Акт от 03.04.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 03.04.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ІV граждански състав в открито заседание, на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц. като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8181 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.

В ***е постъпила искова молба от „А.з.с.н.в.”*** с *** против Ю.Р.Я. с

ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца следните суми: 200лв. – главница;

90,08лв. – договорна лихва за периода от 19.11.2013г. до 04.03.2014г.;

133,39лв. – лихва за забава за периода от 20.11.2013г. до 30.08.2018г.; 45лв. – такса разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че процесните вземания произтичат от Договор за паричен заем от 13.11.2013г., сключен между ***, в качеството на заемодател и ответницата Ю.Р.Я., в качеството на заемополучател, по силата на който заемодателя предоставил на заемополучателя кредит в размер на 200лв. Сочи се, че съгласно договора и Общите условия, заемателя се задължавал да върне заема на погасителни вноски, указани по размер от заемодателя и съставляващи изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща вноските на заемодателя за подготовка и обслужване на заема и определена добавка, покриваща вноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, представляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него. Така общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 290,08лв., от която 200 лв. главница и 90,08лв. договорна лихва. Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 04.03.2014г. на 16 равни седмични погасителни вноски в размер на 18,13лв. всяка. Твърди се и клауза за такса разходи и настъпването на основания за начисляването й в размер на 45лв. Сочи се, че т.к. длъжникът не изпълнил задължението си да изплати изцяло и в срок договорената сума, представляваща главница и уговорената с Договора за паричен заем лихва, била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 20.11.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди се, че длъжницата не е извършила никакви плащания, договорът не бил обявяван за предсрочно изискуем и на 04.03.2014г. изтекъл уговорения в него срок.

Твърди се още, че процесните вземания били прехвърлени от кредитора по договора за заем в полза на ищцовото дружество по силата на подписано Приложение №1/01.06.2014г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. Излага се, че длъжницата била уведомена за извършената цесия, чрез изпращане на уведомително писмо на посочения в договора адрес, което било върната в цялост с отбелязване, че получателя отсъствал от адреса. Навеждат се доводи, че връчването било редовно в съответствие с правилото на чл.34 от Общите условия към Договора за заем.

Излага се, че поради неизпълнение на задълженията на ответницата и спрямо новия кредитор и ищец в настоящото производство, същия претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№6356/2018г. по описа на *** била издадена Заповед за изпълнение, но в законоустановения срок по чл.415, ал.2 от ГПК постъпило писмено възражение от длъжника. С изложените обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за съществуване на процесните вземания.

Ответницата е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции с възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че цесията не била съобщена преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, а към момента на връчването му като приложение към исковата молба бил изтекъл три годишния давностен срок. При условия на евентуалност прави искане за разсрочване изпълнението на решението.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

От приложеното ч.гр.д. №6356/2018г. по описа на *** се установява, че ищеца депозирал на 31.08.2018г. пред *** заявление срещу ответницата Ю.Р.Я. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. На

03.09.2018г. е била издадена Заповед за изпълнение за претендираните вземания, като на 26.09.2018г. е постъпило писмено възражение от длъжника. С разпореждане на съда от 01.10.2018г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителната искова претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът я намира за допустима.

От представените преписи на

Предложение за сключване на договор за паричен заем, изходящо от ответницата и ***, сключен между ***, в качеството на заемодател и Ю.Р.Я., в качеството на заемател се установява, че по силата на постигнато между страните съглашение заемодателя е предоставил на заемателя заем в размер на 200лв. Между страните не е налице спор, че заемодателя е изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави заемната сума, а това е и изрично отразено в чл.4.

Според обективираното в чл.3 от договора, ответницата е следвало да върне предоставената й в заем сума на 16 броя седмични вноски, всяка в размер на 18,13лв. и платима на посочени дати на падеж за периода от 19.11.2013г. до 04.03.2014г. При това са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 144.77% и общ размер на всички плащания 290,08лв.

От приложените Общи условия към договори за паричен заем, сключвани между ***и трети лица - заематели, за които не се спори, че са обвързвали страните по процесния договор, е видно, че в чл.30 е предвидено, че ако заемателя забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, ще дължи заплащането на разходи за изпращане на писма, телефонни разговори, посещения на адреса, в размер на 9лв., които ще бъдат начислявани за всеки 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. Изрично са уговорили, че независимо от броя на забавените вноски, максималния размер, до който могат да достигнат тези разходи е 45лв.

Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и препис-извлечение от Приложение №1 към него от 01.06.2014г., че заемодателя *** е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” вземанията, произтичащи от процесния договор за ***Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.

От представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващия го изпълнителен директор се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от 16.11.2010г. Това касае и цесиите, извършени във формата на допълнителни приложения към сочения договор.

Видно е от приложения препис на уведомително писмо с ***, че с него е било предприело уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от процесния договор за заем. Същото съдържа уведомление от цедента, чрез цесионера, като има позоваване на соченото по-горе пълномощно от ***. От приложената обратна разписка към ***на Л.К.е видно, че уведомителното писмо за цесията не е било връчено на адресата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установи се безспорно в производството по делото валидно възникнало облигационно правоотношение между ответницата, в качеството на заемател и ***, в качеството на заемодател по сключен между тях ***

Безспорно е, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 200лв., при което в тежест на заемателя е възникнало задължението да върне сумата по уговорения начин и срок.

Установи се, че страните са уговорили и фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на

144.77%, при което размера на договорната лихва е била определена на 90,08лв., платима на седмични вноски, заедно с главницата.

Безспорно се установи също така,, че ответницата не е извършила плащания по процесния договор, както и че заемодателя не е упражнил правото си да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми.

Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания, съдът намира, че следва да се занимае на първо място с валидността на клаузата за договорна лихва по процесния договор за заем. Вярно е, че от страна на ответницата възражение за нищожност на посочената клауза е направено едва в съдебно заседание, но доколкото предмет на иска е и реалното изпълнение на процесната клауза за възнаградителна лихва, за да прецени основателността на претенцията в тази й част, съдът следва да извърши първо преценка относно съществуването на това задължение. Тази преценка неминуемо включва обсъждане действителността на клаузата, пораждаща задължението, чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.).

По правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва- решение №

906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. В случая чрез използване на онлайн калкулатор съдът изчислява, че трикратния размер на законната лихва върху заемната сума от 200лв. за периода от 13.11.2013 г. до 04.03.2014 г. е 18,69 лв. С оглед на това, уговорената в процесния договор лихва в размер на 90,08лв. значително надхвърля този трикратен размер на законната лихва – повече от четири пъти, поради което съдът приема, че клаузата, предвиждаща такава лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

Предвид горното, съдът счита, че ответницата не дължи на кредитора по процесния договор за заем уговорената възнаградителна лихва в размер на 90,08лв.

Съдът намира, че ответницата не дължи в полза на заемодателя и претендираната сума от