Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 982 от 19.10.2022, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 2394/2020
Вид
Решение № 982
Подписан
19.10.2022
В сила
05.11.2024
Състав
Станимир Тодоров Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Добрич, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Станимир Т. А. при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Станимир Т. А. Гражданско дело № 20203230102394 по описа за 2020 година

Производството по делото образувано по искова молба на Н. Й. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., бул. „***” № **, вх. *, ап. *, чрез упълномощения адвокат Д. М. от АК гр. Д., с която срещу Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***” № *, ап. * и Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „***” № **, вх.

*, ап. * е предявен иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. 206, с площ от 2 890 кв.м., представляващ поземлен имот част от целия с площ 3 050 кв. м. в квартал 22 по регулационния план на с. Б., община Д., област Д., ведно с построените в него: жилище с застроена площ от 60 кв. м. и изба с поземлена площ от 36 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 127 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 46 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 82 кв. м., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот.

След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК Р. Д. Р., чрез упълномощения адвокат В. К. от АК – гр. Д., и Д. С. Д., чрез своя 1 пълномощник адвокат Ю. О. от АК – гр. Д., са представили отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани. Ответниците оспорват изложените в исковата молба твърдения и настояват предявените искове да бъдат отхвърлени. Р. заявява, че живее преимуществено в процесния имот от 1992 г., а от 2012 г. постоянно го обитава, като от този момент ответникът и неговият баща са владеели спокойно и необезпокоявано посочения имот.

Според втория ответник Д. С. Д. в продължение на повече от двадесет години процесният имот е бил владян от Д. и Д. А. и от ответника Р. Д., като са своили частите си по наследство, а и тези на ищцата, респ. на нейната майка от държане са превърнали във владение за себе си. През 2018 г. след като първият ответник е признат за изключителен собственик на имота, впоследствие същият е придобит от втория ответник на валидно правно основание.

Ищцата в качеството си на наследник на Р. А. И. /баща на нейната майка/ по силата на наследствено правоприемство през 1977 г. е придобила част от описаните по-горе имоти. В исковата молба е посочено, че наследодателят е притежавал процесния имот по силата на владение, което е отразено в нотариален акт от 1975 г. на Толбухински районен съд. След смъртта му през 1977 г., И. Р. К., негова дъщеря, е направила отказ от наследство, вписан под № ***/*** в Районен съд - Добрич. В тази връзка ищцата настоява, че тя и ответника Р. Д. Р. единствено са придобили спорните имоти, в качеството им на законни наследници на Ради Андонов Иванов.

Ищцата твърди, че от 1977 г. след смъртта на дядо й Р. А. И. до настоящия момент гореописания имот е владян от майка й до 2009 г., а в последствие от нейният съпруг и син. Сочи се, че семейството на ищцата са пристроявали, обзавеждали, засаждали и строили в имота. Стопанските постройки са строени от тях. Твърдят, че не са преставали да владеят и да се грижат за имота. Непосредствено пред имота имали построени сгради, които са изградени с право на строеж върху общинско дворно място, имали заведение и сервиз.

През 2016/2017 г. ответникът Р. Д. Р., пожелал да живее в две от стаите в имота. По време на престоя си в имота, Р. отглеждал селскостопански животни на своя съсед /втория ответник Д. С. Д./. Според ищцата, по съвет на 2 втория ответник, първият ответник се снабдил с нотариален акт на целия недвижим имот, след което имотът е бил продаден на втория ответника.

Ищцата заявява, че тези действия на двамата ответника са измамливи прямо нея. Същата е узнала за тях, едва след като ключовете за бравите били сменени и е била лишена от достъп до имота. Сочи се, че са налице промени в недвижимия имот - разрушени стени и зазидани прозорци и подготовка за строеж на терена. Съобразно изложеното, ищцата настоява да бъде признато за установено по отношение на първия ответник, че тя е собственик 1/2 идеална част от процесните имоти, като двамата ответници бъдат осъдени да предадат владението върху собствената й ½ ид.част.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответниците са оспорили изложеното в исковата молба. Първият ответник в отговора си заявява, че е живял в спорния имот преимуществено от 1992 година, като от 2012 г. се е преместил да живее постоянно в него. Сочи, че от 1992 г. родителите му Д. Р.

А. и Д. К. А., с негова помощ са извършили ремонт на съществуващите стопански постройки, както и изградили нови стопански постройки. От същата година започнали облагородяването на стопански двор. Засели дръвчета, ремонтирали къщата. Родители му се разпореждали с имота, както намерят за добре. Твърди, че никой, никога, включително и ищцата не е изявявал претенции към родителите му. Обстоятелството, че родителите му Д. А. и Д. А. владеят имота за себе си до тяхната смърт – 2015 г., било известно на всички в селото, включително и на ищцата Н. Г. След 2015 г. единствено в имота остава да живее Р. Д. Р.. В тази връзка, ответника отрича, че до 2009 г. ищцата чрез майка си е владяла имота. В подкрепа на твърденията си, Р. е представил доказателства от Община – Д., личен регистрационен картон от ЕСГРАОН, писмен отговор от „Водоснабдяване и канализация“ АД, касателно партидата на процесния имот и др. Сочи се, че е плащал данъци в продължение на десет години, за което притежава доказателства, всичко това е индиция за намерението имота да се владее и същия да бъде по давност.

Вторият ответник чрез своя пълномощник, оспорва предявените искове.

Сочи, че е придобил имота, предмет на делото, на оригинерно правно основание. Заявява, че е владял имота от момента на прехвърлянето му, като към своето владение присъединява и това на праводателят си Р. Д. Р., както и 3 на предшестващите го владелци Д. Р. А. и съпругата му Д. К. А. Поддържа отговора и изложените обстоятелства от страна на първия ответник. Настоява, че собственик на имота е Р. Д. Р., придобит от него по силата на наследствено правоприемство и по силата на давност. В тази връзка, втория ответник счита, че след като Р. Д. е признат за изключителен собственик на процесния имот и в негова полза е издаден нотариален акт, валидно е прехвърляне правото на собственост върху имота в негова полза със сключения между тях на 22.10.2018 г. договор за покупко-продажба, за което е представен нотариален акт № ***/***.

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът на една вещ /имот/ може да я иска от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Касае за ревандикация, т.е. за иск, с който невладеещият собственик претендира от владеещият несобственик отстъпване на собствеността и предаването на владение на процесната вещ /имот/. Следователно, за да се уважи един такъв иск следва да се налице кумулативно и трите предпоставки на закона: ищецът да е собственик на имота, предмет на иска; имотът да е във владението или държанието на ответника и това владение, респ. държание да е без основание.

По така предявения иск и на основание чл. 154 от ГПК, в тежест на ищцата е да докаже собствената си легитимация по отношение на ½ ид.част от процесния имот, както и че имота без правно основание се владее от ответниците.

По отношение на въведеното от ответниците правоизключващо собствеността на ищцата възражение:

Придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност може да се осъществи при наличието на непрекъснато владение в течение на 10 години, а в случаите на добросъвестно владение – в течение на 5 год. /чл. 79 ЗС/. Владение, което е било несмущавано, непрекъснато, необезпокоявано, като към това владение ответникът присъединява, на основание чл. 82 от ЗС, и владението на неговите праводатели.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Елементите от фактическия състав на придобиването правото 4 на собственост по оригинерен способ – изтекла давност са два: владение и определен период от време, през който да е продължило това владение.

Владението по своята правна същност представлява упражняване на фактическа власт върху вещ и намерението на владелеца да държи вещта като своя. От своя страна владението, за да породи материално-правни последици трябва да е явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно.

При съсобственост възникнала от наследяване се смята, че сънаследникът владее имота за сметка на всички съсобственици. В качеството си на съсобственик ответникът е бил владелец на своите ид. части и държател на частите на ищцата. За да е налице изменение на основанието на неговото владение (т. нар. “интерверсио посесионис”, т. е., превръщането на държането във владение) е необходимо, ответникът да е предприел действия, които да отричат правото на другия съсобственик върху неговата идеална част от правото на собственост и тези действия да са достигнали до знанието на другия съсобственик. За да превърне владението в самостоятелно, ответникът трябва да отблъсне владението на другия съсобственик, като владее имота за себе си и против неговата воля, а не е достатъчно само да манифестира едно неопределено поведение, което само привидно съдържа признаците на владението.

С оглед наведените възражения, първият ответник следва да установи, че е придобил правото на собственост в процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, като следва да бъдат установени всички елементи на този правен институт – подробно изложени по-горе.

Идентична е тежестта на доказване по отношение на втория ответник, доколкото същият поддържа изложеното от първия ответник, касателно изтеклата в негова полза придобивна давност по отношение на спорния имот.

Във връзка с разпределената доказателствена тежест, съдът намира искането от ищцата и ответниците за ангажиране на гласни доказателства за относимо и допустимо.

По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, като са изслушани водените от ищцата: И. Г. Д., Г. Д. Д. и В. К. Г., както и тези посочени от първия ответник: М. Д. Д., М. Е. И. и С. П. Д., и ангажираните от втория ответник свидетели: Н. Г. П., С. Н. Д. и Й. М. Д..

5

Свидетелят И. Г. Д., син на ищцата по делото, сочи, че от 1989-1990 г. баща му Г. Д. Д. построил с всички необходими документи за строеж, скици, разрешителни и т.н. в спорния имот, заведение-барче и автосервиз с халета, които функционирали от 1993 г. до 2013-2014 г. Според свидетеля ответникът Р. Р. също е работил в изградения в имот автосервиз. Автосервизът в с. Б. след 1997 г. бил използван за складове, в които се съхранявали оборудване, столове, бойлер, кафе-машина и т.н.

Д. разказва, че той и семейството му са имали достъп до имота, като са обработвали половината двор. Баща му изградил в имота стопански постройки; направил ремонт на цялата къща, включително изградил баня и тоалетна на първия етаж; на втория етаж излял плоча.

Свидетелят споделя за желанието на първия ответник да придобие целия имот като заплати дела на ищцата, като това са били разговори през периода 2017 г. - 2019 г. През 2019 г., когато вече бил отказан достъп на ищцата и семейството й до имота, свидетелят потърсил братовчед си Р. по този повод и той му казал: „Това не е мой имот, ние тук сме под наем“.

На следващо място свидетелят сочи, че от 2015 г. е с адресна регистрация в с.

Б. до 2020 г.

Свидетелят Г. Д. Д., съпруг на ищцата, заявява, че от 1985 до 1993 година е работил в процесния имот, за да възстанови имота след като Р. И. и съпругата му починали, като облицовал едната маза; водоснабдил мазата; изградил баня и тоалетна; ремонтирал коридора на къщата. След това свидетелят започнал да строи автосервиз. През цялото време семейството на ищцата ползвали двора, обработвали лозето, засаждали овошки; на стълбището направили парапет. Вторият етаж укрепил с маркиза; изградени били водосточни тръби и улуци. Свидетелят сочи, че бащата на втория ответник С. Д. работел под наем в сервиза срещу 50 лв. на месец.