Решение № 114 от 14.10.2024, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Златоград, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100198 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е искова молба от Г. М. Т., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „Д. В.“ № и К. М. Т., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. Н., ул.

„Д.В.“ № , чрез адв. Е. В., от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №, против О. Н., ЕИК 000615043, с адрес: гр. Н., ул.“А. С.“ №, представлявала от Б. Р. К. - Кмет, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и 79, ал. 1 ЗС.

Ищците, чрез адв. В. твърдят, че са братя и са собственици при равни квоти по 1/2 идеална част на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. „Д. В.“, вид територия - Урбанизирана, НТП - За друг вид застрояване, с площ 481 кв. м., квартал , парцел , съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***.

Пълномощникът адв. В. сочи, че ищците имат горният имот по наследство от родителите си, като от още от 1975 г. го владеят явно и необезпокоявана от никого като свой, като преди това имота се е владял от родителите им.

След направена справка в община Н. във връзка с предприети действия за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт 1 и признаване правото на собственост върху процесния имот по наследство и давностно владение, ищците установили, че за собствения им имот – описан по-горе бил съставен Акт за държавна собственост № 222/09.03.1987 г., като със Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост, като имота е предаден на община Н..

В акта за държавна собственост, касаещ процесният недвижим имот е посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост. Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., на ОНС касае одобряването на плана на град Н..

Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост, и в последствие въз основа на него, имотът е предаден в собственост, съгласно Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на община Н., и последната оспорва правото на собственост на ищците, въпреки че те са собственици на имота по силата давностно владение от 1975 г.

Пълномощникът сочи, че няма спор, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава, но по принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н., а именно Заповед № РД-23/12.01.1987 г., която неможе да легитимира праводателя на община Н., а именно - държавата като собственик на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на плана на град Н., който няма вещноправно действие.

Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица. В посочения смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 401/2012 г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Сочи, че в самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.).

Действащата разпоредба към датата на издаване на заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на населеното място.

Отделно от гореизложеното, община Н., като и праводателят й в лицето на държавата, не са придобили процесният имот на годно правно основание. За имота никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н., така и за своя праводател в лицето на държавата.

Оборен е и факта, че имота е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация.

2

В посочения по-горе смисъл е и Решение № 269/03.08.2012 г. на ВКС по гр. дело № 643/2011г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Пълномощникът адв. В. сочи още, че влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения.

Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесните имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината, то неможе да се приложи забраната на чл. 86 от ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС в горния смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г., ГК I г.о. на ВКС.

До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност - Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., I г.о.

Напротив, ищците са собственици по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, доколкото го имат в наследство и от 1975 г. процесният имот е владян от тях явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали че считат същия имот за неин. Още от 1975 г. до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години е упражнявала фактическата власт по отношение на процесния имот, като същият е с ясно очертани граници от съседните нему имоти. Процесното място е градина, която се засажда ежегодно от ищците с картофи, фасул домати и други селскостопански култури, като горните действия са манифестирани пред всички.

С оглед на гореизложеното, ищците, чрез пълномощника си молят, Съдът да постанови съдебен акт, с който на основание чл. 124 ГПК да признае за установено по отношение на ответната община, че те ищците са собственици по наследство и давностно владение от 1975 г. на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. „Д. В.“, вид територия - Урбанизирана, НТП - За друг вид застрояване, с площ 481 кв. м., квартал , парцел , съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-1875/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори: ***; ***; ***;

***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът О. Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се представлява.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът 3 намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателно.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е предаден на О. Н., а преди това е имало съставен АДС.

Тоест това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Скицата на СГКК гр. С., приложена на страници 12-13 по делото, приподписана от съдия-докладчика, следва да се считат неразделна част от решението.

Ищците претендират разноски по делото в размер на 665 лева (50 лева – държавна такса; 5лева – за 1 брой съдебно удостоверение; 10 лева – вписване на искова молба и 600 лева – адвокатско възнаграждение), които са направени и въпреки, че ответникът признава иска, то следва да му се присъдят.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на О. – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № , че Г.

М. Т., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „Д. В.“ № и К. М. Т., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „Д. В.“ № са собственицици на основание давностно владение с начало от 1975 г. на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. „Д. В.“, вид територия Урбанизирана, НТП - За друг вид застрояване, с площ 481 кв. м., квартал , парцел , съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***.

Скицата на СГКК , гр. С., приложена на страница 12-13 по делото, приподписани от съдия-докладчика, да се считат за неразделна част от решението.

ОСЪЖДА О. – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № , да заплати на Г. М. Т., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „Д. В.“ № и К. М. Т., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „Д. В.“ № , разноски по делото в размер на 665 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________ 5