Определение № 325 от 28.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. Ловеч, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500159 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 1361/ 24.03.2023 година „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чр е з юриск. Н. Атанасова, с рещу Разпореждане № 530/ 20.03.2023 г, постановено от Районен съд – Тетевен по ч.гр.д. № 150/ 2023 г., с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед срещу Ж. М. М., с. Галата, Ловешка област, като неправилно и незаконосъобразно.

Развива съображения относно това, че заповедното производство е особено и затова е уредено в отделна Глава на ГПК, че е строго формално и следва да отговаря на изчерпателно посочени изисквания в императивни норми. Неговата цел е да даде защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответни документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Посочва, че в тази връзка законодателят е предвидил гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да подаде възражение, а след това кредиторът да започне исков процес.

Излага подробни съображения, че както договорът за кредит, така и договорът за поръчителство са валидно сключени, като договорът за поръчителство с конкретното дружество не бил условие за сключване на договора за кредит, а е избран от длъжника, като обезпечение. Позовава се на съдебна практика.

В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния 1 съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ж. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Галата, Община Тетевен, ул. „Васил Левски“ № 115, за взем ане в размер на 7 9 3 . 2 5 лева, представляваща платена на „Кредисимо“ ЕАД главница по Договор за потребителски кредит № 2341337, сключен на 27.01.2021 година; обезщетение за забава 40 лева за периода от 21.06.2021 година до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират и 25 лева д.т. и 70 лева юриск. възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 2341337, сключен на 27.01.2021 година, между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, платено от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и цедирано на 13.04.2022 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба от името на цедента, чрез пълномощника „АСВ“ ЕАД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/ 2341337 от 18.05.2022 година. Посочва, че поради неизпълнение на задължението по договора за кредит, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД, а заемателят не е изпълнил задължението си към поръчителя.

От приложените към заявлението доказателства се установява, че съгласно Договор за потребителски кредит № 2341337, сключен на 27.01.2021 година, между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД и приложение № 1 към него, длъжникът е получил сумата от 1000 лева, за срок от 13 месеца, с месечна погасителна вноска от 85.92 лева, при лихвен процент 19.43 % и ГПР 21.26 %. Общо дължимата сума е в размер на 1116.96 лева. Първата е дължима на 23.03.2021 година, а последната на 20.03.2022 година, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Сключен и договор за предоставяне на поръчителство от 27.01.2021 година по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължил солидарно за отговоря за задълженията на кредитополучателя към „Кредисимо“ ЕАД, срещу възнаграждение от 74.32 лева месечно.

2

Първоинстанционият съд с разпореждане № 407/ 01.03.2023 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да посочи, дали длъжникът е получил съобщението за извършената цесия.

С молба от 16.03.2023 година заявителят е посочил, че писмото е доставено, чрез Български пощи и получено от длъжника на 26.05.2022 година.

Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК с Разпореждане № 530/ 28.03.2023 г, постановено от Районен съд – Тетевен по ч.гр.д. № 150/ 2023 г.,като е приел, че са нарушени добрите нрави, както и противоречие със закона – чл. 33 от ЗПК.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК , тъй като не са изложени подробно и изчерпателно обстоятелствата, на които се основава искането.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да 3 прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”, така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 2341337, сключен на 27.01.2021 година, между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, цедирано на 13.04.2022 година от кредитора на заявителя. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба от името на цедента, чрез пълномощника „АСВ“ ЕАД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/ 2341337 от 18.05.2022 година, и получено от длъжника на 26.05.2022 година, без да е посочено лично ли е от длъжника или по друг начин.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК. Неоснователно е възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде възражение.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът, сключен с потребител, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива, с оглед нормата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК. В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и 4 датата на уведомяване на длъжника, а от представения договор не се установява активната легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Предвид изложеното въззивният съд счита, че разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено, макар и при други мотиви, с оглед крайния изход.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 530/20.03.2023 г, постановено от Районен съд – Тетевен по ч.гр.д. № 150/ 2023 г., с което е отхвърлено подаденото от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, срещу Ж. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Галата, Община Тетевен, ул. „Васил Левски“ № 115, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за вземане в размер на 793.25 лева, представляваща платена на „Кредисимо“ ЕАД главница по Договор за потребителски кредит № 2341337, сключен на 27.01.2021 година; обезщетение за забава 40 лева за периода от 21.06.2021 година до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноските по зеповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5