Решение № 112 от 01.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Казанлък, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20245510201572 по описа за 2024 година Обжалван е Електронен фиш № ***** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Жалбоподателят „Р.И.“ ЕООД, гр. С., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон.

Прави възражение за изтекла давност.

В с.з. редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище на адв.

С. Р. се иска отмяната на ЕФ и се претендират разноските по делото.

Въззиваемата страна чрез юрисконсулт И.В. оспорва жалбата и моли съда да потвърди ЕФ.

Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 14.09.2021 г. в 18.58 часа било установено нарушение (посочен номер) с ППС влекач „С.*****“ с рег. № ***** с технически максимална маса 17990 кг, брой оси 2, екологична категория Евро 3 в състав ремарке с общ брой оси 5 с обща техническа допустима максимална маса на състава 40000 в община М. за движение по ПП I-6, км. 331+828 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС 1 изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е било установено с устройство № 10322, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, с което е било извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Описаната фактическа обстановка се установява от 2 бр. фотоснимки, справка нарушения, справка за нарушение № *****, информация за МПС с рег. № *****, протокол № 28765/21, заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 г., становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, уведомление и справка на „Интелигентни трафик системи“ АД , които кореспондират помежду си.

Фактическата обстановка не се оспорва в жалбата.

От уведомлението е видно, че договорът за предоставяне на бордово устройство е бил прекратен преди датата на нарушението и няма данни за платена маршрутна карта.

Следователно ЕФ е обоснован.

Съдът не споделя възражението за изтекла давност.

Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест месеца от извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната отговорност.

Нарушението е било извършено на 14.09.2021 г. и електронната система автоматично е генерирала ЕФ.

ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява правораздавателен акт.

Следователно с автоматичното издаването на ЕФ наказателната отговорност е била реализирана, а последващото връчване на ЕФ, дори и след изтичане на 3годишния срок има само уведомително действие за нарушителя и правна възможност да реализира правата си по обжалване, но не и преследвателно действие.

Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо фишовете е приложима абсолютната давност, а тя изтича на 14.03.2026 г., т.е. няма основание за прекратяване на наказателното преследване.

При правилно установената фактическа изводът, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна 2 мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В с.з. не се спори, че ПП I-6 е част от републиканската пътна мрежа и за който се дължи тол такса за ползване.

Правилно също за извършеното административно нарушение е била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. по съответната санкционна норма на чл.

179, ал. 3б от ЗДвП.

Но ЕФ следва да се отмени на две основания:

Първото. ЕФ е бил издаден (електронно генериран) на 17.09.2021 г Нормата е процесуална и по арг. на противното изключва издаването на ЕФ по отношение на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която е била обнародвана със същия бр. ДВ.

Следователно без законово овластяване за това е било генерирано електронно волеизявление вместо да бъде започната процедура по ЗАНН по общия ред.

Следователно ЕФ е издаден в противоречие с процесуалните правила.

Второто. Според Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.

В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.

Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна норма подобна на тази на чл. 55 от НК не дава възможност на съда да определи санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното нарушение, предвид искането на въззиваемата страна Следователно ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.

3

Жалбоподателят е направил претенции за разноски, които следва да бъдат уважени в посочения размер от 400 лв., което представлява минимално адвокатско възнаграждение и доказано с фактура № 299 от 15.01.2025 г.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ***** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на „Р.И.“ ЕООД, гр. С., ЕИК 201928281 е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4