Решение № 269 от 20.10.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. С.З., 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20215500901306 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл. 79, от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД .

Образувано по искова молба от „У.Б.“ АД – гр.С. срещу Б. Н. В. от гр.С.З. с цена на иска 24 698,03 евро.

В исковата молба е изложено, че на 12.06.2012г. в гр.С.З., ищецът кредитор е сключил с кредитополучателя Н.М.А., ЕГН **********, от гр.С.З..

***, Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 460/0015/15066822 от 12.06.2012г. (договора за кредит), по силата на който договор Банката е предоставила на Кредитополучателя банков потребителски кредит в размер на общо 12 280,00 евро. Сочи се, че предоставеният кредит е усвоен от кредитополучателя изцяло на 13.06.2012г., чрез превод на сумата по кредита, извършен от кредитора по банковата сметка на кредитополучателя, посочена в договора за кредит. Изложено е, че по силата на сключения договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да погаси (заплати) на кредитора отпуснатия кредит, ведно с дължимите лихви, на месечни погасителни анюитетни вноски (включващи главница плюс лихва), дължими ежемесечно на 7-мо число от съответния месец, съгласно погасителен план неразделна част от договора за кредит, с краен срок за пълно и окончателно погасяване на кредита - 12.06.2022г., съгл. чл.7 от договора за кредит.

Сочи се, че на 18.06.2012г. кредитополучателят Н.М.А., ЕГН 1

**********, е починал, като след смъртта му призовани към наследяване по закон, на осн. чл.5, ал.1 от ЗН, са били трите негови дъщери - Х.Н.А., ЕГН **********, Д.Н.К., ЕГН **********, и ответницата Б. Н. В., ЕГН ********** - видно от Удостоверение за наследници изх.№3176/02.06.2015г. на Община С.З..

Първата от тях - Х.Н.А. (по мъж - Г.), ЕГН **********, е извършила изричен отказ от наследството на своя баща по реда на чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от ЗН, вписан в специалния регистър под №82/20.09.2012г. - съгласно Удостоверение изх.№4985 от 20.09.2012г. на Районен съд - С.З..

Втората от тях - Д.Н.К.. ЕГН **********, също е извършила изричен отказ от наследството на своя баща по реда на чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от ЗН, вписан в специалния регистър под №83/21.09.2012г. - съгласно Удостоверение изх.№5025 от 21.09.2012г. на Районен съд - С.З..

Третата от тях - ответницата Б. Н. В.. ЕГН **********, не е извършвала изричен отказ от наследството на своя баща, като съгл. чл.53 от ЗН изричните откази на сестрите й от наследството са уголемили дела й, като са я превърнали в единствен наследник, призован към наследяване по закон на починалия неин баща. Същевременно, съобразно трайната съдебна практика, наследството не се придобива автоматично, а едва с приемането му, което може да е изрично (по реда на чл.49, ал.1 от ЗН) или мълчаливо (по реда на чл.49, ал.2 от ЗН), като приемането на наследството произвежда действие от открИ.ето му, съгл. чл.48 от ЗН. Посочва се, че на ищеца не е известно дали ответницата е извършила изрично приемане на наследството по реда на чл.49, ал.1 от ЗН, но счита, че в настоящия случай е налице мълчаливо приемане на наследството по реда на чл.49, ал.2 от ЗН.

Заявено е, че в настоящия случай, от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че след смъртта на наследодателя, на 20.08.2018г. ответницата Б. В., в качеството си на единствен призован към наследяване по закон наследник на починалия свой баща, се е разпоредила чрез покупко-продажба с правото на собственост върху два недвижими имота - земеделски земи, находящи се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци. обл.Видин, придобити по наследство от нейния наследодател, като е продала същите на трето лице с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.08.2018г. - Акт №71, том III, рег.№2537, дело №419 от 2018г. по 2 описа на нотариус Р.К., peг. №546. с район на действие Районен съд - гр.Б., вписан в СВ - Б. с вх.рег.№1516/20.08.2018г., Том 4, Акт №142. Сочи се, че Видно от цитирания нотариален акт, представен с исковата молба, ответницата е продала на трето лице недвижими имоти, придобити от нея по наследство, като е удостоверила пред нотариуса качеството си на единствен наследник по закон и единствен собственик на продадените имоти с представянето на посочените по-горе Удостоверение изх.№4985 от 20.09.2012г. и Удостоверение изх.№5025 от 21.09.2012г., издадени от Районен съд - С.З., удостоверяващи изричните откази на сестрите й от наследството на починалия техен баща. Ищецът счита, че следва безспорният извод, че ответницата се е разпоредила с имущество, придобито по наследство именно от починалия неин баща.

Твърди се, че ответницата Б. В. е извършила действия на разпореждане с наследствено имущество, които по несъмнен начин установяват извършеното от нея по реда на чл.49, ал.2 от ЗН мълчаливо приемане на наследството, останало след смъртта на нейния баща Н.М.А., починал на 18.06.2012г. Изложени са аргументи, че съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗН, приемането на наследството поражда действие от открИ.ето му, т.е. от момента на смъртта на наследодателя (чл.1 от ЗН), а съгласно разпоредбата на чл.60 от ЗН - наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Според ищеца, в настоящия случай ответницата Б. В. е единствен наследник по закон, приел наследството, останало след смъртта на наследодателя Н.М.А., поради което същата отговаря към кредитора-ищец за изпълнението на цялото задължение на наследодателя, поето от последния в качеството му на кредитополучател по договора за кредит, считано от 18.06.2012г. - датата, на която наследодателят е починал и на която е открито наследството, поради което същата е пасивно легитимиран ответник по настоящия иск.

Твърди се, че от датата на открИ.е, респ. приемане на наследството от ответницата Б. В., и до настоящия момент, последната не е заплащала на ищеца никакви дължими суми за погасяване на задълженията по договора за кредит. Първоначално, след смъртта на кредитополучателя Николай Андреев, за периода от сключването на договора за кредит (12.06.2012г.) до 06.02.2014г., задълженията по договора за кредит са били погасявани с парични средства, налични по банковата му сметка, по която кредитът е бил 3 усвоен. След изчерпването на тези налични парични средства и поради липсата на плащания от страна на ответницата за погасяване на задълженията по договора за кредит, същата трайно е изпаднала в забава за погасяване на дължимите към ищеца суми, считано от 07.02.2014г., която забава продължава и понастоящем.

Заявено е, че поради трайно продължаващата забава на ответницата за погасяване на дължимите към ищеца суми и на основание чл. 17 от договора за кредит, вземането на Банката по същия може да бъде обявено за изцяло предсрочно и незабавно изискуемо, дължимо и платимо, поради пълно или частично неплащане, на което и да е парично задължение по кредита, като ищецът моли да се приеме, че с връчването на настоящата искова молба ищецът отправя изричното си волеизявление до ответницата за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, считано от датата на връчване на исковата молба, от която дата вземането става изцяло изискуемо в пълен размер преди настъпването на падежа - 12.06.2022г., определен в чл.7 от договора за кредит.

Моли, съда да постанови решение, с което да осъди Б. Н. В., ЕГН **********, в качеството й на единствен наследник по закон на Н.М.А., ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал на 18.06.2012г. - кредитополучател по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 460/0015/15066822 от 12.06.2012г., да заплати на “У.Б.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, пл. ***, с ЕИК ***, сумата в общ размер на 24 698,03 евро, както следва: сума в размер на 10 879,42 евро - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното и изплащане, и сума в размер на 13 818,61 евро - дължими лихви по договора за кредит, от които лихва върху редовна главница в размер на 435,18 евро, начислена за периода от 07.03.2014г. до 09.08.2014г. вкл., и лихва за просрочена главница в размер на 13 383,43 евро, начислена за периода от 07.02.2014г. до 19.08.2021 г. вкл.

Претендират се направените по настоящото дело разноски.

Посочена е банкова сметка, по която ответникът може да плати исковата сума.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител адв.Д. Т. С., с който взема становище по 4 предявения иск.

Посочва, че кредитополучателя е починал пет дни след като е усвоил кредита в размер на 12 280 евро. Сочи се, че за обезпечение на кредита банката е приела като залог изплащане на обезщетение от неговия работодател /неизвестно кой/ сума в същия размер - т.8.1 от договора за кредит. По твърдението на ищеца в ИМ плащания по кредита са постъпвали по кредитната сметка до 06.02.2014 год.,а от 07.02.2014 год. Н.М.А., а в случая и ответницата са изпаднали в забава, която продължава и до момента, т.е. до средата на 2021 год. съгласно чл.17 от договора за кредит. Изложено е, че като доказателства по делото са представени отказите от наследство на другите две сестри - от 20 и 21 септември 2012 год. Посочва се, че когато са направени тези откази наследниците на кредитополучателя не са имали представа, че в наследството, за което няма данни какво е, има и пасив кредит. Това е било споразумение между сестрите. А защо не са знаели, че има и кредит, това се доказва от факта, че до 06.02.2014 год., кредитът е бил обслужван. Предполага се, че бившия работодател е преустановил плащането на дължимата сума от 12 280 евро, която служи като обезпечение пo кредита, като е разбрал, че този на когото дължи е отишъл на по хубаво място.

Според ответника, възниква основателен въпрос - защо банката не потърси третото задължено лице по залога за обезпечаване на кредита, след като тази сума се дължи по силата на присъдено нещо. За да приемат като залог определена сума, която ще се получава в бъдеще, това значи, че има влязло в сила решение. Ответникът задава въпроса къде е то и кой е задълженото лице. Счита, че в противен случай банката е отпуснала необезпечен кредит.

Отбелязано е, че от 06.02.2014 год. – датата, от която се установява забава в плащането по кредита и датата на депозиране на исковата молба са изминали повече от седем години и в тази връзка ответникът се позовава на чл.110 от ЗЗД, като счита, че предявеният иск е недопустим поради изтекла давност, а образуваното търговско дело следва да бъде прекратено с всички законови последици от това.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът прави уточнения и допълнения, както и взема становище по възраженията срещу предявените искове.

5

За неоснователно намира искането за прекратяване на производството.

Заявява, че е безспорно в съдебната практика и правната теория, че погасителната давност е институт на материалното право, а въпросът за изтеклата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД е такъв по съществото на делото и по основателността на иска, като той е неотносим към предпоставките за упражняване на правото на иск (допустимостта на иска).

Счита, че направеното възражение за изтекла погасителна давност е частично основателно, във връзка с което по-долу прави изменение на предявените искове по реда на чл.214. ал.1. предл. второ от ГПК - като изменя искането си, без да изменя основанието на исковете, както и прави доказателствено искане във връзка с това.

Заявява, че по всички възражения на ответника ще вземе становище след приключване на съдебното дирене, в хода по съществото на делото.

Във връзка с направеното с отговора възражение за погасителна давност, което счита за частично основателно, и на осн. чл.214, ал.1, предл. второ от ГПК, без да изменя основанието на предявените искове, изменя искането си, както следва: