Определение № 38438 от 19.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19776/2022
- Вид
- Определение № 38438
- Подписан
- 19.10.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 3, б. "а", пр. 2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38438 гр. София, 19.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20221110119776 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 267828/28.08.2026 г., подадена от К. И. Г., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 15408/02.08.2026 г. в частта за разноските, като се присъди на молителя сумата от още 379 евро разноски за адвокатско възнаграждение по иска по чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 3, б. „а“, пр. 2 ЗН. Развиват са доводи, че адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника по този иск, е в размер близък до минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което не следвало да бъде намаляван, както и че съответствал на пазарния ориентир, инфлационните процеси, сложността на казуса и извършената от адвоката работа.
В дадения срок насрещната страна по молбата – Ю. И. М., не е депозирала отговор.
В депозираната от ответника и ищец по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
3, б. „а“, пр. 2 ЗН въззивна жалба с вх. № 273731/03.09.2026 г. на Ю. И. М., е инкорпорирано искане, уточнено с молба с вх. № 291173/23.09.2026 г., за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 15408/02.08.2026 г. в частта за разноските, като се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение на насрещната страна с доводи, че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като предходни процесуални действия били извършвани от друг процесуален представител, както и с искане на ответника да не се възлагат разноски за вещо лице, които следвало да останат за сметка на бюджета на СРС, тъй като експертизата била допусната служебно от съда.
От насрещната страна по молбата – К. И. Г., е депозиран отговор, с който се оспорва подадената молба като неоснователна.
Съдът, след като съобрази доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното:
1
Молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските са допустими – подадени са от легитимирани лица с правен интерес, в законоустановения срок и при наличие на представени списъци по чл. 80 ГПК. Разгледани по същество са неоснователни като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност; тя не е отговорност за вреди; по правило отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението; при частично уважаване на иска отговорността за разноски се разпределя пропорционално на уважената и отхвърлената част – правила приложими при разглеждането на спора по същество. Освен че на възлагане подлежат само платените разноски, при ангажиране отговорността за разноски се покриват само тези, които по естеството си са необходими за движението на процеса – нормативно предопределени или свързани с процесуално действие, указано от съда.
Връзката на направените разноски с процесуални факти – израз на концентрационното начало в граждански процес, свежда присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски за производството като възнаграждения за вещи лица, за явяване на свидетели, за участие на преводач, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат или възнаграждение за юрисконсулт (чл. 78, ал. 8 ГПК).
Обстоятелството, че експертиза е допусната не по искане на страните, а служебно от съда, не променя правилото, че заплатените от ищеца разноски по производството се заплащат от ответника при уважаване на иска.
Неоснователни са възраженията, че е назначена експертиза, която не е била необходима, доколкото имено ответникът по иска по чл. 30 ЗН – Ю. И. М., е твърдял, че дареното имущество не изчерпва наследството, като съдът е предоставил възможност на същата да посочи всички движими и недвижими имущества, парични средства и вземания, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта, доказателства за които така и не са били ангажирани.
Доколкото ответникът е оспорвал иска с доводи, които предполагат формиране на маса, съдът е бил длъжен да допусне изслушване на заключение по поставените в назначената СТОцЕ задачи, а след евентуалното представяне на доказателства за наличие на друго имущество, да разшири предмета й, тъй като релевантните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право, изискват специални знания, с които съдът не разполага. С оглед на изложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния закон за присъждане на заплатените от ищеца разноски по производството за възнаграждение на вещо лице по допуснатата, изслушана и приета СТОцЕ.
Съдът е изложил подробни съображения в мотивите на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, по отношение на претендираните от ищеца и ответник по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 3, б.
„а“, пр. 2 ЗН, разноски за адвокатско възнаграждение, както и по заявеното от ответника и ищец по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 3, б. „а“, пр. 2 ЗН 2 възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, които не намира за необходимо да преповтаря, като не намира и основание да преразгледа решението в частта за разноските, с което възражението за прекомерност не е уважено по отношение на адвокатското възнаграждение, платено по иска по чл. 30 ЗН, и с което е намален адвокатския хонорар по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 3, б. „а“, пр. 2 ЗН на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до определения от съда размер, като съответстващ на фактическата и правна сложност на делото по този иск.
Неоснователно е искането на ответника по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 3, б. „а“, пр. 2 ЗН – К. И. Г., за присъждане на пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение по този иск. От заявените от ответника по този иск доводи не може да се обоснове извод за увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. При разглеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият състав е съобразил естеството на правния спор, вида на иска, неговата фактическа и правна сложност, извършените от процесуалния представител действия, като и липсата на доказани други критерии по смисъла на разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв., към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК. В допълнение и в отговор на доводите в молбата по чл. 248 ГПК следва да се посочи, че в процеса на развитие на делото в нито един момент не са били наложителни и реално не са извършвани процесуални действия, свързани със защитата по този иск, вън от подаването на отговор. Тезата на молителя, че адвокатско възнаграждение е в размер близък до минималния не кореспондира с критериите, заложени в разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. Следва да се посочи още, че съдът е съобразил обстоятелството, че само по твърдения на ищеца по този иск, последният би бил неоснователен, което от своя страна обуславя липса на фактическа и правна сложност на спора.
Уредената от законодателя възможност за намаляване тежестта на разноските за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не води до подценяване на положения от адвоката висококвалифициран труд, който е израз на придобитите от него образование, правни познания, професионален опит, а е проява на принципа за равенство с оглед интересите на страните по спора и за пропорционалност – загубилият делото не дължи да възстанови завишен или несъответен на предвидените критерии разход за адвокатско възнаграждение, направен от насрещната страна. В случая, определеният за възстановяване намален размер на адвокатското възнаграждение, платено от ответника по този иск, е пропорционален и разумен, съобразно стандартите, установени в практиката на националните съдилища и в тази на СЕС.
Неоснователно е искането на ответника и ищец по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 3, б. „а“, пр. 2 ЗН – Ю. И. М., за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по иска по чл. 30 ЗН с доводи, че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като предходни процесуални действия били извършвани от друг процесуален представител. В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената от упълномощения адвокат 3 процесуална дейност, договореният размер за представителство в размер на 625 евро без ДДС не се явява явно/съществено прекомерен. Макар делото да не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, това обстоятелство само по себе си не води до извод за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение, доколкото при преценката си за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът извършва преценка дали възнаграждението съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. В случая, възнаграждението не е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар.
Ето защо, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради което подадените молби като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба с вх. № 267828/28.08.2026 г., подадена от К. И. Г., ЕГН **********, за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 15408/02.08.2026 г., постановено по гр. д. № 19776/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано във въззивна жалба с вх. № 273731/03.09.2026 г., уточнено с молба с вх. № 291173/23.09.2026 г., подадена от Ю. И. М., ЕГН **********, за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 15408/02.08.2026 г., постановено по гр. д. № 19776/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4