Решение № 303 от 18.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Монтана, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А. като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630103032 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от В. М. В. срещу всеки от В., М. и И.

Дюлгерови осъдителен иск с правно основание чл.93, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 5000 лв.– платен задатък по предварителен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане

Ищецът твърди, че е заплатил сумата на 20 000 лева по предварителен договор с ответниците, но не е сключен окончателен, тъй като не била одобрена за сключването на ипотечен кредит от банката. Посочва, че е уведомила ответниците за това, че не може да сключи окончателния договор, тъй като няма средства. Съгласно чл. 12 от Договора продавачите имат право да задържат 5 000 лева, а останалата следвало да бъде върната.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, като е изложил доводи за неоснователност на претенцията. Възразява за нищожност на чл. 12 от Договора.

РСМ, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.07.2025 г., съгласно който, В. Д., М. Д. и И. Д., като 1 продавач, се е задължила да прехвърли недвижим имот на В. В. за сумата от 260 000 лева. В чл. 2.1 е уговорено, че 20 000 са заплатени по банков път, а останалите 240 00 лева е бъдат заплатени в срок до 2 месеца, като съгласно чл.

10 купувачът е длъжен да заплати уговорената цена в размерите и сроковете, определени в настоящия договор.

В чл. 12 е уговорена неустойка, че за неизпълнение на задължението по чл. 1 от настоящия договор от страна на Купувача, същия дължи неустойка в размер на 5000 лева, като Продавача може да задържи 5 000 лева и е длъжен да възстанови останалата част от платения задатък в срок от 3 дни.

Страните спорят относно приложението на чл. 12 от Договора.

По делото е разпитана свидетеля Костова, която посочва, че майката на съпруга е сключила процесния договор с цел да бъде закупен за нея и него, но не били одобрени за ипотечен кредит от банката за тази сума, поради което уведомили ответниците.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:

С Решение № 137/20.04.2011 г. по гр. д. № 1161/2010 г., III г. о. е прието, че подчинена на правилото, че страните са свободни да определят съдържанието на съглашенията помежду си, клаузата за неустойка допустимо ще намери приложение и тогава, когато страните отнапред желаят да обезпечат вреди от неизпълнението на едно конкретно задължение от гаранционен характер, за представяне на документ или друго уверение за права - положително или отрицателно, поето с предварителен договор по чл.

19, ал. 1 от ЗЗД и което задължение, ако не бъде изпълнено, ще даде право и основание на другата страна да се откаже от сключването на окончателен договор. Страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него, единственото ограничение при неустойката е да съобразяват повелителните норми на закона и добрите нрави.

Страните следва да са уговорили последиците на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, а уговорките им, при предварителен договор включително, се тълкуват съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД. Нормата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да не ги уговорят, да ги уговорят частично или вместо 2 връщане на задатъка в двоен размер, отказалият се продавач да дължи неустойка в същия или друг размер.

В случая изрично е уговорено, че е уговорена неустойка в размер на 5000 лева при неизпълнение от страна на купувача, като останалото капаро в размер на 15 000 лева следва да се върне от продавачите. Така страните са дерогирали приложението на чл. 93, ал.2 ЗЗД, като са уговорили, че при неизпълнение на задължението да се сключи окончателен договор от страна на купувача , последният следва да заплати неустойка в размер на 5 000 лева, а продавачите да му възстановят остатъчната от заплатената сума от 15 000 лева.

Възражението за нищожност поради протвиречие със закона на клаузата съдът намира за неоснователно, след като разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД е диспозитивна и е допустимо да се уговоря различно от страните. Също така не намира, че е налице договаряне във вреда на представляваните с уговорка на чл. 12 от Договора, след като съдът намира, че е налице нито обективния, нито субективния елемент на факическия състав на чл. 40 ЗЗД - Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК.

По разноските:

Правото на разноски има единствено ищеца, като съгласно списъка на разноски, същите са в размер на 558,59 евро.

Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА всеки от В. Б. Д., ЕГН: **********, М. С. Д., ЕГН:

********** и И. С. Д., ЕГН: **********, на В. М. В., ЕГН: **********, да заплатят по 5000 лева и 2556.46 евро, представляваща заплатен задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.07.2025 г.

ОСЪЖДА В. Б. Д., ЕГН: **********, М. С. Д., ЕГН: ********** и И. С.

Д., ЕГН: **********, на В. М. В., ЕГН: **********, да заплатят сумата от 558,59 евро – разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

3

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4