Решение № 1698 от 08.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. Бургас, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120106840 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. М. М. и П.

В. против Х. С. И., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лева главница по договор за потребителски кредит от 08.02.2020г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

Твърденията са, че ответникът е сключил с кредитора *** ООД договор за потребителски кредит от 08.02.2020г. по електронен път за сумата от 800 лева, като кредитът е трябвало да бъде върнат на 12 вноски до 09.02.2021г. Ответникът не е изпълнил задълженията си в срок. В последствие, с договор за цесия от 13.01.2022г. “***“ ООД е прехвърлило своите вземания към длъжника на цесионера – сегашен ищец по делото.

Длъжникът е уведомен за цесията по електронна поща. Евентуално се заявява, че уведомлението за цесията трябва да се счете за редовно връчено с исковата молба.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си да плати сумите. Моли се исковете да се уважат. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.

За вземанията е издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г., която е била връчена по чл.47, ал.5 ГПК.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В нарочна молба процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на 1 исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.

Наред с това, съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане на съда от 11.11.2025г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства – договор за потребителски кредит от 08.02.2020г. между “***“ ООД и ответника, общи условия към договора, разписка за извършено плащане, договор за цесия от 13.01.2022г., пълномощно от цедента в полза на цесионера, уведомление за цесия. От тези документи се установява, че ответникът е сключил с кредитора *** ООД договор за кредит, получил е сумата по кредита, падежът за плащане на вноските е изтекъл, няма данни за плащането им, след това вземанията по кредита са били прехвърлени с договор за цесия на сегашния ищец. Така че се дължи сумата от 800 лева /409.03 евро/ главница по кредита. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 81.70 евро, представляващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е изцяло уважен, ответницата следва да се осъди да заплати разноски в размер на 15.78 евро. Разноските са изчислени, като се има предвид, че не е бил предявен иск за присъдената със заповедта за изпълнение законна лихва.

Мотивиран от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. С. И., ЕГН ********** от ***, че дължи на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. М. М. и П. В. сумата от 409.03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/ главница по договор за потребителски кредит № 396197/08.02.2020г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК – 10.02.2025г. до изплащането, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.

ОСЪЖДА Х. С. И., ЕГН ********** от *** да заплати на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. М. М. и П.

В. сумата от 81.70 евро /осемдесет и едно евро и седемдесет евроцента/, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 15.78 евро /петнадесет евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща направени разноски по заповедното дело.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)__________

2