Решение № 172 от 03.09.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Бургас, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500188 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивните жалби на „Слънчев бряг” АД с ЕИК 812020577 (вх.№ 4450/08.03.2024 г. по описа на БОС) и на Община Несебър (вх.№ 3978/29.02.2024 г. по описа на БОС), против решение № 135/07.02.2024 г. по гр.дело № 1610/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

Въззивникът-ищец „Слънчев бряг“ АД обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска на дружеството против О. Н. за приемане за установено, че ответната О. не е собственик на поземлени имоти с идентификатори 51500.505.***, 51500.502.*** и част от 51500.502.*** с площ от 2 915,70 кв.м по КККР на гр. Н. Твърди се, че в обжалваната от ищеца част, решението е неправилно, като постановено при липса на събрани по делото доказателства, подкрепящи изложените в него мотиви, а така също и при неправилно тълкуване на нормата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС към изяснената по делото фактическа обстановка.

По-конкретно се твърди, че в контекста на установената от първоинстанционния съд приложимост на нормата на §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС 1 по отношение правото на собственост на ответника върху спорните имоти, съдът не е зачел забраната по §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА. Твърди се, че съдът правилно е приел в мотивите си, че актуваният с АДС № 2600/18.07.1995 г. имот, съставляващ земя от 2150 дка, с описани граници, е предоставен за управление на „Слънчев бряг“ ЕАД и впоследствие - включен в капитала на ищеца „Слънчев бряг“ АД, но в противоречие с това и с нормата на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, е приел, че имоти с идентификатори 51500.505.***, 51500.502.*** и част от 51500.502.*** са „държавна собственост", тъй като съществува „индиция“ в тази насока, с оглед отреждането им по действащия план - „за озеленяване“ - за имоти с идентификатори 51500.505.*** и 51500.502.***, и „за алея“ - за имот с идентификатор 51500.502.***. Този извод на съда се оспорва като неправилен и в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС, съгласно която в хипотезата на §42 от ПЗР на ЗОС общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот само, ако държавата е притежавала такова право, а по делото ответната Община, върху която лежи тежестта на доказване обстоятелството, че актуваните като общински имоти са били държавна собственост /и то „частна“ държавна собственост/, не е провела такова доказване. По изложените съображения се твърди, че изводите на първоинстанционния съд за частична неоснователност на предявения от „Слънчев бряг“ АД отрицателен установителен иск срещу О. Н., са необосновани - почиват не на доказателства, а на предположение за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по §42 от ПЗР на ЗИДЗОС.

На следващо място се твърди, че решението е неправилно в обжалваната от ищеца част и поради незачитане на нормата на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА и постоянната съдебна практика, предвид обстоятелството, че к.к.

С. б. е с национално значение.

По изложените съображения, че не е налице приетото от съда основание по §42 от ПЗР на ЗИДЗОС (липсват доказателства, че имотите с идентификатори 51500.505.***, 51500.502.*** и част от 51500.502.*** с площ от 2915,70 кв.м по КККР на гр. Н. са имали статута на „частна държавна собственост“ към датата на завеждане на иска през 2020 г.; а от събраните по делото доказателства се установява принадлежност на тези имоти към курорт с национално значение, което е пречка за придобиването им от общината, както по реда на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, така и при условията на §7 от ПЗР на 2

ЗМСМА) се твърди, че решението на БОС, в обжалваната от ищеца част, е незаконосъобразно, тъй като.

Оспорен е изводът на съда, че отредените „за озеленяване“ и „за алея" имоти са държавна собственост (респективно - годна да бъде трансформирана впоследствие в общинска), по съображения, че по този начин първоинстанционният съд на практика отрича законовоуредената възможност за градоустройство на самите курортни обекти с озеленяване и алеи.

Претендира се съдът да отмени решението на БОС в обжалваната от ищеца отхвърлителна част и да постанови решение, с което да уважи иска на „Слънчев бряг“ АД изцяло.

Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.

Въззивникът-ответник О. Н., обжалва решението на БОС , в частта, с която е прието за установено по отношение на „Слънчев бряг” АД, че О. Н. не е собственика на ПИ 51500.505.*** на площ от 326 кв.м и на ПИ 51500.505.*** на площ от 11 409 кв.м., двата имота - по КККР на гр. Н.

Твърди се, че в обжалваната от ответника част, решението е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалният закон.

На първо място се твърди, че при предявените от „Слънчев бряг” АД отрицателни установителни искове, първоинстанционният съд не се е съобразил с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012 г., ОСГТК при преценка на допустимостта на предявените искове, като не е изложил съображения за наличието на изброените в ТР предпоставки, обосноваващи правния интерес на ищеца. В тази връзка се твърди, че с Определение № 470/02.11.2023 г. по в.ч.гр.д.345/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, съдът е върнал делото за ново разглеждане единствено и само с мотива, че БОС следва да се произнесе с решение, а не с определение. Поради това се твърди, че при произнасянето на обжалваното решение първоинстанционният съд е следвало да се съобрази и с предпоставките описани в ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012 г., ОСГТК, преценявайки наличието на правен интерес за ищеца от предявения иск.

Сочи се, че доколкото по делото ищецът претендира самостоятелно 3 право, а именно, че е собственик на процесиите имоти въз основа на АДС № 2600 от 18.07.1995 г., съдът е трябвало да изследва въпроса дали и кога „Слънчев бряг” АД е станал собственик на имота описан в АДС № 2600 от 18.07.1995 г., оспорен от О. Н. като нищожен, респ.неверен в частта в която е посочено, че имотът е предоставен в оперативно управление на „Слънчев бряг” ЕАД.

Оспорват се като необосновани изводите на първоинстанционния съд, че следва да се приеме за установено и че този терен е бил даден за управление на ДФ „Слънчев бряг” при нейното създаване през 1990 г.

Изложени са подробни съображения, че процесните имоти, част от територията на гр.Несебър, въз основа на Заповед № РД-14-02 1394/30.12.1985 г. на Министъра на МССУ, са включени в границите на гр. Н., урегулирани са, с предназначение „за озеленяване”, поради което не може да се сподели тезата на БОС, че имотът описан в АДС № 2600 от 18.07.1995 г. е предоставен за стопанисване и управление на ДФ ’’Слънчев бряг”, тъй като няма как, при разпоредбата на чл.2, ал.1 от НДИ /отм./, на търговско дружество да бъдат предоставени терени предназначени за обществено ползване, след като предметът на дейност на това дружество не е да поддържа територии предназначени за обществено ползване.

Твърди се на следващо място, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че на ДФ ’’Слънчев бряг” е било предоставено право на стопанисване и управление върху земя. Изложени са подробни съображения, че след прекратяването на ДФ „Слънчев бряг” въз основа на Решение № 83 18.06.1991 г. на Председателя на Комитета по туризъм, и поемането на имуществото на държавната фирма от 13 ЕООД-та, в приложенията, от № 1 до № 13 към Решение № 83/18.06.1991 г. на Председателя на Комитета по туризъм, и в съдебните Решения за регистрацията на тринадесетте дружества, в посоченото имущество, част от ДФ „Слънчев бряг”, което всяко едно от дружествата придобива, е посочено, че новообразуваните търговски дружества придобиват право на собственост върху строежи, не и върху земя.

Посочено е още, че дори да се сподели довода на БОС, че земята описана в АДС № 2600 от 18.07.1995 г. е била дадена за управление на ДФ ’’Слънчев бряг“, по силата на цитираното от БОС ПМС № 201/1993 г., тя не е 4 включена в капитала на новообразуваните търговски дружества, тъй като чл.1, ал.1 на ПМС № 201/1993 г. изрично е посочено „освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго”, а в приложенията, от № 1 до N 13, към Решение № 83/18.06.1991 г. на Председателя на Комитета по туризъм, е посочено, че капиталът на 13-те ЕООД включва единствено и само строежи, но не и земя.

Оспорва се като необоснован и изводът на първоинстанционния съд, че следва да се приеме за установено и че този терен е бил даден за управление на ДФ ’’Слънчев бряг” при нейното създаване през 1990 г., тъй като единственият документ, в който се сочи, че е предоставяна земя за стопанисване и ползване е АДС № 2600 от 18.07.1995 г., а към тази дата не са съществували нито ТК „Балкантурист”, нито ДФ ’’Слънчев бряг”.

На следващо място се твърди, че по делото са приети две СТЕ, като според едното вещо лице двата ПИ, по отношение на които община Несебър оспорва Решението на БОС, попадат в обхвата на АДС № 2600 от 18.07.1995 г., а според другото вещо лице - не попадат. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на първото вещо лице Д. С., са че в АГКК ’’Слънчев бряг” АД е вписан, като собственик, но не е отчел факта, че правото на собственост се доказва с писмен акт, а не с вписване в каквито и да било регистри.

Твърди се, че съдът е приел, че имотите са с предназначение за „курортно реакционен обект”, което е така към настоящия момент, но не е отчел факта, че релевантната дата за спора е 17.09.1991 г., когато е обнародван §7 от ЗМСМА, и към който момент процесните имоти са с предназначение „за озеленяване” и по силата на закона са станали общинска собственост.

Твърди се, че след като О. Н. е придобила правото на собственост по силата на закона и с оглед предназначението на имотите, каквито и да било промени впоследствие, като граници, площ и предназначение, са неотносими към правният спор.

На следващо място се посочва, че съдът не е изложил нито мотиви, нито правни изводи и по отношение на Заповед № 256/21.10.1996 г. на Председателя на Комитета по туризъм, оспорена от О. Н. на основание чл.17, ал.2 от ГПК, съгласно която увеличението на капитала е резултат, както на оценка на предоставеният капитал, така и на „включването в капитала на 5 правото на собственост върху земята”. Отново се посочва, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че земята е включена в капитала на което и да е търговско дружество.

Оспорва се и извода на БОС, че имотът описан в АДС № 2600 от 18.07.1995 г., след изключването му от държавния горски фонд, е предаден на к.к. „Слънчев бряг”. Сочи се, че К.К. „С. б.” е територия, курортен комплект, а не правен субект.

Като извод от изложеното се твърди, че:

О. Н. е придобила правото на собственост с влизане в сила на §7 от ПЗР към ЗМСМА; по делото липсват доказателства процесните терени да са били предоставени за стопанисване и управление на ДФ ’’Слънчев бряг” или да са включени в капитала й; дори земята описана в АДС № 2600 от 1107.1995 г. да е била предоставена за стопанисване и управление на ДФ ’’Слънчев бряг”, при образуването на 13-те ЕООД-та тя не е включена в капитала на никое от тях; след като капиталът на ’’Слънчев бряг” ЕАД се формира от капитала на 13-те ЕООД-та, а 13-те ЕООД-та не притежават право на собственост върху земя,’’Слънчев бряг” АД също не е придобил право на собственост върху земята описана в АДС № 2600 от 18.07.1995 г.; след регистрирането на „Слънчев бряг” ЕАД, с Решение от 07.10.1996 г. по ф.д. № 3202/1996 г. по описа на БОС, липсва акт на компетентен орган, с който земята описана в АДС № 2600 от 18.07.1995 г. да е апортирана в капитала на дружеството.

Претендира се съдът да отмени решението на БОС в обжалваната от ответника част, и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу Община Несебър искове.