заявителя , като е постановил длъжникът Н. П. Н., ЕГН********** да заплати на кредитора П. А. Т., ЕГН**********, сумата от 1500лева-главница, ведно със законната лихва от 20.11.2020год. до изплащане на вземането, 30лева-държавна такса и 200лева адв.възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от запис на заповед от 14.11.2019год.

Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата 4 на чл.47,ал.5 от ГПК.

С разпореждане №260300/14.07.2022год. заповедният съд указва на заявителя за възможността му да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването. Така постановеното разпореждане е редовно връчено на заявителя на 01.08.2022год. В указания срок на 24.08.2022год. заявителят предявява иска.

Приобщен към доказателствата по делото е процесният запис на заповед в оригинал, ведно с ч.гр. №2598/2020год. на ВРС.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи:

Касае се за иск по чл.415, ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК,в хипотезата на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, когато длъжникът е уведомен при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът указва на заявителя че може да предяви иск относно вземането си , като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Видно от приетото по делото ч.гр.д.№2598/2020год. на ВРС, разглеждания в настоящото производство иск е подаден в законовия едномесечен срок, ищецът има правен интерес да установи вземането с оглед на което искът като допустим, подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на иска е установяване дължимостта на сумата,за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането в това число и по редовността на записа на заповед от външна страна, по които, съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

Записът на заповед е ценна книга, която материализира парично вземане и едностранна абстрактна и формална правна сделка, от която се поражда задължение за неговия издател, като основанието за плащане, наречено още и кауза, не е съставна част от съдържанието му и не е условие за действителността му. Чрез ЗЗ издателят на документа обещава безусловно да плати на падежа определена парична сума на бенефициента – чл. 535 ТЗ. В качеството си на ценна книга – документ, в който е материализирано правото да се получи паричната сума по такъв начин, че упражняването на това 5 облигационно право не може да стане без притежаване и предявяване на документа. ЗЗ има задължителни реквизити, посочени в закона – чл. 535 ТЗ, без които той няма характер на такъв. Затова и първото основно правно положение, което акцептира ВКС в своята безспорна практика е, че ако притежава законовите реквизити, ЗЗ е редовен. Редовен е, когато формата е спазена и съдържанието отговаря на определените в закона реквизити. Тогава поемателят – кредитор разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга – р. 378 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр.д. 314/2011 г., Трето г.о., ГК .

С оглед горното в настоящото производство съдът следва да направи проверка дали са спазени изискванията на закона, досежно формалните реквизити на записа на заповед. При извършената проверка настоящият състав намира , че представения запис на заповед от 14.11.2019год.съдържа изискуемите от закона реквизити, обуславящи неговата валидност. В представената ценна книга се съдържа наименованието „запис на заповед”, както в заглавието,така и в съдържанието на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на парична сума в размер на 1500лв . Конкретизирано е мястото на плащане град Балчик. Посочен е ремитентът по ценната книга, а именно: заявителят. Менителничният ефект е издаден на 14.11.2019год. в град Монтана. Представената ценна книга е с падеж 14.11.2020год. Записът на заповед е издаден и подписан от ответника Н. П. Н.. Т.е. от формална гледна точка записът на заповед е редовен от външна страна и поражда задължение за неговия издател и авалист.

Сред законовите реквизити не фигурира изискване да бъде записано основанието, заради което се издава записът.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 17 вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. С въвеждане на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е 6 издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

В настоящия случай не са наведени твърдения или възражения, че процесният запис на заповед е обвързан от някакво основание. Напротив с отговора на исковата молба, особеният представител на ответника навежда доводи, които са в противоречие с горното ТР. Същите са в насока, че записа на заповед е документ с каузален характер.Същият не сочи ,че в настоящият случай записа на заповед е обвързан с някаква конкретна кауза.Т.е. след като не съществува каузално отношение между издателя и поемателя по ЗЗ, то и претенцията на поемателя произтича единствено и само от записа на заповед, като абстрактна сделка.