Определение № 20 от 22.01.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 22.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600010 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Русе против определение по протокол №1384 от 30.12.2024 год., постановено по НОХД №1454/2024 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което на основание чл.

249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на ОП-Бургас за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното определение. Поддържа се, че изводите на съда относно несъответствието на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 от НПК са неправилни и противоречиви. Твърди се, че в обвинителния акт се съдържа ясно изброяване на иззетите огнестрелни оръжия от имотите, стопанисвани от подсъдимия в гр.Бургас и в землището на гр.Несебър, които именно са сред включените такива в обхвата на обвинението срещу Б.. Процесните патрони, открити в хотела в к.к.Слънчев бряг се сочи, че не фигурират нито в обстоятелствената част на акта, нито в неговата диспозитивна част, тъй като не са предмет на престъплението по чл.339 от НК, за което на Б. е предявено обвинение. Във връзка с горното се изтъква, че отразяването в диспозитива на к.к. Слънчев бряг като място на извършване на това престъпление, наред с гр.Бургас и землището на 1 гр.Несебър, е грешка, която съдът може да отстрани при постановяване на присъдата, с оправдаване на дееца по обвинението да е държал огнестрелни оръжия или боеприпаси в своя хотел в к.к.Слънчев бряг. Възразява се срещу констатираната от съда непълнота на обвинителния акт относно обективните признаци на състава на чл. 339 от НК, в частност непосочването на конкретните правила от специалния закон, регламентиращи правомерното придобиване, държане и предаване другиму на огнестрелни оръжия или боеприпаси за тях, като се защитава разбиране, че цитирането на съответните норми от ЗОБВВПИ при повдигане на обвинение по чл. 339 от НК „изобщо не е необходимо“. В подкрепа на така заявеното становище се цитират решения на ВКС с предметен обхват – разследвана дейност по чл. 339 от НК, като се отбелязва, че съдържанието им разкрива липсата на необходимост от цитиране на конкретни норми от ЗОБВВПИ. Несъгласие се изразява и с констатацията на съда за неяснота на обвинението по чл. 278, ал.6 от НК, като се поддържа, че формулировката му е в съответствие с изискването за попълване на бланкетната законова норма с правилата от специалния закон, уреждащи съответната дейност, което е гаранция за упражняване правото на защита на подсъдимото лице. С горните аргументи се моли определението на съда да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за недопустимост на протеста с оглед постъпването му в съда извън 7-дневния срок по чл. 342, ал.1 от НПК, а в алтернативен план са развити съображения и за неговата неоснователност. Поддържа се, че липсата на изрично отразяване в обвинителния акт на нормата от специалния закон, с която е запълнен бланкетния състав на чл. 339 от НК, съставлява нарушение от категорията на съществените, водещо до нарушаване на правото на защита на обвиняемото лице. Изтъква се също, че повдигнатото срещу Б. обвинение по чл.339 от НК е с три местоизвършвания – гр.Бургас, землището на гр.Несебър и к.к. Слънчев бряг, а описаните вещи като инкриминирани такива се явяват относими само към две от посочените места, което води до неяснота на тезата на обвинението. Относно повдигнатото срещу Б. обвинение по чл. 278, ал.6 от НК се сочи, че цитирането в диспозитива на над 77 текста от Закона за културното наследство и Наредба №Н-3/2009г. за реда за извършване на 2 идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности /отм./, но не и в обстоятелствената част на процесуалния документ, на практика е довело до объркване и очевидна неяснота на формулираното обвинение. Предлага се протестът да бъде оставен без уважение, а определението на първоинстанционния съд – потвърдено.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в протеста доводи и съобрази закона, прие следното :

Протестът е подаден от надлежна страна, в срока по чл. 249 ал.3 вр. чл.

342 ал.1 от НПК, за което свидетелства пощенското клеймо /с отразена дата 06.01.2025г./, поставено върху плика, адресиран до ОС-Бургас, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същият е допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Русе против Й. З. Б., ЕГН:**********, с обвинение за извършени престъпления по чл.339, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.278, ал.6, предл.2 от НК.

При обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, съставът на съда е приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, поради което и на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора. В определението си съдът е очертал конкретните недостатъци на прокурорския акт, на основата на които е заключил, че същият не изпълва изискванията на чл. 246 от НПК, както и предписанията, дадени в ТР №2/2002г на ВКС, ОСНК, и поради това не представлява годна процесуална основа за образуване на съдебно производство.

Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изцяло съображенията, изложени в атакуваното определение, относно непригодността на внесения в съда обвинителен акт да изпълни процесуалната си роля – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, поставяйки по този начин основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита от предаденото на съд лице.

3

Правилно е констатирано, че в прокурорския акт не са посочени точно и еднозначно съществени за обвинението елементи, което води до неяснота на неговата формулировка. Задължителната съдебна практика / ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/ е изяснила критериите, на които следва да отговаря обвинението от гледна точка на съдържанието на обвинителния акт по делото – а именно съставомерните факти от значение за инкриминираното деяние, участието на обвиняемото лице в същото, индивидуализирано с пълни лични данни, включително времето и мястото на извършване на деянието. В настоящия случай подс. Б. е предаден на съда по две обвинения, а именно – държане без надлежно разрешение на огнестрелни оръжия и боеприпаси в големи количества и държане на археологически обекти, представляващи национално богатство, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Очертавайки в обвинителния акт фактическите обстоятелства по обвинението по пункт първи /на л.2 от акта/, прокурорът е посочил, че към 11.08.2014г. подс.Й. Б. обитавал и ползвал помещения, както следва: жилище, намиращо се в гр.Бургас, ул.“..; офиси, намиращи се в х-л „..“ в к.к. Слънчев бряг, общ.Несебър, обл.Бургас, и поземлен имот в землището на гр.Несебър, обл.Бургас, с кадастрален номер ***, собственост на ЕТ „Травел транс - Й. Б.“ 9 Бургас, ЕИК 102638166, в които помещения същият „държал множество оръжия и боеприпаси, за които не притежавал разрешение, издадено по реда на ЗОБВВПИ“. Представяйки обаче по-нататък фактите по казуса, прокурорът не е ангажирал такива, касаещи „държане“ от подсъдимия на оръжия и боеприпаси в офиси в х-л „..“ в к.к. Слънчев бряг, общ.Несебър, обл.Бургас. Индивидуализирайки предмета на престъплението, същият е навел фактическо твърдение, че неправомерното държане, без надлежно разрешително на описаните оръжия и боеприпаси, е осъществявано от подсъдимия в два от първоначално посочените обекти – в жилището на адрес гр.Бургас, ул.“.. и в поземления имот в землището на гр.Несебър, обл.Бургас.

Същевременно, в заключителната част на прокурорския акт /л. 28 от същия/ отново като местоизвършване на престъплението по чл. 339, ал.2, вр. ал.1 от НК са посочени помещения, находящи се „в гр.Бургас, в землището на гр.Несебър, обл.Бургас и в к.к. Слънчев бряг, обл. Бургас“.

Горното, както правилно е отбелязал окръжният съд, несъмнено сочи на вътрешно противоречие по фактите на обвинението по чл. 339, ал.2, вр. ал.1 от НК срещу подс.Б., отнасящи се до мястото на извършване на 4 инкриминираната дейност, както и на несъответствие на описаните такива в обстоятелствената част на акта и диспозитива на същия. Отчитайки, че мястото на извършване на престъплението е съществен елемент от обективната страна на деянието, съдът правилно е приел, че констатираните противоречия в тази насока следва да бъдат отстранени, като тезата на обвинението придобие необходимата яснота и цялост. В противен случай правото на подсъдимия да бъде информиран ясно, точно и недвусмислено за наказателното обвинение срещу него ще бъде сериозно накърнено. Ето защо и доводите в протеста, че се касае за допусната грешка, отстраняването на която е в правомощията на съда при постановяване на присъдата, не могат да бъдат споделени.

Основателен е и упрекът към вносителя на обвинителния акт, че при излагане на фактическите обстоятелства, характеризиращи деятелността на подс.Б., квалифицирана по чл. 339 от НК, не се е ангажирал с посочване текстово и цифрово на приложимите разпоредби на специалния закон, от който следва задължението държането на оръжие и боеприпаси да се осъществява само при наличието на разрешение, издадено от съответния орган. Правилно съдът е отбелязал, че диспозицията на нормата на чл. 339 от НК е бланкетна и като такава, изпълването й със съдържание следва да стане с правна норма от друг действащ към датата на деянието нормативен акт, регламентиращ издаване на надлежно разрешение за придобиване, държане или предаване другиму на оръжия и боеприпаси от съответния вид, посочен в закона. Формалното отразяване в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в заключителната такава на специалния закон - ЗОБВВПИ, без позоваване на конкретния текст от този закон, регламентиращ издаването на разрешение за дейности с инкриминираните оръжия и боеприпаси, е в нарушение на чл. 246 от НПК. Отделно от това, индивидуализирайки предмета на престъплението - оръжия и боеприпаси, никъде в своя акт прокурорът не е посочил с оглед на кои техни характеристики и по силата на коя норма от специалния закон същите представляват огнестрелни оръжия, респ. боеприпаси, т.е. липсва фактическо изложение за съответствието на предмета на престъплението с легалните дефиниции, дадени в специалния закон - ЗОБВВПИ. Механичното възпроизвеждане на заключенията на балистичните експертизи и декларативното обявяване, че се касае за огнестрелни оръжия и боеприпаси не е достатъчно, тъй като е видно, че 5 описаните като намерени и иззети от фактическото владение на подс.Б. оръжия и патрони са множество и с различни специфики и технически параметри, което има отношение към тяхната класификация по ЗОБВВПИ.

Констатираните празноти в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнасящи се до съставомерните признаци на престъплението по чл. 339, ал.2, вр. ал.1 от НК, първата инстанция правилно е преценила, че следва да бъдат окачествени като препятстващи възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, респ. - да узнае обвинението в неговата цялост, включително всички фактически данни, свързани с претендираната спрямо него наказателна отговорност. Твърденията на прокурора, застъпени в протеста, че подсъдимото лице е с висше образование и поради следва да е запознат с регламентирания в ЗОБВВПИ ред за издаване на разрешителни за притежаваните от него оръжия и боеприпаси, е крайно несъстоятелно и не държи сметка за изискванията по чл. 246 от НПК, които законодателят е въвел към съдържанието на обвинителния акт, явяващи се гаранция за пълноценно упражняване на правото на защита на предаденото на съд лице.