Решение № 17 от 10.02.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20228002902264 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. К. и М. И. К. срещу Решение № 91/24.06.2022 г. , постановено по в. гр. д. № 141/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд, Втори състав, в частта, в която е потвърдено Решение № 140/20.12.2021 г. , постановено по гр. д. № 203/2021 г. по описа на Окръжен съд-Шумен, в частта, в която предявените от тях срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” искове с правно основание чл. 513, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 45, ал.

1 ЗЗД са отхвърлени, както следва: 1) за заплащане на сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение за причинените на Й. Г. К. неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на нейния син И. М. К., починал при настъпило на 26.07.2017 г. ПТП и 2) за заплащане на сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за причинените на М. И. К. неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на нейния баща И. М. К., починал при настъпило на 26.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главните 1 парични притезания от 26.07.2017 г. до окончателното им заплащане (след допуснатото с Определение № 113/27.05.2021 г. на ШОС изменение на предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – чрез намаляване на техния размер; с уточнителна молба с вх. № 96/18.03.2021 г. ищците са изяснили, че общият размер на претендираното заместващо обезщетение за двамата касатори възлиза по 150000 лв. – за всеки един от тях, но следва да се съобрази доброволното извънсъдебно заплащане на това обезщетение, както следва: 1) на Й. К. – сумата от 80000 лв., а М. К. на – сумата от 90000 лв.).

Касаторите поддържат, че решението е неправилно, тъй като поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е достигнал до необосновани фактически изводи, като неправилно е приложил материалния закон. Считат, че в противоречие със събраните доказателства и установената задължителна (ППВС № 17/18.11.1963 г.) и казуална практика, формирана по чл. 290 ГПК, апелативният съд е приел за установено, че починалият при процесното ПТП близък родственик на ищците чрез своето противоправно поведение (като водач на мотопед неправилно е предприел маневра „завой наляво” от дясната пътна лента за движение, без да пропусне движещия се от лявата му страна изпреварващ в права посока лек автомобил) е допринесъл в единния съвкупен съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност за настъпване на невъзстановимия вредоносен резултат – неговата кончина, респ. че дори и да е налице съпричиняване, неговият принос не е тъждествен с този на виновния водач на лекия автомобил, а е значително в по-ниска степен. В този смисъл, твърдят, че въззивният съд не е извършил задълбочен анализ и внимателна оценка на всички обстоятелства, установени от събраните по делото доказателствени средства. Считат за неправилен и правния извод на въззивния съд, че заместващото обезщетение е в размер по-нисък от сумата от 160000 лв. за Й. К., респ. от сумата от 180000 лв. за М. К..

В подадения от ответника по касационната жалба писмен отговор и в проведеното пред касационната инстанция о. с. з. Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с присъда по НОХД № 61/2020 г. на Окръжен съд-Добрич подсъдимият Йови Пейчев Йовев е признат за виновен в това, че на 26.07.2017 г., управлявайки лек автомобил „Мерцедес С 320”, английска регистрация, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на И. М. К.. Установил е, че през релевантния период деликтната отговорност на водача на лекия автомобил е била обезпечена чрез сключен с английско застрахователно дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което обаче няма кореспондент на територията на Република България, поради което това обстоятелство е обусловило пасивната материална легитимация на ответника - да отговаря за вредите, причинени при управление на процесното МПС. При съобразяване на доказателствените (фактическите) изводи, до които е достигнала приетата по делото САТЕ, апелативният съд е счел за изяснена следната динамика (механизъм) на процесното ПТП: на 26.07.2017 г., в гр. Силистра пострадалият се е движил с мотопед по ул. „Петър Бояджиев” в дясната пътна лента, но без да подаде сигнал, е предприел завиване наляво, при което е бил ударен от изпреварващия го в същия момент лек автомобил, вследствие на което той починал намясто. При скорост на лекия автомобил в момента на удара от 97 км/ч опасната зона за спиране е била 88,90 м., а при скорост 50 км/ч би била 33,10 м. С оглед на тези изходни данни вещото лице е достигнало да фактическия извод, че във втората хипотеза траекториите на двете превозни средства не биха се пресекли и съприкосновението между тях би било избегнато. Предприетата от пострадалия водач маневра „завиване наляво” е неправилна от автотехническа гледна точка, както и с оглед безопасността на движението. Приемайки за достоверни субективните възприятия на свидетеля-очевидец на транспортното произшествие, въззивният съд е счел за установено, че пострадалият рязко е отбил от пътя, за да дойде при свидетеля - на отсрещната страна на улицата. Загиналият погледнал към него, вместо да се огледа за други превозни средства на пътя;

3 не е подал сигнал, с който да покаже на останалите участници в пътното движение, че има намерение да завива, а направо изскочил пред автомобила.

При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства апелативният съд е достигнал до фактическото съждение, че чрез своето противоправно поведение загиналият мотопедист е допринесъл в единния съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат - при висока степен на неговия принос, който е тъждествен на противоправното поведение на делинквента - в размер на 50%.

При изследване на вида и размера на претърпените от ищците неимуществени вреди въззивният съд е съобразил свидетелските показания, от които се установява, че безспорно ищците - дъщерята и майката на загиналия, са претърпели значителни неимуществени вреди в резултат от кончината на техния син и баща, изразяващи се в скръб от загубата му.

Апелативният съд е взел предвид правнорелевантното обстоятелство, че ответникът доброволно е заплатил обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък родственик, както следва:

1) на дъщерята - 90000 лв., а на майката - 80000 лв., поради което с оглед на определения за справедлив размер на заместващото обезщетение и тъждествената степен на съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на загиналия родственик на ищците, е приел, че с доброволното извънсъдебно заплатено заместващо обезщетение ответникът изцяло е удовлетворил претендираните парични притезания, поради което е отхвърлил предявените от майката и дъщерята на загиналия мотопедист активни субективно съединени осъдителни искове.

С определение № 960/03.11.2023 по т. д. № 2264/2022 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на ВАС при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по материалноправния въпрос: „Кои са законоустановените критерии за определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност и какви са нормативните изисквания за съпоставяне на тяхното казуално участие в процеса на настъпване на вредоносните последици?”.

4

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

В Решение № 46/5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3696/2013 г., II т. о., ТК, което е послужило за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при процесуалните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – материалноправният въпрос да е решен в противоречие с практика на Върховния касационен съд, е даден следният правен отговор по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД: съобразно постановките на т. 7 от ППВС № 17/1963 г. при намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ. вредоносен резултат, а не и вината, като при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат следва да се отчита не само извършеното от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушения са в пряка причинна връзка с резултата.

Именно в задължителната за съдилищата практика – т. 7 от ППВС № 4/1968 г. и т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, е изяснено, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ. вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В константата практика на ВКС по чл. 290 ГПК, намерила израз в Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр., е пояснено, че при установяване дали е налице съпричиняване на вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП, като правният извод за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото 5 обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При определяне степента на съпричиняване следва да се съпостави противоправното поведение на пострадалия с това на делинквента, като се съобрази тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат – по този начин ще бъде установен действителният обем, съобразно който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.

Съобразно тези принципни съждения в съдебната практика настоящият съдебен състав дава следния отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

При определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия следва да се установи тяхното обективно, казуално участие за настъпване на вредоносния резултат, като се съобрази в каква степен противоправното поведение на всеки един от тях е естествена, закономерна, присъща предпоставка за настъпване на вредите (при необходимата пряка причинноследствена връзка в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност). При тази преценка следва да се вземе предвид както тежестта на допуснатите от тях нарушения на предписаните правила, така и тяхната казуална връзка с вредоносните последици.

Разпечатката съдържа 29 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c73b227f-03a5-4ba0-8430-c5bc7b81abf7