Решение № 435 от 06.12.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20241800500623 по описа за 2024 година

Производството е по чл.278 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. К. Г. с ЕГН ********** с адрес в гр.К.,ул.“М.“ № 9, против решение № 82/05.03.2024г. на РС-К. в частта му, с която е признато за установено по отношение на въззивничката,че М. А. Д., Ц.

И. Д.,К. И. Д. и С. И. Д. са собственици на поземлен имот в землището на гр.К. местността „Р.“ с площ 0.077 дка ,съставляващ имот № 674045, идентичен с имот № 074045,в землището на с.Ш., представляващ имот с идентификатор ***,с площ 77 кв.м, и е осъдена да предаде владението на заградената от нея част от имота с площ 56.5 кв.м,оцветена със син цвят по линията АБГВА на скицата на вещото лице, както и да заплати половината от сторените разноски в общ размер на 1760 лв.Релевират се оплаквания ца необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Съдът в доклада не посочил кои факти са безспорни,не разпределил правилно доказателствената тежест и не дал адекватни указания.Вследствие на това съдът погрешно приел,че ищците са доказали своето право на собственост.съдът игнорирал показанията на свидетелките

П. и Д., не обсъдил всички наведени възражевния от въззивничката и дори не ги включил в доклада и не възложил на ответната страна да ги опровергае.Иска се ново разпределение на доказателствената тежест и даване на указания от въззивния съд за ангажиране на нови доказателства ,включително недопуснатите от първоинстанционния съд.Иска се отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на предявените субективно съединени искове,ведно с присъждане 1 на съдебни разноски за двете инстанции.

В отговора си на въззивната жалба ищците оспорват последната като неоснователна.В о.с.з. на 10.11.2022г. процесуалният представител на ответницата заявил,че няма възражения по доклада.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима ,но неоснователна.

Предявен е ревандикационен иск от наследниците на И. К. Д.,починал на 19.07.2018г., против Н. М. К. и Е. К. К.а по отношение на гореописания имот.Легитимират се с договор за доброволна делба акт № 184,том Втори,рег.

№ 2692 от 04.11.2010г. и скица от ОСЗ, скица от АГКК ,протокол за трасиране на имотните граници.Ищците твърдят,че при трасирането било установено заграждане на процесната площ от ответниците.Последните са оспорили,че владеят посочената част и в тази връзка протокола за трасиране,тъй като е подписан от името на И. К. Д.,който бил починал около четири години порано.Твърдят,че са наследници на К. Т. и прилагат нотариални актове за дарение,за имот придобит по регулация, за продажба на идеални части през 2013г.По същество поддържат,че по регулация към техния имот УПИ Тринадесет -3068 в кв.73 по плана на К. е придадено празно дворно място с площ 47 кв.м По силата на продажба на идеални части от придобили ½ ид.ч. от имот с площ 518 кв.м в УПИ Шестнадесето -3068 в кв.73,ведно с ½ ид.ч.построената едноетажна жилищна сграда със ЗП 63 кв.м.Е. К. е поискала допускането на двама свидетели при довеждане за установяване твърдението си,че владее имота си от 1964 г. Писмените доказателства са приети и са допуснати свидетели.Ето защо въззивният съд не е уважил искането за уважаване на отхвърлени доказателствени искания.В определение № 460/25.08.2023г. съдът правилно квалифицира иска и излага фактическите твърдения на ищците, уважава доказателствените искания.В о.с.з. на 10.11.2022г.В поректодоклада не се посочват безспорни между страните факти,защото няма релевантни такива.Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест по ревандикационния иск като е указал на ищците тежестта да докажат правото си на собственост,както и че ответниците владеят претендираната част без правно основание.Процесуалният представител на ответниците не е възразил по проекто-доклада.Свидетелката П. твърди,че имотите на Е. и Н. са оградени отдавна, а свидетелката Д. посочва,че са оградени преди повече от 20 години.Съдебно-техническата експертиза установява,че северозападната граница на процесния имот с идентификатор *** засяга част от сграда с идентификатор ***-пристроена и допълнително удължена с 2 метра.От поземлен имот с идентификатор ***,собственост на наследодателя на ищците И. К. Д., се владее площ от 56.5 кв.м/оцветена в син цвят в скицата/ от Е. К. Г. и е заградена към УПИ Шестнадесето в кв.73, а площ от 20.7 кв.м/оцветена в жълт цвят на скицата/ е заградена към УПИ Седемнадесето в кв.73 и се владее от Н. М. К..Паянтовата сграда заема част от имота на ищците.При тези данни съдът обосновано,излагайки логично ипоследователно мотиви и анализирайки подробно писмените доказателства, включително документите 2 за собственост, в тяхната взаимовръзка са констатациите на вещото лице, достига до извода,че действително Е. К. владее без правно основание 56.5 кв.м дка а Н. К. владее без правно основание 20.7 кв.м от имота на ищците ,чието право на собственост върху имот с идентификатор *** с площ 77 кв.м признава за установено в качеството им на наследници на И. К.

Д.,придобил имота по силата на договор за доброволна делба –акт № 184,том Втори,рег.№ 2692 от 04.11.2020г.Следва да се подчертае,че в отговора по чл.131 ГПК ответницата Е. Г. не е оспорила собствеността на ищците върху този имот, а е оспорили твърдението,че владее част от него.

По изложените съображения съдът намира решението в обжалваната му част по отношение субективно пасивно съединения иск против въззивничката правилно и законосъобразно.В останалата част по отношение на иска против Н. М. К. решението е влязло в сила като необжалвано.

Предвид изхода на делото на въззивниците следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на платеното адвокатско възнаграждение-1200лв.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82 от 05.03.2024г. по гр.д.№ 462/2022г. на РС-К. в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.108 от ЗС на М.

А. Д., Ц. И. Д., К. И. Д. и С. И. Д. против Е. К. Г., които са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор *** с площ 77 кв.м в землището на гр.К.,местността „Р.“, и Е. К. Г. е осъдена да предаде владението над заградената от нея част от имота с площ 56.5 кв.м,оцветена със син цвят по линията А,Б,Г,В,А на мащабната скица на в.л. И.ка Симеонова,подписана от съда и неразделна част от решението, и Е. К. Г. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на ищците половината от сумата 1760 лв., представляваща разноски по първоинстанционното производство.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Е. К. Г. с ЕГН ********** да заплати на М. А. Д. с ЕГН **********,Ц. И. Д. с ЕГН **********, К. И. Д. с ЕГН ********** и С. И. Д. с ЕГН ********** съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1200лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4