Решение № 16960 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16960 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110105426 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 250 евро, с левова равностойност 488,96 лв., представляваща стандартно обезщетение за голямо закъснение при пристигане на полет IV 1741 по маршрут Мюнстер (FMO) – Прищина (PRN), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „ЮАБ СК“ (UAB Skycop.com), Република Литва, твърди, че малолетният пътник Дрин Джемайли, представляван от своя законен представител – баща му Газменд Джемайли, е имал потвърдена резервация за полет IV 1741 по маршрут от летище Мюнстер (FMO) до летище Прищина (PRN), опериран от ответника „ГП А-н“ ЕООД и насрочен за 05.01.2025 г. Твърди, че полетът не е изпълнен по първоначалното разписание, а е осъществен на следващия ден, като пътникът е достигнал крайното местоназначение с повече от 12 часа закъснение. Поради това за него е възникнало право на обезщетение в размер на 250 евро с оглед разстоянието на полета, което не надхвърля 1500 км.

Ищецът поддържа, че вземането е прехвърлено в негова полза с договор за цесия от 08.01.2025 г., сключен при приложимо литовско право, и че ответникът е уведомен за прехвърлянето с писмо от 20.05.2025 г., както и чрез връчването на заявлението по чл. 410 ГПК и на исковата молба с приложенията. Моли искът да бъде уважен и претендира разноски.

Ответникът „ГП А-н“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска като неоснователен. Навежда възражения, че: полетът не е отменен, а е изпълнен на 06.01.2025 г. след „оперативно пренасрочване“; не е доказано закъснение при пристигане от три или повече часа; не е доказано явяването на пътника за полета; и договорът за цесия не е породил действие, тъй като в патримониума на пътника не е възникнало вземане за обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, 1 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е процесуално допустим. За претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3005/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок. Искът е предявен от заявителя срещу длъжника за установяване на същото вземане в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената защита Разгледан по същество, искът е основателен.

От представения електронен билет (Flight E-Ticket/Invoice No. 1038141/PTOZYK5G) се установява, че за малолетния пътник Дрин Джемайли е била приета и регистрирана резервация за полет IV 1741 по маршрут Мюнстер (FMO) – Прищина (PRN), планиран за 05.01.2025 г. с час на излитане 20:00 ч. и час на пристигане 22:30 ч. Документът индивидуализира пътника, полета, датата и маршрута и удостоверява наличието на потвърдена резервация по смисъла на чл. 2, б. „ж“ във връзка с чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент № 261/2004.

Регламентът е приложим на основание чл. 3, § 1, б. „а“, тъй като полетът е с отправен пункт летище на територията на държава членка – Федерална република Германия. По делото не се спори, а и от представените документи се установява, че ответникът е опериращият въздушен превозвач по смисъла на чл. 2, б. „б“ от Регламента.

От представените извлечения от системи за проследяване на полети, преценени във връзка с признанието на ответника в отговора на исковата молба по реда на чл. 175 ГПК, се установява, че полетът не е изпълнен по първоначалното разписание, а е осъществен на следващия ден – 06.01.2025 г. Данните сочат пристигане в 10:44 ч. на 06.01.2025 г., т.е. повече от 12 часа след първоначално предвидения час на пристигане – 22:30 ч. на 05.01.2025 г.

Възражението на ответника, че е налице единствено „оперативно пренасрочване“, което изключва правото на обезщетение, е неоснователно. Доколкото полетът е изпълнен по първоначално планирания маршрут и под същия полетен номер, но след определения час, случаят следва да бъде квалифициран като голямо закъснение, а не като отмяна. Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 19.11.2009 г. по съединени дела C-402/07 и C432/07, Sturgeon и др., закъснял полет не може да се счита за отменен само поради продължителността на закъснението, когато е изпълнен съобразно първоначалното планиране на превозвача.

Същевременно в посоченото решение е прието, че за целите на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 пътниците на закъснели полети се приравняват на пътниците на отменени полети, когато достигнат крайното си местоназначение три или повече часа след първоначално предвидения час на пристигане.

Релевантна е загубата на време при достигането на крайното местоназначение. Този извод е потвърден и в решение от 26.02.2013 г. по дело C-11/11, Folkerts. Следователно обстоятелството, че процесният полет е изпълнен, не изключва обезщетението, след като закъснението при пристигане надхвърля три часа.

Неоснователно е и възражението, че ищецът не е представил бордна карта или друг отделен документ за явяването на пътника на гишето за регистрация. В определение от 24.10.2019 г. по дело C-756/18, LC и MD срещу easyJet Airline Co. Ltd, Съдът на Европейския съюз приема, че пътници, които разполагат с потвърдена резервация за полет и са достигнали крайното местоназначение със закъснение от три или повече часа, не могат да бъдат лишени от обезщетение само защото не са доказали явяването си за регистрация чрез бордна карта, освен ако се установи, че не са били превозени с процесния закъснял полет.

В случая ответникът, който разполага с резервационните и оперативните данни за превозените пътници, не е ангажирал доказателства, че Дрин Джемайли не е бил превозен с процесния полет. При наличието на потвърдена резервация и липсата на доказателства за неосъществено пътуване възражението не може да обоснове отхвърляне на иска.

2

Съгласно чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 при полети до 1500 км обезщетението е 250 евро. Разстоянието се определя по метода на дъгата на големия кръг съгласно чл. 7, § 4 от Регламента. От представеното извлечение от картографска система се установява разстояние от 1461 км между летищата Мюнстер (FMO) и Прищина (PRN).

Поради това процесният полет попада в категорията по чл. 7, § 1, б. „а“, а дължимото стандартно обезщетение е 250 евро.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 опериращият въздушен превозвач не дължи обезщетение, ако докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не биха могли да бъдат избегнати дори ако са били взети всички разумни мерки. Като страна, която черпи благоприятни правни последици от това правоизключващо възражение, ответникът носи доказателствената тежест да установи конкретното извънредно събитие, причинната му връзка със закъснението и предприемането на всички разумни мерки за избягване или ограничаване на последиците му.

Ответникът не е навел конкретни твърдения и не е представил доказателства за извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента. Поради това не е налице основание за освобождаването му от задължението за обезщетение.

На 08.01.2025 г. между Дрин Джемайли, действащ чрез законния си представител – неговия баща Газменд Джемайли, като цедент, и „ЮАБ СК“ (UAB Skycop.com), като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на процесното вземане. Договорът индивидуализира цедента, длъжника, полета и прехвърленото вземане и съдържа съгласие правото на обезщетение по Регламент № 261/2004 да премине в патримониума на ищеца.

Съгласно чл. 14, § 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения („Рим I“) отношенията между цедента и цесионера при доброволно прехвърляне на вземане се уреждат от правото, приложимо към договора между тях. В Общите условия, съставляващи част от договора, страните са избрали литовското право.

Този избор е допустим съгласно чл. 3 от Регламент „Рим I“, поради което възникването, действителността, съдържанието и формата на договора за цесия в отношенията между цедента и цесионера следва да бъдат преценени по правото на Република Литва.

От представеното правно становище на литовски адвокат и приложените извлечения от Гражданския кодекс на Република Литва се установява, че кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице без съгласието на длъжника, когато прехвърлянето не противоречи на закона или на договора и вземането не е неразривно свързано с личността на кредитора. Съгласно чл. 6.103 от Гражданския кодекс на Република Литва договорът за прехвърляне следва формата, приложима към основното задължение. Процесният договор е сключен в писмена електронна форма и отговаря на изискванията на приложимото литовско право.

Вземането по чл. 7 от Регламент № 261/2004 има имуществен характер и не е неразривно свързано с личността на пътника, поради което е прехвърлимо. Към датата на договора то вече е възникнало, тъй като полетът е изпълнен със закъснение при пристигане над три часа на 06.01.2025 г. Следователно възражението, че липсва годен предмет на цесията, е неоснователно.

Договорът е сключен от името на малолетния пътник чрез неговия законен представител, за чиято представителна власт са представени доказателства. По делото не се установява противоречие между интересите на детето и на неговия законен представител.

Прехвърлянето е насочено към реализиране на възникнало парично вземане и от представените доказателства не се установява основание за недействителност по приложимото право.

Що се отнася до противопоставимостта на прехвърлянето спрямо длъжника, съгласно чл. 14, § 2 от Регламент „Рим I“ този въпрос се урежда от правото, приложимо към прехвърленото вземане.

Независимо от това дали уведомяването се преценява по представените разпоредби 3 на литовското право или по чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД, в случая цесията е надлежно съобщена на ответника.

По делото е представено уведомление от 20.05.2025 г., придружено от доказателство за извършеното прехвърляне. Освен това договорът за цесия и документите, установяващи представителната власт и индивидуализацията на вземането, са връчени на ответника като приложения към исковата молба. Дори да се приеме, че по-ранното уведомяване не е породило действие, съобщаването чрез връчването на исковата молба представлява настъпил в хода на процеса правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен на основание чл.

235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, включително решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., и решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о.

Не се твърди и не се доказва ответникът да е изпълнил задължението на първоначалния кредитор преди получаването на уведомлението. Ето защо договорът за цесия е валиден в отношенията между страните по него и е противопоставим на длъжника, а ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира процесното вземане.

С оглед основателността на главната претенция следва да бъде уважено и акцесорното искане за законна лихва. При иска по чл. 422 ГПК тя се дължи от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, посочена в заповедта, до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца доказаните и своевременно поискани съдебно-деловодни разноски в исковото производство съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Разпечатката съдържа 38 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7388c4b-5ac4-40c1-9c56-84bb79adfe6c