Решение № 792 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20211001000921 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 261104 от 10.07.2021г., постановено по т.д. № 2181/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI – 3 състав са отхвърлени предявените от С. И. С., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 134 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 да заплати на съищеца „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131452951 сумата от 78 727,28 лв., представляваща незаплатената част от общо дължимо в размер на 133 164, 70 лв. застрахователно обезщетение за настъпило на 24.07.2019 г. застрахователно събитие – противозаконно отнемане на л.а. Ленд Ровър, марка Рендж Ровър Спорт с ДК № СВ 8999 КН по договор за имуществено застраховане „Пълно Каско“, сключен с полица № 18 – 0300/302/5001657 при Специални и Общи условия и Допълнения 1 и 2, който лек автомобил е предмет и на договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността от 22.06.2017 г., сключен между С. И. С., като лизингополучател и „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, като лизингодател, по който договор С. И.

С. има вземания от „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, на основание чл. 21 от същия – от 76 808, 65 лв., съответно – като подлежащи на връщане на отпаднало основание /развален по право договор за лизинг/ в общ размер от 79 428,64 лв., както и за осъждане на ответника ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на съищеца „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД сумата от 3 280,29 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 15.06.2020г. – 11.11.2020г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. И. С. да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата от 4 288 лв. разноски в производството.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца С. И. С., в която се излагат подробни съображения за неговата неправилност, необоснованост, предпоставено от допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивникът навежда доводи за 1 необоснованост на извода на съда за приложимост в разглеждания случай на разпоредбата на т.99.2.1 от ОУ на застрахователя, приети на 17.07.2018 г., съгласно която за настъпила тотална щета за ППС, когато разходите за възстановяване надвишават 70 % по преценка на застрахователя се изплаща: действителната стойност на ППС, но не повече от остатъчната застрахователна сума, намалена със стойността на запазените части на ППС, като останките на увреденото ППС остават в собственост на застрахования. Счита, че съдът неправилно приема, че в случая застрахователят е запазил правото си да избира кое от двете, предвидени в т.99.2. от ОУ алтернативни задължения да изпълни. Твърди, че в настоящия случай застрахователят не може да противопостави на застрахования правото си на избор измежду договорените два алтернативни начина за определяне на обезщетение, като счита, че обезщетението в случая следва да бъде определено по т.99.2.2 от ОУ приети на 17.07.2018 г.

– в размер на действителната стойност на ППС, като останките от увреденото ППС останат във владение на застрахователя с опция да му бъдат прехвърлени от застрахования, при съобразяване на вече заплатеното от застрахователя част от обезщетението. Въззивникът навежда доводи за това, че съдът необосновано кредитира приетото по делото допълнително заключение по т.3 от ДСАТЕ за определяне стойността на т.нар запазени части в размер на 92 949 лв. Излага, че определянето на стойността на т.нар. запазени части е неотносимо към спора, доколкото застрахованият (респ. неговия процесуален субституент) са поискали определяне на обезщетение по реда на т. 99.2.2 от ОУ, приети на 17.07.2018 г. Вън от горното съдът неоснователно кредитира заключението относно стойността на запазените части на процесния автомобил в посочения размер, без да съобрази, че съгласно същото заключение стойността, необходима за възстановяване на уврежданията на застрахования автомобил е 80.59 % от неговата действителна стойност т.е. 101 395 лв., т.е. налице е грешка в пресмятанията в заключението на допълнителната съдебно – техническа експертиза.

Твърди, че в настоящия случай интервенцията върху рамата на автомобила е обстоятелство, което е от значение при преценка дали облигационното отношение по договора за лизинг е прекратено по право, като излага, че последното представлява съществено увреждане на вещта, за което лизингодателят не следва да отговаря и е основание за разваляне на договора за финансов лизинг по право. Сочи, че в случая са неприложими и неотносими разпоредбите на чл. 343 от ТЗ, съответно от договора, поставящи риска от случайно погиване или повреждане на вещта в тежест на лизингополучателя. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Конституираният, като съищец по делото „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ е представил отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата. Излага, че е неоснователно изложеното от въззивника, че правото на избор измежду разпоредбите на т. 99.2.1. и т.99.2.2. е преминало върху застрахования. На следващо място твърди, че не е налице твърдяната грешка в пресмятането в изготвената по делото ДСАТЕ, относно стойността на запазените части. Намира, че въззивникът – ищец не е доказал по делото качеството си на кредитор на носителя на спорното материално право, нито точния момент на настъпване на застрахователното събитие, съответно за ищецът не е възникнало право на вземане по чл. 21 от договора за финансов лизинг. Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

2

С определение № 651, постановено в закрито съдебно – заседание на 21.10.2021г. от въззивната инстанция е допусната, поисканата от въззивника с въззивната жалба нова съдебно – автотехническа експертиза, която след запознаване с наличния по делото доказателствен материал да даде отговор на въпроса: Каква е стойността на запазените части – агрегати, възли и детайли поотделно и като обща стойност на процесния автомобил, като съобрази и дадените отговори по останалите въпроси от допълнителното заключение на изготвената пред първоинстанционния съд съдебно – автотехническа експертиза от вещото лице инж. С. В., доколкото въззивния съд е констатирал, че е налице противоречие в изготвеното от експерта заключение по така поставения въпрос на база на останалите отговори поставени и дадени в допълнителното заключение.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от С. И.

С. срещу ЗАД „Алианц България“ с искане да бъде осъден ответника да заплати на конституирания като съищец по делото - „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД сумата от 78 727,28 лв., представляваща незаплатената част от общо дължимо в размер на 133 164, 70 лв. застрахователно обезщетение за настъпило на 24.07.2019 г. застрахователно събитие – противозаконно отнемане на л.а. Ленд Ровър, марка Рендж Ровър Спорт с ДК № СВ 8999 КН по договор за имуществено застраховане „Пълно Каско“, сключен с полица № 18 – 0300/302/5001657 при Специални и Общи условия и Допълнения 1 и 2, който лек автомобил е предмет и на договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността от 22.06.2017 г., сключен между С. И. С., като лизингополучател и „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, като лизингодател, по който договор С. И. С. има вземания от „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, на основание чл. 21 от същия – от 76 808, 65 лв., съответно – като подлежащи на връщане на отпаднало основание /развален по право договор за лизинг/ в общ размер от 79 428,64 лв.

Ищецът С. И. С. твърди, че на 22.06.2017 г. сключил с „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД договор за финансов лизинг, по който лизингодателят му е предоставил за ползване срещу заплащане на възнаграждение процесния автомобил. На 02.07.2018 г. лизингодателят сключил с ответника застрахователен договор за горепосочения автомобил по застраховка „Пълно Каско - Валутна клауза“, включително за покрит риск „кражба“, при застрахователна сума в размер на 69 294 евро. Твърди, че е заплатил пълния размер на дължимите застрахователни премии към датата 24.07.2019 г., а и за следващия период на покритие. На посочената дата, в срока на действие на застрахователната полица, твърди, че автомобилът е бил противозаконно отнет от неизвестен извършител, докато същият бил паркиран в подземен гараж. Сочи, че застрахователят е бил своевременно уведомен, а лизингодателят е прекратил регистрацията на МПС на 09.09.2019 г., поради обявяването му за издирване.

Твърди, че автомобилът е бил открит на 23.03.2020 г. от органите на МВР и предаден на лизингодателят, но същият е бил с множество увредени и липсващи части, разходите за възстановяване на които надхвърля 70 % от действителната стойност на МПС към датата на събитието, тоест била налице тотална щета, както и че автомобилът е бил с променен номер на рама след откриването му, различен от индивидуализирания при сключване договора за финансов лизинг. Ищецът намира, че следва да се изплати застрахователно обезщетение за пълна загуба, каквото е отказано. Намира, че няма основание за отказ и не е налице хипотеза на изключен риск, нито за намаляване на обезщетението, нито пък на подзастраховане, както и че заплатеното обезщетение не е съобразно уговореното в застрахователния договор.

Твърди, че поради бездействие на лизингодателят е оправомощен да предяви иска за разликата между заплатения и дължимия размер на застрахователното обезщетение. Сочи, че е кредитор на лизингодателя на основание чл. 21 от договор за финансов лизинг за сумата от 79 428, 64 лева и последният с бездействието си застрашава неговото удовлетворяване.

Поддържа, че е изправна страна по договора за финансов лизинг, а основанието за разваляне е, че върнатият автомобил не отговаря на индивидуализирания с поръчката и е налице 3 хипотезата по чл. 89, изр. 1 ЗЗД – разваляне по право.

Изрично сочи и че ответникът е бил застраховател по полици с действие както за 24.07.2019 година, така и за 25.07.2019 година, като договорът не е прекратен по реда на чл.

66 от ОУ. Поддържа, че на 01.07.2019 г . е заплатил застрахователни премии за следващия застрахователен период от 25.07.2019 г. Оспорва приложимост и на чл. 109 и чл. 110 от ОУ в конкретната хипотеза, а намира за приложими ОУ /от 2017 година/ при сключване на договора и по – специално чл. 99.2.2.

Конституираният по делото като съищец с определение на съда от 19.11.2020 г. „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД не е изразил становище по исковете.

Ответникът ЗАД „Алианц България“ оспорва исковете като неоснователни. На първо място сочи, че ищецът не се легитимира като кредитор на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, тъй като е неизправна страна по договора за финансов лизинг, а и кражбата на лизинговата вещ не представлява основание за разваляне на договора /съответно – пораждане на задължение за връщане на даденото/, а са приложими последиците по чл. 343 ТЗ. Оспорва наличието и на валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане, тъй като към момента на извършване на кражбата, срокът на застраховката е изтекъл, а не е налице и възможност за повторно автоматично подновяване на договора, както и евентуално, че договорът е прекратен поради неплащане в срок на разсрочена вноска. Сочи приложимост на хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ , както и причинната връзка между вредите и твърдяното събитие.