Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1243 от 14.10.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 148/2019
Вид
Определение № 1243
Подписан
14.10.2019
Състав
ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл.трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер

1243 14.10.2019 година Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година В закрито заседание в следния състав:

Председател:Десислава

Динкова като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 148 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „Континентал 99“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5, представлявано от управителя Георги Драгнев Драгнев, против „Лита“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Славейков“, бл.169, партер, представлявано от управителя Иван Георгиев Събев, чрез адв.Петя Колева, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ***, вх.А, ет.1, ап.2, за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 618,22 лв., дължима поради разваляне на договор №29 от 21.07.2006 г. за доставка и монтаж на асансьорна уредба и отпаднал интерес от изпълнението, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска (25.03.2019г.) до окончателното ѝ изплащане, както и за осъждане на ответника да демонтира и вдигне за своя сметка един пътнически асансьор, четириместен, с шест спирки, хидравличен, монтиран на адрес: гр.Бургас, ул.

„Средна гора“ №6 - хотел „Континентал“.

Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст:

Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковата претенция и седалището на ответника.

С допълнителни молби, в изпълнение на дадените от съда указания, ищецът е уточнил исковата молба и е внесъл дължимата държавна такса.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е констатирано наличие на отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.

При това положение предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание чл.374, ал.2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че страните сключили договор №29 от

21.07.2006 г. за доставка и монтаж на асансьорна уредба. По силата на договора, ответното дружество като изпълнител се задължило в срок от 90 дни, след авансово плащане на договорената цена, да достави и монтира един пътнически асансьор, четириместен, с шест спирки, хидравличен, съгласно приложена оферта от същата дата. Пояснява, че уговорената цена била в размер на 13 400 евро без ДДС, платима на 3 вноски: 40% аванс при сключване на договора; 50% седем дни преди доставката; 10% при техническо освидетелстване на асансьора.

Посочва, че ищцовото дружество платило на ответника общо 25 618,22 лв., от които 11 360 евро и 3 400 лв., както следва: на 21.07.2006. г. – 5 360 евро; на 16.07.2009 г. - две плащания от по 3 000 евро, или общо 6 000 евро; на 01.12.2009 г. 3.400 лв. Т.е. платени били изцяло първите две вноски и частично последната. Твърди се още, че ответникът не изпълнил пълно и точно договора. През 2018 г. бил направен оглед на асансьора и било установени липсващо командното табло, стърчащи електрически кабели и невъзможност асансьорът да бъде пуснат в експлоатация.

Ответникът направил неуспешни опити да стори това на 19.07.2018 г., 21.07.2018 г., 30.07.2018 г. и в началото на месец август 2018 г.

Ищецът изпратил до ответника нотариална покана за разваляне на договора от момента на получаването ѝ поради отпадане на интереса от по-нататъшно изпълнение на договора, тъй като ответникът бил престирал морално остаряла техника, която не можела да бъде приведена в движение, както и за незабавно връщане на цялата платена сума от 13 098,39 евро, заедно със законната лихва върху нея за времето от 10.09.2015 г. до цялостното изплащане на сумата, както и за демонтиране и вдигане на доставения морално остарял, невъведен в експлоатация асансьор в двуседмичен срок. Поканата била връчена на ответника на 05.09.2018 г.

С допълнителна молба ищецът уточнява по отношение на претенцията за демонтаж и вдигане на асансьора за сметка на ответника следното: претенцията се основава на виновно неизпълнение на насрещната страна по договора. Асансьорната уредба не била монтирана в своята комплектност.

Командното табло било разбито и неподдържано, въжетата ръждясали и при незавършен монтаж и непускане на същата в експлоатация, тя била абсолютно негодна за ползване по предназначение. Предвид изключителното забавяне в изпълнението от страна на ответника, договорът бил развален с нотариална покана. Посочва, че било налице пълно отпадане на интереса на ищеца-възложител от получаване на негодна за експлоатация техника, която била морално остаряла и не отговаряла на актуалните нормативни изисквания на ЕС за монтаж и експлоатация на асансьорни уредби.

Подчертава се от ищеца, че до настоящия момент, ответникът не изпълнил задълженията си. Предвид изложеното, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Заявява, че такъв договор действително бил сключен, но уговорената цена била 13 400 евро без ДДС, т.е. 16 080 евро с ДДС. Ответното дружество било регистрирано по ДДС и цената се дължала ведно с дължимия ДДС. От нея ищцовото дружество било заплатило само 8.360 евро, от които 5 360 евро при подписване на договора и 3.000 евро на 16.07.2009 г. На 16.07.2009 г. било извършено само едно плащане от 3.000 евро, като и двете разписки установявали получаването на една и съща сума. Оспорва като неистински и приходния касов ордер за сумата от 3 400 лв.

Твърди, че след получената нотариална покана, управителят Т. получил инсулт. Научавайки за това, управителят на ищцовото дружество, се свързал с негови близки и заявил, че има да плаща пари по договора от 2006г.

Сочи, че бил изправна страна по договора, като бил доставил и монтирал асансьорната уредба още през 2009 година след плащането на сумата от 3.000 евро, въпреки, че ищцовото дружество не било платило дължимата по договора стойност.

Оспорва твърденията ответното дружество да е правило неуспешни опити да бъде пуснат в експлоатация асансьора на посочените в исковата молба дати. Заявява, че мястото било посетено само веднъж от управителя Ламбов със служител на дружеството - ответник. Твърди, че асансьорната система е технически изправна и към момента на монтирането била съобразена с нормативните и технически изисквания.

Прави възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че правото на ищеца да развали договора било погасено по давност, както към датата на подаване на нотариалната покана 04.09.2018 г., така и към датата на получаване ѝ - 05.09.2018 г.

Оспорва твърдението, че договорът е развален. Сочи, че не са налице предпоставките, визирани в чл.87 ал.1 от ЗЗД, тъй като нито е налице неизпълнение на ответника, нито е даден подходящ срок за изпълнение с поканата. Наред с това твърди, че е налице неизпълнение от страна на ищеца, който не платил дължимата цена и не изпълнил задълженията си съгласно т.III.

1.4 от договора да поиска назначаване на приемателна комисия за приемане на асансьорите в 10-дневен срок след завършването на монтажа. Възложителят не бил изпълнил и задълженията си за приемане и съхранение на асансьорната уредба.

Твърди, че към датата на доставяне и монтиране асансьорната уредба била изправна и напълно съобразена с нормативните изисквания в Р.България, а ответникът, освен това, изпълнил и всички свои задължения вкл. и по техническия паспорт и гаранционната карта, поради което развалянето на договора било недопустимо.

Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, с която поддържа исковата молба, доказателствата и доказателствените искания.

Взима становище по направените с отговора оспорвания. Твърди, че представените с исковата молба документи са истински. Поддържа твърденията си, че престираната от ответника техника е морално остаряла и не би могла да бъде приета от приемателна комисия, и договорът между страните не би могъл да бъде изпълнен по вина на ответника. Сочи редица технически неизправности по асансьорната уредба, дължащи се на лоша / некачествена изработка, респективно повредени или липсващи по вина на служители на ответното дружество и синовете на управителя му. Отрича твърдяното от ответника, че е възнамерявал да плаща суми по договора за дооправянето на асансьора. Поддържа твърденията си за опитите за поправка от ответното дружество през 2018г. и несъответствието на асансьора с новите технически изисквания, като сочи конкретни дефекти. Твърди, че давността не е започнала да тече, тъй като не бил подписан приемо-предавателен протокол по т. II.3 от договора, а с нотариалната покана бил даден срок за изпълнение, но такова липсвало. Счита, че е изправна страна по договора, като е изплатил 91% от сумата и не дължи ДДС, както и че не е в забава за свикване на приемателна комисия, тъй като ответникът-изпълнител по договора първо трябва да завърши монтажа на асансьора, което не е сторено. Твърди, че не е в забава за свикване на приемателна комисия, тъй като монтажът на асансьора още не бил завършен и поради това не бил приел асансьора. Твърди, че в хода на забавата на ответника настъпили изменения в нормативната уредба на изискванията към асансьорите, а процесният бил произведен през 2010г.

Оспорва доказателствата и доказателствените искания на ответната страна. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.373 от ГПК, ответното дружество е депозирало допълнителен писмен отговор на исковата молба, с който поддържа оспорването на исковата претенция. Счита, че ищецът не е изправна страна и не е изпълнил задълженията си по договора.

На първо място заявява, че договорът не е за производство на асансьорната уредба и производителят е друг. Договорът предвиждал задължения за проектиране, доставка и монтаж, поради което счита, че исковата молба е нередовна и ищецът следва да уточни правния си интерес от водене на настоящия иск. Освен това, твърди, че действителната стойност на монтажа на асансьора била разликата между стойността на произведения асансьор и стойността на атакувания договор.

Излага възражения в детайли по наведените с допълнителната искова молба твърдения и доводи. Твърди, че задължение на ищеца е да съхранява монтирания асансьор и единствен той разполага с ключ за сградата и машинното помещение. Излага подробна хронология на отношенията от 2018 г. Оспорва твърдението, че поради липса на приемо-предавателен протокол давността не е започнала да тече. Сочи стокови разписки от 2006, 2007, 2008 и 2009 г., от които били видни доставката и монтажът на асансьора, който отговарял на всички изисквания към онзи момент. Твърди, че ищецът не бил изпълнил задълженията си по чл.II.3.2, II.4.a и б, III.1.1.1 и III.1.3. Последният бил собственик на имота и негово било задължението да съхранява и опазва от повреди. Посочва, че строително монтажните работи по сградата и до момента не били довършени, а разрешението за строеж било от 2001г. Представя доказателства.