Решение № 2866 от 07.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2866 гр. Пловдив, 07.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330110722 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив срещу А. М. Е., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.

422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 335,55 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 26.01.2021 г. до 26.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, и сумата в размер на 60,52 лева – обезщетение за забава за периода 26.01.2021 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд - Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № ***в качеството си на собственик на водоснабдения недвижим имот. Сочи се, че ВиК услугите в имотът на ответника са се отчитали при условията на липсващо измервателно устройство. Поради това се начислявали 1 количества вода по тарифа съгласно Общите условия на ищцовото дружество, като в конкретния случай било начислявано количество вода по 5 куб.м. за двама обитатели. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на консумираната питейна и отведена канална вода за периода от 26.01.2021 г. до 26.04.2022 г., от ищеца било депозирано заяявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г., която било връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от адв.

В. М., назначена за особен представител на ответника А. М. Е., в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искови претенции. Поддържа се, че от представените с исковата молба доказателства се установявало, че ответникът не е единствен собственик на процесния имот, доколкото не е единствен наследник. Възразява се срещу начислявано потребление за двама обитатели. По наведените доводи се оспорва размерът на претендираните от ответника вземания.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № *** г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на 2 ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ***, ул. „***” № *, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** г. на нотариус при ПРС, от който се установява, че на*** г. З. М. А. е закупила дворно място, находящо се в гр. ***, ул. „***” № *, ведно с построените в него едноетажна с призем масивна жилищна сграда, лятна кухня и помощна постройка. Видно от удостоверение за наследници с изх. №*** г., издадено от Община ***, Район ***, З. М. А. е починала на *** г. и е оставила за свои наследници по закон *** – А. М. А., А. М. Е. и Щ.А. А.. Представено е заявление за промяна на партида, подадено от ответницата А. М. Е. на *** г., в качеството на нов собственик на имота. Към заявлението е приложена декларация, в която е отбелязано, че останалите наследници съобразно посоченото удостоверение за наследници отсъстват, поради което не може да се сключи споразумение по чл. 62, ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора. Съобразно чл. 62, ал. 2 от Общите условия на ВиК, в случаите по ал. 1 /при смърт на потребител – физическо лице/ операторът променя партидата на името на наследника или един от наследниците, по писмено споразумение между тях, като при липса на споразумение между наследниците ВиК операторът открива партида на всички наследници по реда на чл. 59, ал. 4. В настоящия случай, предвид изричното отбелязване в представената декларация, както и липсата на споразумение между наследниците, операторът е следвало да открие партида на всички наследници - ответницата А. М. Е. и нейните*** - А. М. А. и Щ. А.

А.. С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата е титуляр на правото на собственост на основание наследствено правоприемство върху 1/3 ид. ч. от 3 имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. за процесния период от 26.01.2021 г. до 26.04.2022 г. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 26.01.2021 г. до 26.04.2022 г., поради което е изправна страна по договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл. 20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив.

В приложените по делото карнети /л. 7 – л. 8/ е посочен, че в процесния обект е разположен водомер № ***, но в исковата молба са изложени съображения, че вписаният водомер представлява системен номер към партидата на ответницата и не е обвързан с фабричен номер на водомер, като отчетът в имота е бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. Посочените твърдения се потвърждават от показанията на свидетелката М. Д. К. - икасатор при ищцовото дружество. Свидетелката разказва, че за периода 2021 г. – 2022 г. е извършвала отчитането на потребените ВиК услуги за процесния имот, в който не е имало монтиран водомер. Същата споделя, че след като е констатирана липса на измервателно устройство е установен броя на обитетелите в обекта, при което показанията в карнетите са вписвани съобразно тарифата – по 5 кубика на човек. Съдът кредитира показанията на свидетелката, която има преки впечатления относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, доколкото и се подкрепят от останалите събрани доказателства. В този случай, когато липсва монтиран водомер, начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 25 ал. 8 от ОУ, а именно по 6 куб. месечно при 4 топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател. От приобщените по делото карнети се установява, че на ответника е начислявано консумирано количество вода за двама потребители при нетоплофицирано жилище в размер на 10 куб. месечно. Както се посочи, в тази насока са и показанията на разпитаната по делото свидетелка. С оглед изложеното, то несъмнено по делото се установи доставеното количество вода на ответника, което е начислено правилно по презумпцията, залегнала в чл. 25, ал. 8 от ОУ.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи основателност на предявения иск за главница в размер на 1/3 от претендирата сума с оглед горепосоченото обстоятелство, че ответницата А.

М. Е. е носител на правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от процесния имот.

При това положение искът следва да бъде уважен за сумата в размер на 111,85 лева, а за разликата над посочения размер, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Частично основателна е и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. В случая дължимото обезщетение за забава е в размер на 20,17 лева.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 575 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение; 75 лева – за държавна такса и 400 лева – депозит за особен представител.

Съобразно уважената част от исковата претенция, такива следва да бъдат 5 присъдени в размер на 191,67 лева.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 25 лева, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

От страна на ответницата не са представени доказателства за заплатени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.

М. Е., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 111,85 лева /сто и единадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 26.01.2021 г. до 26.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, както и обезщетение за забава в размер на 20,17 лева /двадесет лева и седемнадесет стотинки/ за периода 26.01.2021 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г. по ч. гр. д. №*** г. на Районен съд - Пловдив, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над сумата в размер на 111,85 лева до пълния претендиран размер от 335,55 лева, както и за обезщетение за забава за разликата над сумата в размер на 20,17 лева до пълния претендиран размер от 60,52 лева.