Решение № 331 от 29.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Велико Търново, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Въззивно гражданско дело № 20254100501121 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 142 от 25.08.2025 година, постановено по гр. д. № 722/2024 година по описа на Районен съд – Свищов, „Свилоцел“ ЕАД ЕИК 104645362 е осъдено да заплати на П. И. П. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, резултат от трудова злополука от ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за останалата част до пълния предявен размер от 300 000 лв. В полза на адв. Н.

Д. е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 8650 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 8033 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

Против решението в частта му, с която искът е уважен за сумата от 100 000 лв. е подадена въззивна жалба от ответника „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД чрез 1 пълномощник адв. Н. Б.. Наведени са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Счита, че обезщетението е необосновано завишено и неправилно съдът е определил общият размер на обезщетението в размер на 200 000 лв. и е приел само 50% принос на пострадалия за своето увреждане. Жалбоподателят твърди, че ищецът е допринесъл в значителна степен и съпричиняването било 90% и размерът на обезщетението не би следвало да бъде по-високо от 70 000 лв., от които да бъде приспаднат приноса на ищеца. Изложени са подробни доводи и аргументи, извършен е анализ на доказателствата, въз основа на които жалбоподателят прави изводи относно проявената от ищеца като работник груба небрежност. Изложени са аргументи относно претърпените неимуществени вреди, че не са в такава степен в каквато ги е приел първоинстанционния съд. Жалбоподателят се позовава на двете изслушани съдебни експертизи – психологическа и медицинска. Извършва собствен анализ на доказателствата и прави изводи относно неоснователност на иска в уважения му размер. Предвид изложеното във въззивната жалба отправя искане към второинстанционния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния в частта с която искът е уважен и да постанови ново, с което искът да бъде изцяло отхвърлен или да се приеме, че обективния принос на ищеца в съпричиняването на вредоносния резултат съставлява 90%, с който да бъде намалено определеното обезщетение за неимуществените вреди.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК – на насрещната страна е връчен препис от въззивната жалба. Отговор на въззивната жалба не е постъпвал.

Страните във въззивното производство не са направили искания за събиране на доказателства, нито сочат нови или новооткрити такива.

Жалбоподателя „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД гр. Свищов не изпраща представител в съдебно заседание. представя писмена защита, която изцяло възпроизвежда въззивната жалба и изложените в нея правни доводи и аргументи и анализ на доказателствата. Поддържа възражението за принос на пострадалия за своето увреждане в значителна степен достигаща до 90%.

Счита, че справедливото обезщетение следва да се определи на 70 000 лв., което да бъде намалено с оглед приноса на пострадалия.

Въззиваемият П. И. П. не се явява в съдебно заседание и не се 2 представлява. Представена е писмена защита от пълномощника адв. Н. Д. в която подробно излага своите доводи относно правилността на решението в обжалвана му част. Оспорва направените от жалбоподателя възражения за съпричиняване и несправедливост на присъденото обезщетение.

Съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я приема за редовна и допустим и следва да я разгледа по същество.

Рководейки се от разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният приема, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на решението, които да обуславят недопустимост на решението. Съдът се е произнесъл в рамките на предявения иск и съобразно направените от ищеца искания и възраженията на ответника.

Ето защо съдът следва да разгледа жалбата и делото по същество.

Великотърновският окръжен съд като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Ищецът П. И. П. твърди в исковата си молба, че е работил при ответника по силата на трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор и е заемал длъжността „машинист на транспортни съоръжения”. На *** докато изпълнявал трудовите си задължения на работното си място е претърпял трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 5104-04-68/30.07.2024г. на ТП на НОИ. Сочи, че на посочената дата, около *** е извършвал подреждане на тънка дървесина, излизаща от лента 1.41 в цех „***“ и видял, че на движеща се под нея лента 1.43 е паднала част от дървесината (колче), навел се и опитал да го отстрани, докато лентата е в движение. Лентата обаче захванала лявата му ръка при обръщане на ролката и му премазала ръката, довело в последствие до ампутирането й между раменната и лакетната стави. Твърди, че трудовата злополука е настъпила при извършване на работа в интерес на работодателя – ответника. В резултат на трудовата злополука, довела до ампутация на ляв 3 горен крайник, бил претърпял интензивни болки и страдания, затруднен бил нормалния му и пълноценен живот до края на дните му. Претърпяната травма и влошеното му здравословно състояние се отразили тежко и на психиката му.

Твърди да е получил тежка и остра психотравма, станал потиснат, затворил се в себе си. Получавал треперене, сърцебиене, световъртеж, много трудно се справял с ежедневните си задължения. Твърди, че бил апатичен и се чувствал безперспективен. С оглед това отправил искане към съда да ги призовем с ответника и след като докаже основателността на претенцията си да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на увреждането на здравето при описаната трудова злополука, в размер на 300 000 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

Ответникът „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД гр. Свищов, чрез пълномощник адв. Н.

Б. оспорва иска като неоснователен. Признава, че с ищеца към *** са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „машинист на транспортни съоръжения”. Връчена му била длъжностна характеристика, в която са описани задълженията за заеманата длъжност. Твърди, че злополуката е възникнал при изпълнение на друга дейност, извън длъжностната му характеристика, която работникът е извършил по самоинициатива. Направил е възражение, че ищецът е допринесъл за настъпване на трудовата злополука и своето увреждане в резултат на проявена груба небрежност, поради което отговорността на работодателя следвало да бъде намалена до 10% на основание чл. 201, ал. 2 от КТ. Отправя искане към съда искът да бъде отхвърлен или в случай, че бъде приет за основателен, то на основание чл. 201, ал. 2 от КТ да се приеме, че ищецът е допринесъл в значителна степен за своето увреждане поради проявената груба небрежност съизмерваща се в 90% с какъвто следва да бъде намалено обезщетението.

Във въззивното производство жалбоподателят – ответникът „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД не оспорва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но счита, че неправилно съдът е определил дължимо обезщетение в размер на 200 000 лв. Счита, че с оглед телесното увреждане и преживените болки и страдания справедливият размер на обезщетението е не повече от 70 000 лв., което следвало да бъде намалено, но не с приетите от първоинстанционния съд 50%. Счита, че приносът на ищеца и проявената груба небрежност е в такава степен, че на практика се е самоувредил и 4 отговорността на работодателя следвало да бъде намалена до 10%.

При тези фактически твърдения съдът приема следната правна квалификация:

Предявен е иск по чл. 200, ал. 1 от КТ като се претендира право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди -болки и страдания вследствие на телесни увреждания настъпили при трудова злополука, както и искане по чл. 86 от ЗЗД като акцесорно право на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането. Ответникът е направил възражение по чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ.

Предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която съдът е уважил иска по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за претърпените неимуществени вреди. По отношение на отхвърлената част от иска – за разликата от 200000 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Фактическата обстановка по делото изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до изводи относно това какви факти се установяват с тях, които изцяло се възприемат и от въззивната инстанция. Страните не спорят установената фактическа обстановка, която се състои в следното:

Между ищецът и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен на *** трудов договор, което изпълнение е започнало на *** година, когато ищецът се е явил на работа. Съгласно този договор П. П. е заемал длъжността „***“ в цех „***“.

Съгласно длъжностната характеристика основните сред основните функции и задължения на заемащия тази длъжност, необходими за изпълнението на работата на съответното работно място, е да проверява изправността на машините и съоръженията, да проверява техническото състояние на машините и съоръженията, да извършва текущо поддържане на машините, да следи за правилното подаване на дървесина от лентовите транспортьори към корообелващите барабани, при натрупване на пресипки и други части от поточната линия, взема мерки за своевременно им отбиване. С нея ищецът е бил запознат чрез връчването й на 02.02.2024г., което е отбелязано на самия документ. На 5.02.2024г. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на ищеца. От протокол от 12.02.2024г. на комисия в посочения състав, се установява, че след проведен изпит на П., е прието, че 5 той може да бъде допуснат до самостоятелна работа. В Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа/начален инструктаж/ е наличен запис за лицето П., че е за проведен инструктаж. На 12.02.2024г. е проведен и инструктаж на работното място, което е отразено в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа. На П. е проведен и ежедневен инструктаж на датата ***, видно от приложената книга за инструктаж. С карта за оценка на риска от идентифицирани опасност за тази длъжност е прието, че рискът за здравето и безопасността при работа се класифицира като приемлив. В предприятието на ответника е налични инструкция по ТБ на Машинист транспортни съоръжения в цех ***, в които е описано какви действия следва да бъдат извършени преди работника да пусне лентовия транспортьор и че задължително следва да обходи същият по цялата дължина и да се увери, че на транспортьора не работят хора, да провери дали на него няма стъпили хора.

Има издадена и Инструкция, относно задължения, мерки за подобряване работата на цеха, обекти за почистване и поддържане, ред за пускане и спиране на съоръженията в цех „СП“ и действия при аварийни ситуации на персонала. Всички тези документи са п представени като доказателства по делото и не е спорно, че ищецът е бил запознат със тях, което е удостоверено с положените от него подписи в горепосочените книги за видовете инструктаж.