Определение № 446 от 04.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. Варна, 03.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.ичка Д. Славкова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно наказателно дело № 20233100600923 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба на адв. Михаил Томов, повереник на пострадалия И. В. Р., действащ чрез своята майка и законен представител В. Й. М. срещу определение на ВРС по ЧНД №2260/2023г., с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№214/2021г. по описа на Четвърто РУ на МВР- Варна, водено за престъпление по чл.343ал.1б. „б“пр.2 от НК. В жалбата се сочи, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което моли да бъде отменен, а делото върнато за повдигане на обвинение на лицето, причинило телесните повреди. По същество в жалбата се излагат твърдения за неправилност и необоснованост на постановлението на ВРП, с което е прекратено наказателното производство, което било сторено в нарушение на чл.13, чл.12 и чл.14 от НПК. Изтъкват се и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, доколкото същото се твърди, че не е проведено обективно, всестранно и пълно, и не са събрани относимите доказателства. Навежда доводи за материалната незаконосъобразност на атакуваното определение на ВРС, от чиито мотиви счита, че се извежда извод за непълно проведено разследване. Повереникът счита, че от доказателствата по делото се установява наличие на обективните признаци на състава на престъпление по чл.342ал.1 от НПК. Оспорва липсата на вина на водача на автомобила, като развива доводи за наличието на евентуален умисъл в действията му. Изразява становище за наличието на причинно–следствена връзка между нарушението на чл.117 от ЗДвП, допуснато от водача и настъпилия вредоносен резултат. Счита, че с назначените експертизи не е даден категоричен отговор на въпроса дали Михайлов е имал възможност да възприеме децата, независимо какво правят те и дали са пешеходци или велосипедисти. В тази връзка счита, че изводите на прокурора и на ВРС не кореспондират с приетата от тях фактическа обстановка, установена посредством събраните по делото доказателства. По подробно изложените съображения моли съда да отмени определението на ВРС и да върне 1 делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

Депозираната от адв. Михаил Томов, повереник на пострадалия И. В. Р. жалба е подадена в срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Първоинстанционния съд е приел, че фактическите положения, установени в постановлението за прекратяване на наказателното производство се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и че споделя становището на прокурора за недоказаност по безспорен начин виновността на водача. Счел е, че вероятността да е налице случайно деяние е по- голяма от вероятността деянието да е в резултат на небрежност. Изтъква се от проверяваната инстанция, че Михайлов не се е поставил сам в невъзможност да възприеме своевременно децата, тъй като се е движел с ниска скорост, не е нарушил правилата за предимство, не е бил под въздействието на алкохол или наркотични вещества, както и че като цяло не било установено да е нарушил правилата да движение. С тези аргументи е потвърдил постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство.

Въззивният съд счита определението, с което е потвърдено постановлението на РПВарна за прекратяване на наказателното производство по ДП №371/2022г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна за неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция счита, че фактическата обстановка, приета от ВРС е съответна на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е възприел съдържащите се и относими към деянието факти в постановлението на ВРП и изхождайки от събраните доказателства е приел за установено следното:

На 16.06.2021г. около 16,20ч. Николай Яниславов Михайлов управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ СВ 8326 НР по ул.“Балкапан“ в кв.“Аспарухово“, гр.Варна, в посока от ул.“Народни будители“ към кръстовището с ул.“Горна студена“. При достигането в района на кръстовището скоростта на движение на автомобила била около 14,37 км/ч. След кръстовището пътното платно на ул.“Балкапан“, която се явявала път с предимство, се стеснявало. Поради това вниманието на водача било насочено в тази посока, за да се увери, че срещуположно не се движи друг автомобил, който да затрудни преминаването му. В същото време по ул.“Горна студена“ в посока към кръстовището с ул.“Балкапан“ със своите велосипеди се движели малолетните И. В. Р. (12-годишен към този момент) и Александър Тинков И.ов (на 10 години). Велосипедите били в лошо състояние, с нефункциониращи предна и задна спирачки, като децата предприемали спиране като триели крака по земята. Двете деца се движели към кръстовището с висока скорост, като се състезавали помежду си. В близост до кръстовището видели св.Михаил Р.-брат на пострадалия И. Р., който им извикал да спрат, тъй като приближавал микробус. Децата спрели на известно разстояние от кръстовището, откъдето не виждали дали по ул.“Балкапан“ приближава автомобил. След това обаче решили да продължат състезанието си и потеглили бързо към кръстовището, като навлезли в него без да се огледат и без да намалят скоростта си. Водачът на товарния автомобил, който не възприел велосипедистите, 2 също навлязъл в кръстовището, в резултат на което последвал удар между предната дясна част на автомобила и предната лява част на велосипеда и лявата страна на тялото на св.И. Р..

Детето изхвърчало от велосипеда, паднало върху пътната настилка и ударило главата си в бордюра на тротоара. От своя страна Александър И.ов опитал да спре триейки краката си по пътното платно, като в резултат от това задното колело се приплъзнало, велосипедистът загубил равновесие и паднал странично върху пътното платно. Водачът на автомобила възприел велосипедистите едва при удара на пострадалия Р. в автомобила, след което спрял незабавно и отишъл при децата. След като установил, че и двамата велосипедисти са пострадали в резултат от инцидента, той качил Р. в автомобила, поканил и И.ов да се качи, като към тях се присъединил и пристигналия междувременно Валентин Алексиев-баща на пострадалия Р.. Михайлов транспортирал децата до Спешно отделение на МБАЛ „Св. АннаВарна“ АД, където им била оказана медицинска помощ, а по-тежко пострадалият И. Р. бил хоспитализиран. По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което били назначени съдебно-медицински експертизи за установяване вида и характера на причинените на децата травматични увреждания. От изготвените заключения се установява, че И. Р. е получил травма на главата с оток и хематом на меки тъкани, фрактура на черепни кости, кръвоизлив под мозъчните обвивки и контузия на главния мозък, получени при две отделни травматични въздействия-съответно в резултат на удар с или върху твърди тъпи предмети и по механизма на противоудара, на противоположната на мястото на удара страна в ляво слепоочно (за последните две увреждания). Посочените увреждания обусловили разстройство на здравето на пострадалия, временно опасно за живота. В резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети, както и при триене с или по такива, Р. получил и разкъсно-контузна рана и охлузвания по крайниците, които обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От своя страна Александър И.ов, въпреки че не е бил ударен от автомобила, в резултат от падането от велосипеда и удар в земната повърхност, с последващо притискане на долния крайник, получил травма в областта на дясната колянна става, изразяваща се в оток около ставата, рана в задколянната ямка, деколман (отлепване на кожата от подлежащите тъкани) и увреда на подкожните меки тъкани, получени по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удар и натиск или върху такъв предмет. Травмата наложила извършването на оперативна интервенция за хирургично почистване на увредените меки тъкани и зашИ.е на мястото с нарушена цялост на кожата, но не е затруднила трайно двигателната функция. Това увреждане е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от гласните доказателствени средства и заключенията по назначените съдебно медицински и авто-технически експертизи.

Въззивната инстанция счита, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е направил неправилни правни изводи, досежно обективната и субективната съставомерност на деянието. Правилно е приел, че водачът на автомобила се е движел с път с предимство, както и че в конкретната ситуация приложима се явява нормата на чл.117 от ЗДвП. Счел е, 3 че от значение за правилното решаване на делото е въпросът дали Михайлов е могъл своевременно да възприеме наличието на деца на пътя и да предотврати произшествието чрез спиране, но е приел, че няма категорични доказателства, които да установяват по несъмнен начин възможността на водача да възприеме своевременно децата и да предотврати произшествието чрез спиране. Обосновал е и субективната несъставомерност на деянието.

Настоящата инстанция също приема, че от значение за решаване на казуса е в кой момент е възникнала опасността за водача на товарния автомобил. Видно от доказателствата по делото, Михайлов се е движил по път с предимство, докато за велосипедистите е имало поставен знак „Стоп“. От показанията на пострадалото дете Александър И.ов е видно, че те спрели велосипедите преди кръстовището, на което за тях имало знак „Стоп“. След като не видели да идва автомобил продължили да се състезават и първо св. Р., а след това той навлезли в кръстовището. Т.е. в случая е било налице неправомерно от тяхна страна навлизане в път с предимство. В този случай опасността се счита, че е възникнала в зависимост от конкретната ситуация от момента, когато участникът в движението не е спрял на знак „Стоп“ или в момента на навлизането в кръстовището. Кой точно момент се явява опасност се преценява с оглед поведението на движещият се без предимство. Независимо от това обаче, неправомерното движение не освобождава движещият се по пътя с предимство от задължението незабавно да реагира на опасността, което видно и от доказателствата по делото не е сторил Михайлов, тъй като същият е спрял движението на автомобила след като усетил удара.

Във връзка с момента на възникване на опасността вещите лица по допълнителната и по тройната авто-техническа експертиза са дали три варианта на възникване на опасността, а именно:

- Първи вариант: когато велосипедистът И. Р. се е намирал на едно ниво с пътен знак „Б2“, движейки се по ул. „Горна студена“ в посока кръстовището. В този момент според вещите лица за водача на автомобила би възникнала опасността при възприемане на велосипедиста, който не е спрял на знака. В този случай според вещите лица Михайлов не е могъл да предотврати ПТП, тъй като велосипедистът е попадал в опасната зона на спиране.

- Втори вариант: Моментът на възникване на опасността според вещите лица е когато предното колело на велосипеда, управляван от пострадалия И. Р. се е намирало на едно ниво с ляв бордюр на ул. „Балкапан“. И в този случай вещите лица са приели, че водачът Михайлов не би могъл да предотврати ПТП, тъй като пострадалия е попадал в опасната му зона на спиране.

- Третият вариант: началният момент на възникване на опасността е когато окулярните точки на водача на товарния автомобил са се намирали на една обща мислена линия с окулярните точки на първия велосипедист. Този вариант прокурорът и първоинстанционният съд са отхвърлили, тъй като са счели, че доказателствата по делото не установяват по несъмнен начин наличието на обективна възможност на водача да възприеме своевременно децата и да предотврати произшествието.