Определение № 538 от 04.07.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. гр. Добрич, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500300 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д.

А. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №264/22.01.2024г. по гр.д.№3190/2022г. на Добричкия районен съд, с което е прекратено производството по предявения от частната жалбоподателка срещу М. С. М. от с.П.д., общ.Д., иск по чл.109а от ЗС за установяване на вътрешни граници между съседни урегулирани поземлени имоти с №291 и №292 по плана на село П.д., общ.Д..

Според частната жалба атакуваното определение на районния съд е неправилно.

Посочено е, че двете насрещни страни спорели за границата между имотите им и имали спор за материално право. Частната жалбоподателка, ищца по делото, искала да се установи, че е собственик на 2 520кв.м., в границите по документа й за собственост.

Искала да може да си огради имота по вътрешната му граница с имота на ответника, но ответникът не й разрешил, опитал се и да приобщи към своя имот 200 кв.м. от имота на ищцата. Ищцата предявила иска, за да бъде разрешен спорът й с ответника относно границата между имотите им и съответната площ, за която ищцата искала ревандикация. Съдът бил този, който трябвало да прецени по кой текст от закона е спорът, а, ако в изложеното и поисканото от ищцата имало неясноти, то съдът трябвало да даде указания за тяхното отстраняване, преди да прекрати производството.

В писмен отговор насрещната страна М. С. М. от с.П.д., общ.Д., чрез адвоката си, изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за 1 потвърждаване на определението на районния съд.

Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, като изходяща от ищцата по делото, за която обжалваното определение е неизгодно.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх.

№19072/02.11.2022г. на Д. Д. А. срещу М. С. П..

В исковата молба е посочено, че въз основа на договор, сключен с нотариален акт №36 т.11 д.№1868/2022г. на СВп, ищцата придобила недвижим имот в с.П.д., общ.Д., съставляващ У. Х. – 291 в кв.21 по подробния устройствен план на селото с площ от 2 520 кв.м.

Ответникът притежавал съседния имот с пл.№292 в кв.21 по плана на селото.

Ответникът инициирал производство за поправка по административен ред на грешка в нанесената в кадастралния план граница между неговия и на ищцата поземлен имот, която поправка водела до включване на площ, сега реална част от нейния У. Х. – 291, към имота на ответника с пл.№292. Това производство /подробно описано развитието му/ приключило с влязло в сила решение адм.д.

№326/2021г. на ДАС по неизгоден за ответника начин.

Ответникът без основание бил навлязъл в имота на ищцата. Двамата не можели да се оправят за границата между имотите си.

Въз основа на така изложените обстоятелства в първоначалната искова молба ищцата е формулирала искания съдът – да признае за установено, че имотът на ищцата е с площ от 2 520 кв.м., да определи границата между имотите на двете насрещни страни, ответникът да бъде осъден да освободи площта от 200 кв.м. на ищцата, които е завзел.

По указания на първоинстанционния съд по чл.129 ал.2 от ГПК ищцата депозирала две допълнителни молби с вх.№22257/19.12.2022г. и с вх.

№1147/19.01.2023г. В първата посочила, че предявила исковете, защото границата между нейния и на ответника имот била неясна, защото ответникът нарушил тази граница и навлязъл в имота на ищцата, както и потвърдила предявяването на ревандикационен иск по чл.108 от ЗС. Във втората посочила, че ответникът не допускал ищцата да постави ограда между двата имота на границата по кадастралния план, отказвал да премахне оранжерията и боклуците си.

В следваща молба с вх.№9901/05.06.2023г. ищцата отново посочила, че 200 кв.м. от имота й се ползват от ответника. Във връзка с тази площ ответникът не допускал ищцата да постави между двата имота ограда по заснетата в кадастралния 2 план граница и инициирал нейното изменение /описано в първоначалната искова молба/, завзел тази площ и си направил в нея оранжерия и постройки за животни.

Отново по указания на съда по чл.129 ал.2 от ГПК ищцата депозирала молба с вх.№19103/31.10.2023г. и молба с вх.№20919/27.11.2023г. В тях тя посочила, че, след като закупила имота си У. Х. – 291 в кв.21, установила, че в него има оранжерия и свинарник, построени от ответника. Ищцата искала да загради имота си в параметрите, в които го е закупила, но имала проблем с ответника заради границата между имотите им.

За да постанови горния резултат, в обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице спор за собственост, но, тъй като се касае за урегулирани поземлени имоти, предприетият от ищцата път за защита по чл.109а от ЗС е недопустим. Посочил е, че съдът няма служебно задължение чрез даване на още указания да напътства ищцата към предявяване на иск, адекватен на необходимата й защита, след като същата не била в състояние да конкретизира колко квадратни метра от нейното дворно място ответникът владее с изградените свинарник, оранжерия и изхвърлени боклуци, къде точно се ситуира спорното място, на какво се позовава. Приел е още, че ищцата не е изложила обстоятелства и не е формулирала петитум за иск по чл.108 от ЗС, а единствено посоченото „предявявам иск по чл.108 от ЗС“ не било достатъчно за извод, че такъв иск е предявен.

Определението е неправилно. То е постановено по нередовна искова молба, от която не става ясно какви точно са предявените искове, за да може да се преценява тяхната допустимост.

На първо място – не е сигурно дали изобщо ищцата е предявила иск по чл.109а от ЗС, както е приел първоинстанционният съд. Многократно повтореното от ищцата, че границата между нейния и на ответника поземлен имот не била ясна и искането й съдът да определи на тази граница, наистина навежда на иск по чл.109а от ЗС. Но всички изложени от ищцата обстоятелства и съображения, в съвкупност и в тяхната взаимна връзка, разколебават такъв извод.

Границите на поземлените имоти определят пространствения обхват на правото на собственост на лицата; спорът за граници е винаги свързан със спор за собственост върху конкретен терен, който всеки от спорещите счита за свой, принадлежащ към неговия поземлен имот. Когато, както в случая, спорът е за имоти с одобрени подробен устройствен и кадастрален план, защитата на спорещите не може да се осъществява с иск по чл.109а от ЗС, защото границата между имотите им е опредЕ. с плана и не е неясна, което, обаче не изключва спора за собственост и възможността за разрешаването му по исков ред – чл.108 от ЗС, чл.109 от ЗС, чл.54 ал.2 от ЗКИР.

В случая, макар да употребява, че границата била неясна, ищцата няма това 3 предвид. Напротив – ищцата се позовава именно на границата по подробния устройствен план между нейния У. Х. – 291 и пл.292 на ответника и посочва, че именно тази граница ответникът оспорва - като такава, определяща правото на собственост на двете насрещни страни върху имотите им. Т.е. спорът между страните не е къде е границата между имотите им, а дали опредЕ.та с плана граница съответства на правото им собственост.

Последното изключва да е предявен иск по чл.109а от ЗС. Същевременно, обаче, не може да се игнорира, заявеният още с първоначалната искова молба петитум съдът да постанови решение, с което да определи границата между имотите на страните.

Това противоречие първоинстанционният съд не е констатирал и в нито едно от разпорежданията си по чл.129 ал.2 от ГПК не е давал указания за отстраняването му.

На следващо място – категорично ясно е още от първоначалната искова молба, че е предявен иск по чл.108 от ЗС за реална част от имота на ищцата У. Х. – 291 в кв.21, която реална част ответникът владее без основание. Очевидно е, че нито петитумът /да се признае за установено, че „моето дворно място е 2 520кв.“ и ответникът да се осъди „да ми освободи моите квадрати които е завзел в размер на 200 кв.м.“/, нито обстоятелствата, с които той е обоснован са безпротиворечиво и прецизно формулирани и изложени. Но, при все това, дори и без изрично посоченото в следващата уточняваща молба, е ясно, че е предявен иск по чл.108 от ЗС.

Друг е въпросът, че и този иск е нередовен.

От изложеното в първоначалната искова молба и допълнителните следва, че спорът е за терен, съставляващ реална част от собствения на ищцата У. Х. – 291, която реална част без основание се владее от ответника, той е изградил там оранжерия, стопански постройки за животни, складирал е боклуци.

При това положение и при заявено искане за осъждане на ответника да й предаде владяната от него без основание реална част от имота й, не е ясно защо ищцата иска правото й на собственост да бъде установено за целия У. Х. – 291 в кв.21 с площ 2 520 кв.м. Противоречието не е отстранено, а няма изложени обстоятелства, които да го обясняват.

Освен това не е конкретизирано коя е реалната част от имота на ищцата У.

Х. – 291 в кв.21, завладяна от ответника с построени оранжерия, стопански постройки за животни и складирани боклуци. Ищцата е посочила приблизителна площ от 200 кв.м., но то е съвсем недостатъчно. Необходимо е ищцата да опише конкретно къде, как е ситуиран спорният между страните терен, съставляващ реална част от У.

Х. – 291 в кв.21. Би могло за целта да се използва скица на имотите, на която ищцата да отбележи с очертаване /при необходимост с цвят и цифри/ частта от У. Х. – 291 в кв.21, завладяна от ответника.

Така също не е ясно искането за предаване от ответника на владяната от него 4 реална част от имота на ищцата как се съвместява с въведения от нея факт, че същият е построил в тази реална част от имота й оранжерия и стопански постройки за животни. Те, както и струпаните от ответника боклуци в спорната реална част от имота на ищцата съставляват обстоятелства, които пречат на собственика да упражнява правото си, но искане в тази връзка не е формулирано. Това на свой ред поставя необходимост да се уточни причината за въвеждане на посочените обстоятелства – само за да се обоснове, че ответникът владее спорния терен, или претендираното предаване на владението на този терен се свързва с премахване на постройките и боклуците от него /което би означавало иск и по чл.109 от ЗС/.

Въпреки неколкократно даваните указания по чл.129 ал.2 от ГПК първоинстанционният съд не е констатирал изложените в настоящото определение недостатъци на исковата молба и не е давал указания за тяхното отстраняване. Ето защо, неотстраняването на тези нередовности на настоящия етап от производството не може да бъде вменено в тежест на ищцата. Същевременно, както се отбеляза, при нередовна искова молба не може да се правят изводи за допустимостта на предявените искове. Обжалваното определение на районния съд следва да бъде отменено и делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа по чл.129 ал.2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №264/22.01.2024г. по гр.д.№3190/2022г. на Добричкия районен съд и ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на производството с предприемане на действия по чл.129 ал.2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5