Решение № 518 от 20.06.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Добрич, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230101644 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /със старо наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на Съвета на директорите М. С., чрез упълномощения адвокат В. Н. от АК-София, със съдебен адрес: *** срещу И. Г. И., ЕГН **********, гр. ***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №148/01.02.2024г. по ч. гр. д.

№368/2024г. по описа на ДРС, а именно: 304.64 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, от която:

1 / 179.04 лева, представляваща неплатени задължения за месечни абонаментни такси за период на потребление от 15.11.2021 г. до 14.01.2022г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, за абонат с индивидуален кл. № 006733076;

2/ 125.60 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, за което е издадена фактура №7333107667/15.03.2022г.

В исковата молба се твърди, че на 28.12.2020г. между И. Г. И. и „Теленор 1

България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********. И. И. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 179,04 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 15.11.2021г. до 14.01.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 125,60 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била отразена във фактура №7333107667/15.03.2022г.

Горепосочените задължения мобилният оператор фактурирал ежемесечно на 15-то число, с обща фактура за всеки отчетен период: от 15-то число на предходния до 14-то число на текущия месец и със срок за плащане 15 дни след датата на издаване.

Така горепосочените задължения на абоната

И. били индивидуализирани в следните фактури:№ 7329063928/15.12.2021г., претендирана в размер на 84,66 лв.; №7330383697/15.01,2022г., претендирана в размер на 94,38 лв. и №7333107667/15.03.2022г., претендирана в размер на 125,60 лв. Общата стойност на неизплатените парични задължения на И. Г. И. спрямо „Йеттел България“ ЕАД по издадените Фактури, описани по-горе е в размер на 304,64 лв. (триста и четири лева и шестдесет и четири стотинки).

Тъй-като длъжникът е бил неизправна страна по горецитирания договор за мобилни услуги от 28.12.2020г. и не е заплащал задълженията си към ищеца, договорът е бил едностранно прекратен от ищцовото дружество на 11.03.2022г.

„Теленор България“ ЕАД претендира от ответника И., главница в общ размер на 304.64 лв., формирана от неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и дължима сума за лизингови вноски за мобилни устройства и неустойка по горепосочените фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД, ведно със законна лихва от момента на подаване на заявлението – 31.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Поради неплащане от страна на И. И., ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д.

№368/2024г., като съдът е издал Заповед за изпълнение №148/01.02.2024г. срещу длъжника за горепосочените суми и основания.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК, е указал на заявителя да предяви искове срещу И. Г. в едномесечен срок от получаване на разпореждането, което му е връчено на 14.05.2024г.

В дадения му месечен срок, заявителят /ищецът/ е подал своевременно на 27.05.2024г. /дата на пощенско клеймо/ настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК срещу ответника.

Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо И. И. в горепосочените размери и на горепосочените основания и за процесния период.

2

Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски, както в настоящото установително производство, така и в заповедното по ч. гр. д.

№368/2024г. по описа на РС-Добрич.

ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от представител на работодателя /“Добруджански хляб“ АД/ на И. И. на 10.01.2025г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими и основателни.

В открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2025г., с оглед на непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна с ИМ и с писмена молба с вх.

№9068/13.05.2025г. /л.43-44/.

Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.

С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични задължения: 304.64 лв. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 31.01.2024 г., до окончателно изплащане на сумата, от която:

3

179.04 лева, представляваща неплатени задължения за месечни абонаментни такси за период на потребление от 15.11.2021 г. до 14.01.2022г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, за абонат с индивидуален кл. № 006733076 и 125.60 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, за което е издадена фактура №7333107667/15.03.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №148/01.02.2024г. по ч. гр. д. №368/2024г. по описа на ДРС.

Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установително производство и е представил списък с такива по чл. 80 ГПК /л.46/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 75.00 лева /л.13 и л.23/, адвокатско възнаграждение в размер 400.00 лв. /пълномощни, приложени на л.7-12 и договор за правна защита и съдействие от 02.05.2025г. на л.45 по делото/, или общо сумата от 475.00 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №368/2024г. по описа на ДРС, а именно: 25.00 лв. – държавна такса и 480.00 лв. – адвокатско възнаграждение, или общо 505.00 лв.

Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът И. Г. И., ЕГН **********, гр. ***, дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК 130460283, представлявано от изп. директор М. С. и Д. К. К., на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, присъдените суми със Заповед за изпълнение на парично задължение №148/01.02.2024г. по ч. гр. д. №368/2024г. по описа на ДРС, а именно: 304.64 лв. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2024 г., до окончателно изплащане на сумата, от която сума: 179.04 лева, представляваща неплатени задължения за месечни абонаментни такси за период на потребление от 15.11.2021 г. до 14.01.2022г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, за абонат с индивидуален кл.

№006733076 и 125.60 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, за което е издадена фактура №7333107667/15.03.2022г.

ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, гр. *** , да заплати на „Йеттел 4

България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК 130460283, представлявано от изп. директор М. С. и Д. К. К., сторените съдебни разноски в настоящото установително производство по гр. д. №1644/2024г. по описа на ДРС в размер на 475.00 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, от които: държавна такса 75.00 лева и адвокатско възнаграждение - 400.00 лв., както и разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №368/2024г. по описа на ДРС в размер н а 505.00 лв. /петстотин и пет лева/, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 480.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5