Определение № 3842 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3842 гр. С., 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110141530 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

28.01.2026 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град С.

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година

В закрито заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 41530 по описа за 2025 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. А. К., с ЕГН **********, от гр.

С., ж.к. „О.-1“, бл. ***, вх. Б, ет. 1, ап. 21, против „Ютекредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, ул. „Ч.“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от управителите Р.Г.А. и И.К., за установяване по отношение на ответника, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане от Договор за кредит L*** от 27.02.2023 г. е нищожна поради заобикаляне на закона, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.02.2023 г. сключил с ответника Договор за 1 потребителски кредит L***, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 2 500 лв. при договорен годишен лихвен процент от 22 %, годишен процент на разходите от 50,99 %, като е следвало да върне на кредитора сумата от 4 074,21 лв., включваща главница, лихва и такса за разглеждане. Оспорва процесният договор като нищожен поради задължение за плащане на такса за разглеждане на кандидатури на стойност 801,73 лв.

Оспорва дължимостта на такса в посочения размер, като сочи, че не по договора реално не е предоставена допълнителна възможност или преференциално условие на ищеца, което да обосновава заплащането на изискуемата такса. Твърди, че разглеждането на документи и изплащането на сумата по кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга. Също така твърди, че така договорена таксата противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Оспорва клаузата като заобикаляща закона. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „Ютекредит България“ ЕООД, с който оспорва предявената искова претенция като недопустима и неоснователна. Твърди, че ищецът е преустановил плащането по процесния договор и вземането по същия е прехвърлено с договор за цесия от 23.08.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Също така твърди, че цесионерът е упълномощен да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне.

Не спори, че на 27.02.2023 г. между страните е бил сключен Договор за кредит № L***, по силата на който е предоставил кредит на ищеца в размер на 2 500 лв., като договорът е сключен при общи условия, каквито са Рамково споразумение за потребителски кредити № ****, представляващо неразделна част от договора. Излага твърдения, че ищецът не е погасил задълженията по договора. Сочи, че таксата за разглеждане се дължи на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и е за услуга, представляваща определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента, поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, проверка на документи на клиента, периодично актуализиране на клиентски данни, извършване на допълнителни справки и др. Твърди, че при извършване на услугата служители на кредитора са били подпомагани от технически средства – регистри, системи и програми, което натрупвало допълнителни разходи. Сочи, че клаузата е в съответствие със закона и е явен разход за клиента, който е уведомен каква част е включена към месечната вноска. Навежда доводи, че оскъпяването за кредитора по процесния договор включва фиксиран годишен лихвен процент и такса за разглеждане, чийто размер е посочен в рамковото споразумение. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.

Моли съда да прекрати производството по делото, а при условие на евентуалност моли съда да отхвърли иска като неоснователен, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С отговора на исковата молба е направено искане за конституиране на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството му на трето лице помагач на ответника по предявената претенция, както и искане за заместване на ответника от посоченото трето лице, за което е посочен правен интерес. С отговора са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

2

С оглед нормата на чл.140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.128 и чл.129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.

Предявена е искова претенция от Б. А. К. против „Ютекредит България“ ЕООД за установяване по отношение на ответника, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане от Договор за кредит L*** от 27.02.2023 г. е нищожна поради заобикаляне на закона, претендира направените по делото разноски.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже сключването на договор между страните, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона.

С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:

Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. По отношение на направените от ответника доказателствени искания, както и относно искането за конституиране на трето лице помагач на страната на ответника, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на ищеца.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 41530/2025 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 05.03.2026 г., от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.

3

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявена е искова претенция от Б. А. К. против „Ютекредит България“ ЕООД за установяване по отношение на ответника, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане от Договор за кредит L*** от 27.02.2023 г. е нищожна поради заобикаляне на закона, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „Ютекредит България“ ЕООД, с който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:

Сключен договор за потребителски кредит L*** от 27.02.2023 г.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже сключването на договор между страните, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона.

УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства за размера на извършените плащания.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може да постанови неприсъствено решение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5