Решение № 196 от 01.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Стара Загора, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело № 20235500100843 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3, чл.2б и чл.9а от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на Искова молба вх.№ 15821/14.12.2023г. от пълнолетния български гражданин Н. С. М. от гр.Г., обл.С. против Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр.С., в която твърди, че е работел в Община- гр.Г., обл.С. на длъжност Началник Отдел „БКС и ООС“ и изведнъж животът му се преобърнал на 180 градуса на 56 г. възраст, когато в началото на 2009г. било образувано сл.д.№ 1/2009г. по описа на ОСлО при ОП- гр.П., по което през м.декември 2010г. бил привлечен като обвиняем заедно с множество други лица, били му повдигнати тежки обвинения за участие в престъпна група по чл.321, ал.З във вр. с ал.2 от НК/с предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 г. до 10 г./, за множество документни престъпления по чл.311 ал.1 от НК, чл. 308, ал.1 във вр. с чл.26 от НК, чл.

316, ал.1 от НК(с предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 5 г./; и за невярно деклариране по чл. 313 ал.1 от НК, и му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 4 000 лв. Като по това дело наред с него били привлечени и множество други длъжностни лица, с които се познавал и с които работел в Община- Г.. Излага подробно фактическата и правната обстановка според него, свързана с тези му обвинения, с 1 извършваните процесуални действия, с проведените открити съдебни заседания и с фактическите му проблеми и последици в качеството му на обвиняемо лице, включително и от излаганото и разпространяваното в медиите. Като всички съдебни актове против него завършвали с неговото цялостно оправдаване и оневиняване по всички повдигнати му обвинения от ответника ПРБ- С., със законните последици. Счита, че исковите му претенции са изцяло основателни и доказани по основание и по размер, поради което моли съда да осъди ответника ПРБ- С. да му заплати парични обезщетения в размер на общо сумата 104 053, 64 лв., от които 14 053, 64 лв. за претърпени имуществени вреди/6 900 лв. за адвокатска защита по повдигнатите му обвинения и увеличения на 7 153, 64 лв. за транспортни разходи за лично участие в досъдебни и съдебни действия/, и *** лв. неимуществени вреди, настъпили за него в резултат на упоритите действия на ПРБ по повдигане и поддържане на тежки обвинения против него, които не бил извършил, за твърде дългия период от 12 г., несъвместим с понятието „разумен срок” на правосъдие по смисъла на чл.6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Наред с това моли на осн. чл.86 от ЗЗД да му бъде присъдена и законната лихва върху определената от съда сума за имуществени и неимуществени вреди, дължима му от 04.08.2021г./датата на прекратяване на наказателното производство срещу него/, до окончателното изплащане на присъденото от съда обезщетение.

Претендира и всички направени от него разноски по настоящото гр.дело за Държавна такса- 10 лв., адв.хонорар на един пълномощник- адвокат по делото 8 700 лв. и 1 500 лв. за възнаграждения на вещите лица/ съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, със законните последици от това. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, както и писмена му Защита в дадения от съда 2- седмичен срок.

В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговора на ИМ вх.№ 1293/30.01.2024г. от ответника- самостоятелно юридическото лице/публично- правния субект/ Прокуратура на Република България/ПРБ/- гр.С. заявява, че счита предявените против нея обективно и субективно съединени искове за парични обезщетения на претърпени имуществени и неимущуствени вреди да частично основателно по фактическо и правно основание, но са твърде завишени по размер, особено относно исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, като 2 излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител по делото, както и представената писмена Защита вх.№ 8558/26.06.2024г. в дадения от съда 2седмичен срок.

Контролиращата страна Окръжна Прокуратура- Ст.Загора е взела становище по спора и е пледирала чрез своя процесуален представителпрокурор, че исковете били неоснователни и недоказани, както по фактическо и правно основание, така и по размер, включително и за мораторните лихви.

Моли настоящия първоинстанционен съд да се произнесе в този смисъл. Не е представила в дадения й от съда 2- седмичен срок друга писмена Защита по делото.

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за главници и лихви са процесуално допустими, своевремено предявени, родово и местно подсъдни като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора. Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото, с всички законни последици от това.

Предявените осъдителни парични искове се основават на основния правен принцип, че при наличие на причинени вреди на определено лице, причинилият ги субект следва да понесе своята отговорност и да репарира същите по справедлив начин в паричен еквивалент.

По делото са събрани по надлежния процесуален ред многобройни неоспорени от ответника писмени доказателства- заверени копия от документи- Обвинителен акт № ПД 173/11 от 23.12.2011г. по преписка № 1464/2009г. по описа на ОП- гр.П., Постановление за частично прекратяване на наказателното производство и изпращане по компетентност по пр.пр.1424/2019г. по сл.д.№ 241/2015г. по описа на Специализирана прокуратура по описа на ОП- гр.П. от 26.02.2021г., ч.протест ПД № 140/2018 от 20.12.2018г. по описа на ОП- гр.П., допълнително изложение към протест ПД №148/2018г. от 08.01.2019г. по описа на ОП- гр.П., Разпореждане № 436/23.05.2018г. по описа на ОС- Ст.Загора по н.о.х.д. № 496/2017г., Обвинителен акт № ПД 148/2017 от 25.09.2017г. по описа на ОП- гр.П., Постановление за прекратяване на наказателното производство № 7737/04.08.2021г., Постановление за приемане по компетентност на НП № 3

98/2012г. от 17.11.2014г., Постановление за частично прекратяване на наказателното производство № 7737/29.12.2016г., оправдателна Присъда по НОХД № 67/2012г. от 07.02.2014г., протест на СП срещу оправдателната Присъда № 98/2012 от 10.02.2014г., Решение № 33/15.10.2014г. на АСНС- С. по внохд № 146/2014г., Разпореждане № 299/24.02.2016г. по описа на ОС- Ст.Загора по н.о.х.д.№ 457/2015г., Определение №

602/19.11.2015г. по описа на АС- П. по в.ч.н.д.№ 481/2015г.,

Разпореждане № 309/13.03.2015г. по описа на ОС- Ст.Загора по н.о.х.д.№ 36/2015г., Частен протест № 1464/09 от 27.02.2012г., Протоколи по н.о.х.д.№ 67/2012г. по описа на Специализиран Наказателен съд/СНС- С./ от 28.11.2013г., от 13.11.201Зг., от 29.10.201Зг., от 22.10.201Зг., от 15.10.201Зг., от 08.10.2013г., от 27.09.201Зг., от 16.09.201Зг., от 03.07.2013г., от 25.06.201Зг., от 24.06.201Зг., от 17.06.201Зг., от 11.06.201Зг., от 16.05.201Зг., от 19.04.201Зг., от 15.04.201Зг., от 09.04.2013г., от 28.03.201Зг., от 21.03.201Зг., от от 11.03.201Зг., от 22.02.2013г., от 06.02.201Зг., от 05.02.201Зг., от 17.01.2013г., от 14.12.2012г., от 13.12.2012г., от 12.12.2012г., от 05.12.2012г., от 04.12.2012г., от 27.11.2012г., от 19.11.2012г., от 05.11.2012г., от 30.10.2012г., от 29.10.2012г., от 17.10.2012г., от 16.10.2012г., от 18.09.2012г., от 11.09.2012г., от 10.09.2012г., от 28.06.2012г., от 29.05.2012г., от 07.02.2014г., Постановление № 1464/2009г. от 16.12.2010г. от ОП- П., 31 бр. бубликации от вестници и медии/от тях 5 бр. касаещи евентуално непровеждане на президентски избори в България като последица на „обезглавяването” на една българска община/, извадка от интернет от 28.07,2011г. Извадки от интернет от 29.07.2011г., от 04.08.2011г., от 01.08.2011г., от 02.08.2011г., от в.“Г. Прес“ от 20.12.2010г., от в.“24 часа“ от 16.12.2010г., от интернет от 20.01.2011г., от в.“Г. Прес“ от 17.01.2011г., от интернет от 10.09.2020г., от в.“24 часа“ от 09.12.2013г., от интернет от 11.07.2012г., от интернет от 18.04.2023г., от интернет от 25.04.2013г., от в.“7 Дни Стара Загора“, брой 2/2011г., от в.“Гълъбовски Вести“ от 12.01.2011г., от в.“Стандарт“ от 31.12.2010г., от в.“Гълъбовски Вести“ от 22.12.2010г., от в.“Гълъбовски Вести“ от 07.10.2009г., от в.“Г. Прес“ от 05.09.2011г., от в.“Гълъбовски Вести“ от 02.02.2011г., от в.“Гълъбовски Вести“ от 29.11.2012г., от в.“Преса“ от 08.02.2014г., от в.“Дума“ от 28.10.2012г., от в.“Гълъбовски Вести“ от 22.12.2010г., от в.“Дума“ от 03.01.2011г., от интернет от 08.06.2012г., от в.“Новината“ от 10.01.2011г., от в.“Гълъбовски 4

Вести“ от 15.12.2010г., от в.“Общински Бюлетин“- гр.Г. от 021.04.2011г. и от в.“Труд“ от 08.02.2014г., както и от всички доказателства по приключените сл.д.№ 241/2015г. по описа на ОСлО при ОП- гр.П., НОХД № 67/2012г. по описа на СпНС- С. и НОХД № 457/2015г. по описа на ОС- Ст.Загора, Свидетелство за регистрация Част І № 003078217/03.06.2008г., Фискални бонове от 21.11.2019г., 02.11.2020 г., 30.10.2020 г., 01.11.2020 г., 23.12.2019 г., 29.05.2021 г., 05.05.2021 г., 12.02.2021 г., 10.07.2021 г., 06.02.2021 г., 28.02.2021 г. и от 10.05.2021 г. От тях се установява и доказва по несъмнен и безспорен начин, и не се оспорва по никакъв пряк или косвен фактически и правен начин, че ищецът/пълнолетния български гражданин/ Н. С. М.- ЕГН ********** от гр.Г., обл.С. в периода от м.декември 2010г./датата на първоначалното му повдигане на обвинение/ до 04.08.2021г./датата на окончателното прекратяване на наказателното производство срещу него/ е имал качеството първоначално на „обвиняем“ по сл.дело, а след това на „подсъдим“ по НОХД с повдигнати обвинения по чл.321, ал.З във вр. с ал.2 от НК/с предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 г. до 10 г./, за множество документни престъпления по чл.311 ал.1 от НК, чл. 308, ал.1 във вр. с чл.26 от НК, чл. 316, ал.1 от НК(с предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 5 г./; и за невярно деклариране по чл. 313 ал.1 от НК/впоследствие по всички тях изцяло и окончателно оправдан/, през който период е бил с марка за неотклонение/МН/ „парична гаранция“ в размер на 4 000 лв.

От което следва, че предприетите против ищеца действия на наказателно- правните органи, с които са били повдигнати, поддържани и протестирани обвиненията по НК срещу него, изготвянето и внасянето на обвинителен акт в съда от страна на Прокуратурата, са били изцяло и изначално незаконосъобразни, което сочи на законовата хипотеза точно на претендираната норма на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, понеже спрямо него са били налице незаконно привличане като обвиняем, изготвянето и внасянето на обвинителни актове в съда, по които обвинения в наказателното прозводство то е бил изцяло и окончателно оправдан.

В резултат на което исковата претенция се явява процесуално допустима и вероятно основателна по фактическо и правно основание, тъй като Държавата чрез своите органи отговаря за вредите, причинени на гражданина/ищец/ от органите на ответната ПРБ, понеже това са органите, 5 които с действията си са инициирали ищецът да бьде привлечен в качеството на обвиняемо лице и да му бъде повдигнато и поддържано обвинение в измършване на поредица от престъпление от общ характер по смисъла на НК, и същевременно това са органите, които издавайки актовете в рамките на своята компетентност и правомощия, са нарушили правата на ищеца и съществено са влошили положението му. В тази връзка е налице многобройна, продължителна, постоянна и непротиворечива относима съдебна практика по аналогични казуси, че в случай на бездействие на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и цалостното му оправдаване по наказателното производство против него от всички съдебни инстанции, води до хипотезата на недоказаност на обвинението и недоказаност на участие на обвиняемия в престъплението и във престъпната група, което съответства на основанието за търсене на съответната отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Разпечатката съдържа 21 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7375332-0f09-409d-9e92-de501dd26420