Определение № 2911 от 15.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2911 гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20225300501777 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 31028 от 24.11.2022г., подадена на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се съобрази, че защитаваният интерес по предявените искове е идентичен, че същите касаят едни и същи вземания, при наличие на еднаква фактическа обстановка във връзка със сключването и изпълнението на един договор за кредит и правоотношението е само едно.С оглед на това се иска адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на А. П., да бъде намалено от 720 лева до минималното възнаграждение в размер на 300 лева.

С писмения отговор по молбата се изразява становище за нейната неоснователност и се моли да бъде оставена без уважение.

Съдът намира постъпилата молба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

С постановеното по делото решение № 1439 от 18.11.2022г. се потвърждава решение № 1416 от 27.04.2022г., постановено по гр. д. № 4027 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, V гр. състав, в частта, с която се осъжда „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на А. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, сума в размер на 50 лева, представляваща недължимо платена сума за неустойка при непредоставяне на обезпечение, по клаузата на чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № 340641 от 11.10.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /02.03.2021г./ до окончателното й изплащане, както и в частта, с която се отхвърля иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 280 лева до пълния претендиран размер от 298, 90 лева и в частта, с която се отхвърля иска с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, с който се претендира А. П. П., ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 сума в размер на 17, 26 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 11.11.2019г. – 11.01.2020г., съотв. се осъжда „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на Адвокатско дружество „......................“, Булстат 115895125, сума в размер на 742, 76 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на А. П. П. безплатно представителство в първоинстанционното производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, 1 ал. 2 от Закона за адвокатурата и се осъжда „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на А. П. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 200 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство за ДТ и депозит за изготвяне на експертно заключение по първоначално предявения иск. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.Осъжда се „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на Адвокатско дружество „......................“, Булстат 115895125 сумата от 720 лв. – направени разноски във въззивното производство.

Видно от приложения по делото договор за правна помощ и съдействие от 08.02.2022г., на ищцата /въззиваема в настоящето производство/ е предоставена безплатна правна помощ от Адвокатско дружество „......................“, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. В тази хипотеза, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗАдв/.В чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

В случая пред настоящата инстанция въззиваемата е защитавана по два иска, като съобразно материалния интерес съдът е присъдил минималния размер по Наредбата за всеки от тях.Единият иск е за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а другият е за неизпълнение на задълженията по сключения договор за потребителски кредит между страните.Вземанията за главница, за неустойка и за възнаградителна лихва освен това са различни по характер и произтичат от различни правопораждащи факти, поради което не може да бъде споделено становището, че защитата по тях е идентична.Фактическата и правна сложност на делото също не е ниска, при положение че още с исковата молба са наведени доводи относно наличието на някои от специалните основания за недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 от ЗПК.

Предвид гореизложеното молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, ет. 8, представлявано от изп. директор С.А. с процесуален представител адв. С. У., за изменение на решение № 1439 от 18.11.2022г., постановено по в. гр. д. № 1777 по описа за 2022г. на Пловдивски окръжен съд, IX гр. с. в частта за разноските, като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2