Решение № 293 от 05.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110201552 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на Н. Г. И., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 058/09.02.2023г. на Зам. Кмета на Община-Варна, с което на И. е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 50 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.7 ЗДвП.

С жалбата въззивникът твърди, че неправилно е било прието, че е паркирал автомобила си в градина или каквато и да е зелена площ, тъй като съответното място, намиращо се на ул." Явор" № 26 представлявало кален, неугледен паркинг, който бил многократно разкопаван от ВиК, поради аварии и представлявал само тротоар, без каквито и да било зелени площи. Сочи се, че наказващият орган не е установил точното място на нарушението, респ. неописването му по съществен начин било накърнило правото на защита на жалбоподателя. Поради изложените съображения се моли за отмяна на издаденото НП с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът И., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, който да поддържа жалбата на заявените основания или да добави нови такива.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който изразява писмено в становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 20.11.2022г. , въз. Н. Г. И. паркирал собственият си л.а. „Опел“ с рег. № В 3602 ВВ в гр.Варна, на ул. „Явор“ срещу № 26.

Около 22,15ч., при изпълнение на служебните си задължения в този район, се намирали служители на „Общинска полиция"-Варна, един от които св. А.й М..

Обичайно, на този адрес имало много паркирани автомобили. Когато стигнал до № 26, М. преценил, че автомобилът на въз. И. е паркиран в градина, поради което и съставил глоба с фиш серия ОВ, с бланков № 1000213281/20.11.2022г. за допуснато нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДП.

Било оставено уведомление на основание чл.186 ал.3 от ЗДП, в което било посочено, че за нарушение на чл.15 ал.7 т ЗДП на собственика на автомобила е наложена „Глоба" в размер на 50лв.

На 28.11.2022г. въз. И. подал възражение срещу издадения фиш, в което оспорил извършването на административно нарушение, тъй като мястото, на което бил паркирал не било градина, а според него било отредено за паркинг. За това издадения срещу него фиш бил анулиран.

От страна на наказващият орган била изискана информация от кмета на район „Приморски" за статута на място, намиращо се на ул. „Явор" № 26, а до въз. И. била изпратена покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

В Община-Варна постъпил отговор от кмета на район „Приморски", в който било посочено, че мястото на което е било паркирано превозното средство било отредено за спорт и озеленяване.

На 19.01.2023г. , въз основа на съставения фиш, св. Й. Х.- ст.полицай при сектор „Общинска полиция" при ОД-МВР-Варна, съставила против въз. И. акт за нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДП.

При предявяване на акта въз. И. не посочил, да има възражения.

Въз основа на съставения акт против въз. Н. Г. И. било издадено и атакуваното наказателно постановление , в което наказващият орган възприел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.15 ал.7 от ЗДП.

За него на въззивника на основание чл.178 „е" от ЗДП била наложена „Глоба" в размер на 50лв.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани св. Й. Х. – актосъставител и св. А.М. –съставил фиша, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелката Х. посочи, че не е очевидец на нарушението, а че е съставил акта въз основа на издадени фиш и след като е получила отговор на направено запитване за статута на мястото в район „Приморски", а именно такъв на отреден за спорт и озеленяване. От своя страна св. М. си спомни, че с колегите си са се отзовавали на сигнали за паркирали на това място автомобили, като посочи, че мястото е по- 2 скоро с пръст и почти без трева, тъй като там постоянно паркирали автомобили.

Показанията на св. П. не бяха съобразени доколкото при него отсъстваха каквито и да било спомени от процесните събития.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление № 058/ 09.02.2023г. е издадено от компетентен органот Зам. Кмета на Община -Варна, и в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Съдът намира обаче, че неправилно административно-наказващият орган е констатирал допуснато нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Разглежданата разпоредба предвижда, че преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места е забранено извън обозначените за това места.

Това е възведена в ЗДвП обща забрана да се осъществява движение и паркиране на пътни превозни средства в изброените видове площи в населените места - паркове, градини и детски площадки, които служат за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на възрастните и децата, както и за благоустрояване на населените места, включително на отделните имоти , с площи заети от растителни и дървесни видове, каквито са парковете и градините.

За осигуряване на безопасност, възможност да осъществяват функциите си и да запазят вида и предназначението си, законодателят е разписал възможността в паркове, градини и детски площадки пътните превозни средства да престояват или да паркират само на обозначените за това места.

Поради това в нарушение на забраната възведена в чл.15 ал.7 от ЗДвП е всяко МПС, което е паркирано в парк, градина или детска площадка в населено място, ако мястото на което е не е изрично обозначено, че е място за паркиране на МПС.

В ЗДвП обаче не се съдържа легална дефиниция на ползваните в чл. 15 ал. 7 и чл. 178 „е" понятия „ паркове и градини" .

3

По аргумент от чл.46 ал.1 и ал.2 от Закона за нормативните актове , следва да се съобрази, че този вид обекти са уредени в ЗУТ и са наименувани "паркове и градини", като същите съобразно чл.61 от ЗУТ съставляват озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове.

Следователно, не всяка дори и съществуваща зелена площ на територията на общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение- паркиране.

В случая и в акта , и в постановлението е посочено, че въз. И. е паркирал автомобила си в градина.

В показанията си обаче св. М. сочи, че на мястото системно се паркира там , като самото то е било отъпкана пръст и почти никакви следи от трева.

От друга страна, от приложените по преписката отговор от кмета на район „Приморски" и копия на скица, е видно, че в района на ул." Явор", около № 26, има предвидена зона за спорт и озеленяване, както и че мястото, на което е бил паркиран автомобила, попада в тази зона.

Това обаче не води автоматично до извод, че мястото, на което е бил паркиран автомобила представлява градина.

Дори да се приеме обаче, че тази площ попада в общественото озеленяване като част от уличната регулация на ул. „Явор“, както се сочи в приложеното по преписката писмо от Кмета на район „Приморски", то това не е достатъчно да се приеме, че административното нарушение е извършено виновно.

Това е така, защото за да е налице извършено нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП, следва освен озеленени площи да са предвидени с плана като парк или градина, а и същите да са реализирани като такива, за да се приеме, че при паркиране в тези площи е осъществено деянието, обявено за наказуемо с разпоредбата на чл.178 "е" от ЗДвП .

В случая обаче тази площ от обективна страна няма характеристики и на тревна площ, което е видно от показанията на самия съставител на фиша.

В този смисъл, единствения извод, който се налага и който се подкрепя от писмените и гласни доказателства по делото е, че мястото, на което е бил паркиран автомобила, не е представлявало фактически градина, респективно че вмененото във вина на въз. И. нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП не е извършено виновно.

Поради това съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се дължат принципно, но доколкото по делото не са представени доказателства за действително сторени такива, то съдът няма възможност да ги присъди.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 058/09.02.2023г. на Зам. Кмета на ОбщинаВарна, с което на Н. Г. И. е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 50 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.7 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5